Общ форум | Chit-chat > Общи приказки, свързани с хобито | Chit-chat about the hobby
Железопътни катастрофи и изцепки
bdz43r:
Не е грешка, но не са компютри, а компоти и драмата е доста пресолена.
Става дума за бордовото оборудване за PZB/LZB, което е част от базовото оборудване на локомотивите, т. е. дори да не ви трябва, не можете да си ги поръчате без това. PZB (Indusi) е примитивна точкова система за влаков контрол, която предотвратява неволно подминаване на забранителни сигнали, а когато все пак бъдат подминати (което е много по-трудно), скоростта няма как да е по-висока от 45 км/ч, съответно влакът ще спре автоматично в рамките на малък спирачен път, какъвто е осигурен след всеки един забранителен сигнал. Системата е разработена в Германия след 1927 г и работи от 1931 г, като е усъвършенствана няколко пъти. Изключително проста и надеждна и различни версии се ползват също в Австрия, бивша Югославия, Румъния и др. Това е причината в Германия да има извънредно малко големи катастрофи на фона на огромното количество влакове, а в Румъния, където абсолютно всички нормални линии и самоходни возила имат PZB, големи катастрофи не е и имало. LZB е система за влаков контрол от непрекъснат тип с постоянна комуникация между влака и пътя посредством кабел между релсите по дължината на коловоза. За първи път е демонстрирана през 1965 г и до неотдавна беше единственото средство за осигуряване на високоскоростното движение в Германия и Австрия, но вече отстъпва място на ETCS. Локомотивите Смартрон идват с комбинирано оборудване и за двете, поместено в един шкаф със стъклена врата, затваряна с обикновен квадратен ключ.
Понеже правилата в Германия забраняват движение с повече от 100 км/ч без работеща система за влаков контрол, когато е включен темпомата при изключено PZB/LZB, по-висока скорост не може да се зададе. Машинистът има три варианта:
- Да кара с темпомат до 100 км/ч;
- Да кара ръчно с колкото иска;
- Да включи PZB/LZB и да кара с темпомат с колкото иска. В този случай функциите за безопасност разбира се не са налични, защото у нас никоя* линия не е оборудвана с такава система.
Работата с PZB/LZB не е част от обучението, но много от машинистите (не без мое участие**) са се научили как се включва и как се прави първоначален тест, за да заработи, но има много случаи, когато един я включил, но друг не може да я изключи, както и вандализиране на ключалките и стъклените врати на шкафовете от паникьосани и афектирани машинисти, които нямат квадратен ключ, но са възпитани, че ако не могат да си подкарат влака, ще настъпи краят на света и предпочитат да счупят или изкъртят нещо.
Разбира се, няма нищо смущаващо в това машинистът да си кара ръчно влака, дори може да се каже, че така вниманието му е по-наострено, защото трябва постоянно да следи скоростта, така че пломбирането на PZB/LZB трудно може да има негативен ефект върху безопасността, въпреки че според мен обучението на машинистите да работят с PZB/LZB и оставянето му постоянно включено би било далеч по-продуктивно. Твърди се в статията, че така машинистите можели да превишат скоростта... ами на старите локомотиви, където няма изобщо темпомат и все още са преобладаващи, превишаването на скоростта е далеч по-лесно и всичко опира до квалификацията и уменията на машинистите.
*За протокола ще спомена, че всъщност има точно едно място по ЖП мрежата, оборудвано с PZB - един светофор на подхода към Дунав мост в Русе. Светофорът и като цяло осигурителната техника на участъка по моста са румънски и са изпълнени по румънските правила. Там обаче няма електрификация и нашите електрически локомотиви няма как да минат в работно състояние. Те обаче могат да се срещнат с PZB в сръбската гара Димитровград ЖС. За съжаление моите опити там бяха неуспешни - пътното оборудване се оказа неработещо.
**Още преди в БДЖ да са помирисали такива локомотиви, докато работех на тях в Пимк, по време на дългите престои и с наръчника в ръка, разучихме с един колега как се включва PZB/LZB, а впоследствие споделихме и с колеги от БДЖ-ПП, които го показали на други и т. н, но вероятно и без този начален тласък, те щяха в някакъв момент да го открият по друг начин.
IKAR:
Тодор го е написал достатъчно ясно. С това от време оно неспазване на никакви правила и правене каквото си искат и каквото им стиска от страна на персонала беше въпрос на време да стане голяма бела. Такива със сигурност ще имат и в бъдеще, ако не си променят генерално начина на работа, разбирай манталитета. Иначе ние, българите, ги боготворим и всяко женище южно от Кресна мечтае да се ожени за грък и да се "уреди" за цял живот. Тук в Канада имаме много гърци, които не искат да се връщат в Гърция. Една от многото причини е, че в Гърция продължава да има задължителна казарма, и момчетата ако се върнат преди да са станали на 55 години, ще ги спрат и ще ги накарат да ходят войници, независимо, че са с канадско гражданство.
pach:
Извинявайте, че не е по темата...ама отгоре са написани пълни глупости...или почти.
Всяка българска проститутка или циганка може и да иска да се ожени за грък, но по-голямата
част от населението не само на юг от Кресна, си спомнят родово (в родАта им винаги има убит)
от гръцкото "управление" по изконно българските земи.
Да не забравяме, че Добринище е изгорено чак до реката която го дели от сегашната теснолинейна гара...
или че Благоевград (горна джумая) става български град чак 38 години след освобождението от османско робство.
Не че това има значение в 23-та година от 21 в....но така си и мислехме преди войната в Украйна, нали???!!!
