Аз прекарах през транслатора и доошлайфах преведеното за самият двигател, но доколкото разбирам, става дума само за експериментален локомотив, който не е получил широко приложение:
ПРИНЦИП НА СОДА-ДВИГАТЕЛЯ :
Сода двигателят е устройство, толкова остаряло и безвъзвратно забравено, че това е всичката информация, която може да се намери и откриването и се оказа доста трудна задача. Принципът е следният:
Резервоар с чист амоняк, а не слаб воден разтвор от тези, които се продават и използват за почистване. Течността амоняк е силно летлива, което го прави лесно запалим при температура на околната среда, и в този двигател амонякът се използва за изгаряне - нещо като парен двигател.
Има разбира се сериозни проблеми с такъв прост процес. Отработените газове са не само задушливи, но те са силно отровни , а зареждането на двигателя е силно взривоопасно начинание.. Друга трудност е, че интензивното изпаряване охлажда чистия амоняк и оттам скоростта, с която се добива газ се забавя, и двигателят може да спре да работи или работи неравномерно.
Emile Lamm решава двата проблема по следният начин:
Изпусканите при пътуването газове се събират в един резервоар с вода, който пък от своя страна служи и за затоплянето на амоняка в горивният резервоар, което компенсира охлаждането при процеса на изпаряване.
Сода-двигателят не е получил широко приложение и може би затова моторният изобретател г-н Гордън, и техническите подробности, за неговите проекти за съжаление, са недостатъчни.
