Автор Тема: Rail Runner - неоамериканска железница от Дивия Запад  (Прочетена 11470 пъти)

BDZ

  • Trade Count: (7)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 212
  • Рейтинг: 15
  • БДЖ | III-V
 Това ми е първото сериозно включване под формата на ревю в този форум и малко се притеснявам, но все пак ще поема "риска" и ще се опитам да разкажа историята като предварително се извинявам на тези, на които им се стори дълга и скучна.

През юли 2006 година беше пусната за първи път нова градска железница в Албъкърки, Ню Мексико. Това беше относително голямо събитие, като се има впредвид нищожната роля на пътническия железопътен транспорт в САЩ.
САЩ като страна с най-развит жп транспорт в света до ВСВ, след 50-те години на миналия век губи тази позиция. Това става в резултат от лобиране в Конгреса в полза на GM и DuPont, както и от масовото изкупуване на железници от GM, FireStone и Standard Oil, и след това тяхното умишлено унищожаване от същите тези компании, което е доказано в последствие и същите са били уличени в конспирация срещу разрушаването на железопътната  траспортна система на САЩ. Във документалния филм The End of Suburbia (http://www.endofsuburbia.com) един от участниците, преведено на български, каза дословно:  В САЩ имаме такава железопътна система, от която биха се засрамили дори българите (In United States we have a railroad system that the Bulgarians would be ashamed of). И мисля, че донякъде е прав тъй като при пътуванията си в 5 различни щата не видях нито една електрифицирана жп линия. Това, което ми направи впечатление бяха товарните композиции съставени от 80-90 вагона, теглени от 4-5 дизела и движещи се със около 30-40 км/ч. От друга страна разбрах, че заплащено на машинистите там е повече от добро. Отплеснах се, по-добре да се концентрирам върху ревюто:





Името на влака идва от птицата Роуд Рънър (Road Runner) – птица, която почти не може да лети подобно на кокошка, но за сметка на това изключително бързоходна – жизнена необходимост при обитаване на земи, където основно хищници са койоти и кугъри. Онагледяваща препратка към картууна:

http://www.youtube.com/watch?v=KJJW7EF5aVk

Роуд Рънър също така е известна марка спортни автомобили – произвеждани в миналото от
Плимут. Важното в случая е че също така е птица-символ на щата (всеки щат има собствено цвете и птица като символ).
Как от Роуд Рънър се е стигнало до Рейл Рънър? Когато маркетолозите са търсели подходящо име на влака са харесали името на местен клуб по жп моделизъм. Губернаторът официално  е запитал клуба, дали биха дали името си на новата железница, при което хората са го направили с голямо удовоствие - било е чест за тях.

В началото спирките бяха само 3, като следващите 2 години бяха открити още 2 спирки. Първите 3 месеца ползването на железницата беше безплатно - един вид маркетингова стратегия за популяризирането на масовия транспорт в региона.
Не успях да отида на откриването, поради факта, че този ден бях на работа, но въпреки това, бях решил твърдо да се кача на този влак, тъй като (няма да си кривя душата), колкото и налудничаво да звучи, липсваше ми тракането на колелата по железопътните релси.








Билети с жена ми си купихме директно от влака - плаща се в брой, чек или с карта, защото спирките на Рейл Рънъра са нищо повече от автобусна спирка с навес.




Естествено имаше относително голяма жп гара точно до спирката в Албъкърки, но тя беше собственост на АмТрак и там се продаваха билети само за АмТрак влакове. Неприятен момент беше, когато на АмТрак гарата погрешка попитах служител на АмТрак за Рейл Рънъра и въпреки, че нямаше начин да не знае, просто ми отказа с думите "Не е моя работа".

Пътуването с влака беше изключително приятно - вагонът беше чист и с безшумна климатична система.





Единственото нещо, което ми липсваше беше потракването на колелата по релсите, нещо задължително при нашите влакове, което на мен ми дава представа за скоростта на влака във всеки един момент. На вагоните човек се качва лесно без да има нужда от катерене  по стъпала, удобно е да се влезе и с колело, където за целта има специално място за неговото съхранение по време на пътуването.

Локомотивът е MPI MPXpress, а вагоните са на Bombardier. Вагоните са 2 вида - Coach и Cab (от cabooze). Coach вагонът е междинен вагон, докато Cab вагонът е винаги последен и задължителен за всяка композиция. Ще се спра за малко на Cab вагонa. Неговата функция е да се управлява от него влака по същия начин както това става от локомотива. За тази цел на края на вагона има прозорци и пулт за дистанционно управление на локомотива. Поради тази причина вагонът се нарича още и control car.




С други думи казано: влакът спира на последната спирка, машинистът слиза от локомотива и отива и се качва на последния вагон, за да се подготви за пътуване в обратна посока. По този начин почти никога не се разкачват вагони, както и локомотива никога не сменя своето място. "Евтино, нали? А спестихме и пари!" - както се казваше в една ТВ реклама. Няма ограничение в максималната скорост на влака (130 км/ч.), независимо дали локомотивът тегли или бута.
Друго интересно е, че при тръгване на влака бие електрическа камбана, която е разположена  на покрива на Cab вагона.


Декември 2008 г. - една седмица преди да се прибера в Б-я беше пусната  в експлоатация нова отсечка до Санта Фе, която превърна Рейл Рънъра от градска в регионална железница.
Официалното откриване беше на 15 декември (въпреки, че се осъществяваха контролни пускове и преди тази дата) с прерязване на лентата от губернатора и последващо пътуване до Санта Фе на политици, кметове и др. важни клечки от Албъкърки, Санта Фе и щата.




За нас "простосмъртните" първото пътуване до Санта Фе беше на 17-и декември, като този път билет можеше да се купи и принтира от сайта на железницата.




http://www.nmrailrunner.com/





Отново, но този път за жителите на Санта Фе, качването на влака беше безплатно за 3 месеца срещу показване на ЛК или шофьорска книжка. Броят на вагоните беше увеличен на 5 при първоначални 2 през 2006 г. . Тъй спирките бяха малки, респективно и пероните, със закачени 5 вагона машинистът всеки път преди спиране съобщаваше по радио уредбата на пътниците, вратите на кои вагони няма да бъдат отворени, така че тези пътници трябва да слязат през вратите на останалите вагони. Общо взето, композицията беше 2 пъти по-дълга от перона.
По време на моето пътуване през цялото време над влака кръжеше новинарски хеликоптер, който успях да уловя отблизо в обектива.





Интересен факт е това, че около 15 минути влакът се движи по медианата на междущатска магистрала 25, което впоследствие се оказа проблем за полицията тъй като недобросъвестни шофьори се състезавали всеки ден с влака превишавайки ограничението на скоростта и заобикаляйки останалите участници рисковано или както могат, за да не ги задмине влака и да загубят „състезанието”.




Във влака този ден на всяка седалка имаше поставен сертификат удостоверяващ неговия бъдещ приносител за пътник в първия официален работен ден на влака по линията Албъкърки-Санта Фе.




През целия ден във влака пътуваше официалния spokesman или говорител на жп компанията - предполагам на български "пиарът" ще бъде по-точната дума, който любезно поздравяваше  пътниците, даваше любопитна информация за железницата и отговаряше на въпроси на пътниците.  Това беше мъжът отляво на следната снимка:

http://www.nmrailrunner.com/news_two_millionth_passenger.asp

При мен човекът се застоя малко повече – изтормозих го питайки го разни неща – все пак имаше си работа с упорит бългаски жп фен. Въпреки, че сигурно съм бил голяма досада - той направи жест към мен, който ме хвърли в тъч - без да съм го молил като слязохме на крайната спирка (Санта Фе) той отиде на паркинга до колата си и ми подари торбичка със Рейл Рънър сувенири:




 - магнитна лепенка за хладилната врата


 - "белязка" за книга

и всичко заедно:



Макар че, в Санта Фе съм бил много пъти, това ми беше първия път, когато стъпвам на жп гарата там. Какво ми направи впечатление:

Сградата - много малка:




Буквално една къщичка, където половината площ беше заета от магазин за Амтрак сувенири и едно малко гише за продажба на АмТрак билети. За съжаление старата сграда, където и била гарата е по-голяма и внушителна, но в момента беше превърната в заведение.




Друго интересно нещо беше пресичането на влака по диагонал на едно от най-натоварените кръстовища в Санта Фе (това на St. Francis Dr. и Cerillos Rd).




Краят на перона - ако влакът не може да спре на гарата, отива директно на... улицата.




На връщане влакът се напълни доста, особено когато започна да спира на старите спирки, където вече хората от района бяха свикнали да ползват с Рейл Рънъра. В един момент целия вагон се превърна в една говорилня – хората пътуващи всеки ден така се бяха опознали, че си пазеха места взаимно, споделяха какво е станало днес на работа и какви планове имат за вечерта – бяха като едно голямо семейство. Кондукторката беше един вид като тяхна майка – всички я поздравяваха и то искрено, когато им продаваше билети, пускаха се шеги и си говореха на малки имена. Имах чуството че тази жена познаваше абсолютно всеки във вагона. Ние с жена ми все едно бяхме на гости там.





Скоро след откриването, индианците от единия от резерватите, през които минава влака са подали оплакване до ръководството на железницата да не се правят снимки от влака, докато преминава през тяхната територия. Наистина звучи абсурдно, но на една необитаема съборетина някъде по пътя имаше надпис – „Заповядайте! Живи индианци!”, заради което до известна степен разбирам тяхната чуствителност.

И най-накрая на слизане се "сбогувах с птицата".





Пътят от Албъкърки до Санта Фе:
http://www.trainweb.org/chris/nmrun2.html
Линк към Wiki:
http://en.wikipedia.org/wiki/New_Mexico_Rail_Runner_Express

Линк към албума със снимки, включително от района на гарата в Санта Фе.

Като се върнах в Б-я, освен сувенири и снимки си донесох едно малко "птиче" на Athearn в Н0, като дори успях да намеря локомотив с номер 105 - същия на който се качих за първи път през лятото на 06-та.

















П.С. Трябва да си призная там като ходих по излети в близката планина, много пъти съм тичал като [*цензурирано*] след роуд рънъри с цел да хвана един (естествено после щях да го пусна после - честна пионерска - вегетарианец съм!), но така и не ми се отдаде. Съдбата ми беше отредила да хвана Рейл Рънър!
« Последна редакция: 23 Юни 2009, 20:27:57 от BDZ »

EMPEROR

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Браво! До сега рядко се е обръщало внимание на американските железници (да не кажа хич). Типично по тяхно му - огромно и мощно жУвотнУ :)
Между другото моделчетата изглеждат доста детаилни! Чак съблазнителни!

lubomir

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Браво, хем интересно хем опознавателно. На амриканците най голямата грешка им е унищожаването на пътническото движение на далечно разстояние, за сметка на самолетите и автомобилите, но с вдигането на цената на петрола, предполагам, че акъла ще им дойде на местото. А пък те са доказали че са практична нация и като поискат нещо го правят.

pach

  • Trade Count: (42)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12271
  • Рейтинг: 1314
  • ТТ & Н0; DR & BDZ;ep.I-III(~VI)&selfmade
    • За моделизма
Чудесно е ... и представянето ти "БДЖ",и железницата (ама много пустинно наоколо бе...), пък модела ми обра точките!Браво на хамериканците, че са направили и влака и модела - това си е работа точно за нас , хобистите! :good:При това модела е DCC, доколкото разбирам!?
Радвам се, че се запазнах с част от американските железници и на мен почна да мистава интересно!!!
 :clapping:
« Последна редакция: 24 Юни 2009, 08:43:38 от pach »

Adrian

  • Trade Count: (238)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6710
  • Рейтинг: 1086
  • Купи и ще ти олекне! DR/DB/BDZ 4-5 ep. H0 София
    • Ер Малък

Много готино ревю , респект !  :good:

IKAR

  • Trade Count: (2)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 947
  • Рейтинг: 265
  • HO DB,SBB III,IV, HOm Rhatische Bahn V София
Браво :good: Искам само да допълня, че организирането на тази транспортна система почти сигурно е коствало огромни усилия от страна на съответните американски органи. Защото, като цяло, разбира се има и изключения, общественият пътнически транспорт в САЩ - и железници, и градски транпорт, е изключително занемарен и в лошо състояние. Не бива да генерализираме, от град до град разликите са огромни - например в Сан Франциско транспортът е уреден перфектно, не така е обаче дереджето в Лос Анжелис. Също във Вашингтон метрото е изключително удобно, сигурно и чисто, например подът на вагоните е застлан с мокети, а в Ню Йорк до скоро беше просто безобразно. Не са малко и големите градове с население от порядъка на 150 - 200 хил. жители дори и повече, в които няма какъвто и да било обществен транспорт. Конкретно за Албакърки и Санта Фе не съм запознат, нека колегата да каже. Причината за всичко това е, че там преди всичко се интересуват от икономическата изгода -демек ако нещо не е рентабилно, то просто се ликвидира. А американецът е едва ли не фанатично привързан към своя автомобил - ако в Европа е сравнително лесно да се изгради добра транспортна система и да се забрани паркирането и дори влизането на коли в центъра на даден град, то в САЩ за подобно нещо американецът ще вдигне патърдия до небето, че са му били нарушавани човешките права. Те дори вдигането на цената на бензина, който е в пъти по-евтин от у нас, смятат за нарушение на правото им на мобилност.
Та в този ред на мисли искрено се надявам системата да се развие и да се утвърди, измествайки доколкото се може силно замърсяващите околната среда автомобили. Е, линията не е електрифицирана, но пак замърсяването ще е по-малко в сравнение с това ако всеки пътуващ с влака си вземе колата. Прави впечатление, че влаковете са доста нарядко за подобна система, но пак е напредък в сравнение с досегашното положение.

Разгледайте сайта на фирмата - производител на моделите, показани от колегата. http://www.athearn.comНаистина са изключително детайлни, да не говорим, че като цяло, с известни изключения, цените са на порядък по ниски от тези на маститите европейски производители. Така е и при другите американски фирми, произвеждащи ж.п. модели. Ама ние като не харесваме американските "сандъци" нека купуваме румънски и китайски модели, дегизирани като немски, естествено на "немски" цени...

Сега разгледах подробно и установих, че дизеловите локомотиви от Premium серията с декодер и звук струват между 200 и 250 долара (около 400 лева максимум), пътнически вагон с монтирано осветление е 69 долара, а двуетажните вагони като на колегата по 35 - демек 50 лева. От европейски производител ще се намери за такива пари локомотив със звук и вагон с осветление на куково лято....
« Последна редакция: 24 Юни 2009, 13:23:57 от IKAR »

pach

  • Trade Count: (42)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12271
  • Рейтинг: 1314
  • ТТ & Н0; DR & BDZ;ep.I-III(~VI)&selfmade
    • За моделизма
Цитат на: IKAR link=topic=1721.msg25963#msg25963 date=1245836272
... Не са малко и големите градове с население от порядъка на 150 - 200 хил. жители дори и повече, в които няма какъвто и да било обществен транспорт. Конкретно за Албакърки и Санта Фе не съм запознат, нека колегата да каже. Причината за всичко това е, че там преди всичко се интересуват от икономическата изгода -демек ако нещо не е рентабилно, то просто се ликвидира. А американецът е едва ли не фанатично привързан към своя автомобил - ако в Европа е сравнително лесно да се изгради добра транспортна система и да се забрани паркирането и дори влизането на коли в центъра на даден град, то в САЩ за подобно нещо американецът ще вдигне патърдия до небето, че са му били нарушавани човешките права. Те дори вдигането на цената на бензина, който е в пъти по-евтин от у нас, смятат за нарушение на правото им на мобилност.
...

Това е така защото от както съществува тази държава , мобилността на американеца е нещо като "законна традиция" - Съединените щати са единствената страна в която социално слабите отиват на демонстрация срещу правителството с автомобили.
Преди да почнем да разбираме от екология и задръствание, на обществен транспорт се качваха само наистина най....най.... едва ли нехора...
Американското общество бе научено да гледа през теб като през стъкло ако разбере, че нямаш личен автомобил...тоест ти си мързелив и пълен неудачник...
та там май нравите са доста по различни от тук - друга страна , континент на майната си , други хора - обаче "искам да съм негър в Алабама" (имаше такава наша песен...)
Ако иска BDG да разкаже още...
 ;D ;D ;D

mill

  • Гост
  • Trade Count: (0)
С най-голямо удоволствие изчетох пътеписа :yes: .Браво ,BDZ ! Пожелавам ти още много такива моменти с различни железници по света :good:

BDZ

  • Trade Count: (7)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 212
  • Рейтинг: 15
  • БДЖ | III-V
Първо, благодаря на всички за добрите отзиви.  :hi:

Според схемата, която дойде с лока на платката може допълнително да се постави допълнително 8- или 9-пинов декодер.

линк към схемата

За качеството - не мога да да направя някакво обективно сравнение с други производители, тъй като нямам все още нужния опит. Това, което мога да споделя е, колко ми струваха преди малко повече от половин година. Лока го купих нов от Хоби магазин за $79, а вагоните (пак нови) са от ибей - 2-та ми излязоха общо около $55 (с доставка в САЩ). На мен цените ми се сториха добри, като правя сравнение с Н0 модели в ибей.де

Иначе, мога само да потвърдя казаното от колегите по-горе за транспортната система в САЩ. :good: Доколкото ми е известно, лафът е следният: "Ако минеш 30 и още нямаш кола, значи си пълен загубеняк!".
Наистина ползването на автомобил там, мога да го сравня с някакъв вид фетишизъм. Ресторанти "Драйв-Тру", Банки "Драйв-Тру", аптеки "Драйв-Тру", ДВД плеър с монитор пред всеки возещ се, малък хладилник между предните 2 седалки на пикапа или SUV-то. Някои хора прекарават сериозна част от живота си зад волана и въпреки това смея да твърдя, че в България не съм виждал толкова мръсни и занемарени коли, колкото в Щатите. Случвало ми се е, като се качвам в някоя кола да няма буквално къде да си сложа краката от боклук на пода. От друга страна мога според мен, без кола в 80-90% от населените места човек е загубен. Какво имам впредвид: работата ти е на 5-10 км от вкъщи, магазинът в който пазаруваш е на 2-3 км. Да не говорим, че има хора които пътуват 50-150 км до работата си само в едната посока на ден. Ами тези, които работят втора работа? Всичко е толкова разпръснато, че просто е почти не възможно човек да се оправи без автомобил. В Санта Фе и Албъкърки има и автобусен транспорт, но автобусите бяха на 30-60 минути интервал и въпреки това, да видиш 5 човека в автобуса или по-малко си беше нещо нормално. Всичко си течеше по старому до лятото миналата година, когато бензина мина $4 за галон. До есента цените на пикапи и SUV-та паднаха почти двойно, общината усилено започна да строи нови автобусни спирки, появи се разработен план пускане в експлоатация на трамвай в централната част на Албъкърки, започнах да виждам за първи път скутери по улиците, GEO Metro - икономична, но малка и грозна кола, стана търсена. Точно тогава започнаха да закачат един по един допълнителни вагони към Рейл Рънъра и интересното беше, че когато есента цените на бензина паднаха и то дори на нива от 2004 г. ,хората, които се возеха на влака всеки ден до работа, продължиха да се возят, защото си бяха направили простата сметка, как това се отразява на бюджета им. Нека да направя още едно допълнение. Да притежаваш автомобил в САЩ никак не е трудно - цените им са по-ниски дори от тези при нас тука, но да го поддържаш и то както трябва, си е малко лукс. Веднага давам пример: в Ню Мексико цените на автомонтьорските услуги само за труд (без да се слагат частите) варираха от $60 до $75, което значи основен ремонт на двигател - няколко хилки, смяна на скоростна кутия - пак няколко хилки, смяна на 4 амортисьора - $1000. А на влака като се возят нищо не смянят, само че им трябва да се качат, да се повозят за да го проумеят. По принцип гражданите в Албъкърки винаги са били позитивно настроени към пускането в експлоатация на Рейл Рънъра, но това беше до ноември-декември миналата, когато в медиите се изнесе информация, че железницата се е субсидирала отчасти от общината - тогава нададоха вой до небето - явно на американеца не обича да му взимат от данъците за "някакъв си влак". Но както каза колегата по-горе има големи разлики от град до град в САЩ. Специално в Калифорния, хората са най- (как да го нарека) будни, с екологично мислене, не случайно и там се появи за първи път EV-1 - електрическата кола, която за съжаление не успя да се пребори с петролните гиганти и беше изтеглена от пазара и клиентите и унищожена до такава степен, че единствения автомобил, който останал се намира в един автомобилен музей в Лос Анжелиз и дори не е изложен, а седи прибран. Това е друга тема, ако някой му е интересно може да си потърси док. филм "Who Killed the Electric Car?"(http://www.whokilledtheelectriccar.com/
Все пак смятам, че на някои места там може да се живее и без кола - примерно малък град от порядъка на 5-15 хиляди жители и ако жилището се намира в централната част на града, което означава и че човек трябва да се съобразява с това, което има, т.е. може да има и само един или два магазина за хранителни стоки, няколко магазина за дрехи и т.н. - място, непрепоръчително за суетни хора.

Благодаря на muncho за пожеланието - наред са шведските железници!  :spiteful:

IKAR

  • Trade Count: (2)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 947
  • Рейтинг: 265
  • HO DB,SBB III,IV, HOm Rhatische Bahn V София
А в следствие на нададения вой предполагам нищо не се промени, влаковете продължават да си се движат както и преди. Дано да е така. Но си мисля, че поне на всеки час би трябвало да има влак. Не е случаен и факта, че в много американски градове усилено се изгражда скоростен трамвай и леко метро. Но не ми е ясно как след като поддръжката и ремонта на колите излиза дявол на магаре, на хората не им идва акъла в главата и продължават - кола, та кола. Чувал съм, че е често срещано явление 80 и кусур годишна баба-шофьорка. За моделите - като гледам снимките мисля, че по детайлност не отстъпват на тези на водещите европейски фирми. По задвижването и електрониката има по-големи специалисти тук във форума, нека те да кажат.
« Последна редакция: 24 Юни 2009, 16:52:26 от IKAR »

mill

  • Гост
  • Trade Count: (0)
Цитат на: BDZ link=topic=1721.msg25979#msg25979 date=1245850293
....Случвало ми се е, като се качвам в някоя кола да няма буквално къде да си сложа краката от боклук на пода. От друга страна мога според мен, без кола в 80-90% от населените места човек е загубен....

Алековия герой може би щеше да каже -"хамериканска му работа.не моа ги разбера тия гявули" :lol: :lol:

toniemi

  • КЖМ - България
  • Trade Count: (18)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 4781
  • Рейтинг: 632
  • Направи си сам и ще ти олекне! HO,Z Само БДЖ
Браво,страхотно! :hi:

piko1

  • Гост
  • Trade Count: (0)
много ми хареса локомотивчето грамъдно и все пак стилно  :spiteful:

BDZ

  • Trade Count: (7)
  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 212
  • Рейтинг: 15
  • БДЖ | III-V
Цитат на: IKAR link=topic=1721.msg25982#msg25982 date=1245851348
Чувал съм, че е често срещано явление 80 и кусур годишна баба-шофьорка.

Обикновено бабите и дядовците карат кадилаци или някой друг голям седан. Виждал съм и баба, с очила, наведена напред с двуврата Акура. Или пък лелка с Корвет. Но най-останах впечатлен от един 93 годишен дядо, на Линкълна на който нещо не му светеха задните фарове и чакаше заедно с мен в сервиза. Много се впечатлих, защото дядото едва говореше. АКо беше мой, не бих го пуснал с не само с огромен Линкълн, ами не бих го пуснал и на Мини Купър. То от време навреме се чува по новините - някой старец/старица натиснала газта вместо спирачката и... А иначе жена ми като си вадеше книжка, на очния преглед преди нея бил някакъв дядо - гледа, той гледа и не познава буквата, а проверяващата му казала: "Ааа, не дядо, не позна, опитай пак." Та ето как се дават книжки на някои места там. Аз още си пазя моята книжка, на която пише че мога да карам мотор, а всъщност никога не съм се качвал на такъв - дори като пътник (дори на скутер не съм се качвал). Служителката, която ми вадеше книжката като ми гледала българската книжка за категориите, сметнала че "М" е мотоциклет, а не мотопед. Дори и на кормуване не ходих... И там има абсурди, ама не като нашите. Други.

Айде пак се отплеснах. Иначе за воя, дето го нададоха за субсидирането на железницата - всяко чудо за 3 дни - след това вече си имаха друга занимавка.

XRISTO

  • Trade Count: (18)
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2446
  • Рейтинг: 12
  • НО - III-IV епоха,DB и DR Ловеч
Цитат на: BDZ link=topic=1721.msg25994#msg25994 date=1245867837

 Аз още си пазя моята книжка, на която пише че мога да карам мотор, а всъщност никога не съм се качвал на такъв - дори като пътник (дори на скутер не съм се качвал). Служителката, която ми вадеше книжката като ми гледала българската книжка за категориите, сметнала че "М" е мотоциклет, а не мотопед. Дори и на кормуване не ходих... И там има абсурди, ама не като нашите. Други.

Ами да ти кажа честно, то и да се дава "М" без да си се качвал на мотопед до 50 кубика пак е нелепост, граничеща с абсурда, защото и с него можеш да вдигнеш достатъчна скорост, за да се претрепеш или да претрепеш някой друг.  :no: