Българи, подкрепете туризма!” - като натрапчив мотив ни преследва от няколко месеца този призив. Призовава ни държавата, туристическия бранш в лицето на Анелия Крушова, разни министри, разни анализатори и прочее спасители на българското. Даже и премиерът Станишев се изказа неведнъж в тази посока.За кой туризъм става дума обаче?Моят ? Твоят ? Нашият - в смисъл на учителите, таксиметровите шофьори, млекопроизводителите или на студентите? Или този на мутрите, които застроиха де що има свободен декар
на плажа или в планините ? Тези, които неясно как се събудиха един ден милионери - на техния ли туризъм да помагаме ?
За брата на Милен Велчев сме чували и повечето от нас все още помнят, че стана хотелски магнат, докато брат му беше финансов министър.За Асен Мичковски обаче някой спомня ли си? - И той е в същия бизнес с няколко палатчета на „Слънчев бряг”, на които и арабските шейхове биха завидели за разкоша. Той пък беше ключова фигура в правителството на Любен Беров, протежиран от ДПС, както и сами можете да се досетите.Та… дайте да подкрепяме българския туризъм - да не ходим навън, а да почиваме на нашите курорти, в които сервитьорите не разбират българска реч и ни обслужват от немай къде, а за чужденците ще си изпотрошат краката да тичат и да сервилничат (не само да им сервират). Дайте, понеже така и така ни се формира психиката с уклон към мазохизъм, да идем да се поядосваме за седмица-две на българските курорти, за да има за какво да си говорим с колегите после месец-два - колко сме скапана държава, как не ни бива за нищо и как никога няма да се оправим.Обаче…Не липсват и екстравагантни идеи, като например тази, която развива на страниците на вестник “Стандарт” Соня Колтуклиева - гл. секретар на Съюза на инвеститорите в туризма: Идеята не се отнася за всички, а само за чиновниците по министерствата, наречени от нея „работещите в публичната администрация”, вероятно, за да не се дразним от думата „чиновници”. Та те биха могли да почиват седмица на Черноморието, като 2 от нощувките им да бъдат безплатни и за другите 5 да платят наполовина, другата половина да плати съответното министерство.А знаете ли колко са чиновниците ? Около половин милион, но според г-жа Колтуклиева, само 250 000 от тях биха могли да се възползват от предложената от нея схема. Повече от привлекателно, нали ? Почиваш седмица, а плащаш за два дни и половина!!! За другите пари се споразумяват държавата, туроператорите и собствениците на хотелите. А понеже нещата в туризма у нас са толкова преплетени, може би става дума за едни и същи хора, явяващи се като представители и на едната, и на другата, и на третата страна. Не се споменава, разбира се, че държавната хазна се пълни от данъците на всички ни, за да не вземем да се досетим, че всички ние ще спонсорираме евтините почивки на чиновниците, които целогодишно ни късат нервите, за каквото и справка да се обърнем към тях. Донка Соколова, председател на БАТА предлага подобна схема - 4 нощувки, от които едната безплатна, а останалите три да се делят между държавата и почиващия. Абе, хора, да не би вече да построихме комунизма, опитвайки се да изградим пазарна икономика ? В България всичко е възможно, но чак толкова хубаво, не е на хубаво. Г-жа Соколова отива още по-далеч „В такъв кризисен момент българите трябва да се допитаме до патриотичните си чувства.”, зове тя от страниците на същия вестник. Ами аз се допитвах, разпитвах, препитвах…, не получих отговор, може би патриотичните ми чувства бяха стъпкани някъде по пътя на трънливия преход, онемели се, оглушали са, може би са в кома и не е ясно дали някога ще излязат от нея. Ясно е само, че патриотичните ми чувства няма да се събудят по повод спасяването на бизнеса на обезумели от алчност съмнителни бизнесмени, които оковаха в бетон плажната ивица на неповторимото ни Черноморие, а сега продължават да правят същото в прекрасните ни планини. Лошото е, че дори и ние - Пена, Вуте, Иван, Драган, Петкан и прочее да не подкрепим българския туризъм, държавата се кани да излее там милиони. И ще го направи, все едно дали ни харесва. Нали трябва да се отблагодари на спонсорите си - кога, ако не сега ? Криза е, нашите момчета и момичета не трябва да губят, или поне не толкова, че да фалират. Защото утре пак ще ни потрябват. Все пак изборите са през четири години…