А най-дразнещо е как българи напуснали родината си, почват от вън да ни говорят за някакви неща, и да искат
да ни убеждават, как те от ТАМ, виждат по-ясно нещата...пък ако някога се върнат, се окзва,
че дори са позабравили българския език и неразбират, защо нашите български характери,
ни карат някак си на подсъзнателно ниво, да не им вярваме, за нещата които ние тук виждаме с очите си.
Аз лично вярвам все още на очите си и социалните контакти тук, на място.
Особено що се отнася за пиринска македония, с която по стечение на обстоятелствата, имам вземане/даване вече 43 години!!!
*****
Колкото до манталитета на онези машинисти (което явно е така), едно не ми е ясно в чисто човешки план.
Как при такова състояние на железницата въобще си позволяват такива волностти, като описаните от Тодор!?
Те какво? Имат се за безсмъртни каубой ли? Е платили са си за което...но за жалост, когато има прекалено самонадеяни
хора, които са излезли извън контрола на обществото и властите си затварят очите за това, винаги когато срещнат
в очи смъртта, страдат и други хора. (у нас веднага се сещам за случая на Семерджиев).
И дори да ми каже някой, че те ако не го правят, биха загубили работата си, аз на тяхно място бих си
потърсил друга работа, но да не "карам" техника за 160 км/час с 200!!!! Без правила и втакова състояние на жп. мрежата.
Може и да имат основание за националната им стачка, но все пак машинистите карат влака при каквито и да са обстоятелства! А не началниците им , властите и всички, които не са в кабините на локомотивите.
Жалко за загиналите невинни граждани!!!
И дано това да е за урок на балканските администрации - били те частни или държавни!!!
В каквото и състояние да са - да бъде урок от загиналите хора към живите, какво не трябва да се допуска никога!
Лично, непрофесионално (направо лаишко) мое мнение, с което не обвързвам никого тук!
:hi:
IKAR:
Пламене, аз също съм от Пиринска Македония. Родителите ми са от едно село близо до Сандански, пак се върнаха там, след като се пенсионираха. Дядо ми по майчина линия дори е роден в Гърция, идва в тогавашна България 14 годишен. Израснал съм по влаковете за Кулата/Гърция, неведнъж гръцки пътници, при които съм сядал, ми даваха я дъвка, я Тоблерон, я някакво друго шоколадче. 97а година вуйчовците и братовчедите успяха сравнително лесно да ми извадят виза, та се разходих с влака чак до Атина, за което почти веднага съжалих. Мърлявщината и мизерията по влаковете им беше много по-зле от българската, по линията до Солун още имаше семафори, а билетите бяха от тези розовите, картонените, докато нашите вече бяха на компютър. Ако тогава знаех, че така стоят нещата откъм спазване на правилата и безопасността, със сигурност щях да се кача на автобуса. В Атина се возих на Икарус и руски тролей ЗИУ, там най-малко очаквах да видя такова нещо. И въпреки това всяка "мадама" от Сандански и околията гледа да се ожени за грък, знаеш много добре основно за какво се използват основната част от хотелите в Сандански, отделно като вляза в някой магазин на главната улица, продавачките ми викат "калимера". И повярвай ми, никой от хубаво в България не е отишъл в чужбина. Аз по едно време реших да се върна, но след като една година никой не ме взе на работа в България, се принудих пак да замина и ми осигуриха такава на секундата.
bdz43r:
--- Цитат на: pach link=topic=1410.msg124337#msg124337 date=1677964768 ---И дори да ми каже някой, че те ако не го правят, биха загубили работата си, аз на тяхно място бих си
потърсил друга работа, но да не "карам" техника за 160 км/час с 200!!!! Без правила и втакова състояние на жп. мрежата.
Може и да имат основание за националната им стачка, но все пак машинистите карат влака при каквито и да са обстоятелства! А не началниците им , властите и всички, които не са в кабините на локомотивите.
--- Край на цитат ---
Първо, те така са възпитани и научени и не го правят с идеята, че е грешно и второ, по-важно, ако ти се откажеш и си потърсиш друга работа, ще се намери друг, по-безсмъртен, който ще се навие.
Това не е само гръцки манталитет, а и български. Иначе нямаше да срещаме по пътищата саморазпадащи се бусове, автобуси с изтрити гуми, претоварени камиони без спирачки и т. н. Както гърците, така и ние сме в това отношение непукисти, защото такава ни е традиционната народопсихология. Лесно е да кажеш, че не би работил по този начин, но когато работната среда го изисква и колективът така е свикнал и в някои случаи дори го одобрява, ставаш малцинство и ти казват "Като не ти харесва, чао, ще намерим друг".
Положението и в нашата железница не е много по-розово. Вярно е, че у нас не е правило да се кара на честна дума с 200 км/ч, но макар и много по-трудно, челен удар на два влака, движещи се с трицифрени скорости е теоретично напълно възможен, стига да се съберат достатъчен брой съвпадения. Нашата по-нова история помни не един случай на влакове, заминали един срещу друг на междугарие и само късметът да не са бързи и в участък с висока скорост е предотвратявал нещастието. Имаше само един случай, в който успяха да се блъснат, но единият беше предупреден и спрял, а другият го удари с доста ниска скорост и се размина само със смачкани ламарини и няколко счупени крайника. Аз неведнъж съм казвал, че от такива нещастия за сега ни пази само това, че у нас се движат много малко влакове и те са много бавни. В действителност има десетки регистрирани "ситуации, близки до инцидент" и още стотици "Между нас да си остане", които при по-натоварено движение или по-висока скорост щяха да са големи катастрофи.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия