Дойде и краят на това прекрасно пътуване. В съответния ден отидохме отново на гара Будапеща - Изток, която в момента се ремонтира. Забравих да спомена, че всичко е заградено и на пероните те пускат само с билет. Бяхме си взели билети само за връщане от бюро Рила в София. Та вече чакахме да дойде международният Интер-сити влак "Авала" от Виена за Белград. Не след дълго в далечината се видя унгарският Таурус. Влакът се състоеше от два австрийски купейни второкласни вагона, с по 6 места в купе, 3 сръбски второкласни безкупейни, сръбски ресторант и още един сръбски първокласен, отново безкупеен. Преценихме, че ще е по-безопасно да пътуваме в безкупеен вагон, затова седнахме в един от сръбските. Но и този вагон беше перфектен, с изключително удобни накланящи се седалки, климатична инсталация, химически тоалетни, димни датчици:
http://www.railfaneurope.net/pix/rs/car/intercity/Beelmt/ZS_Beelmt.jpghttp://www.railfaneurope.net/pix/rs/car/intercity/Beelmt/DSCF4863.jpg В тези вагони багажниците са тапицирани с плат, има индивидуално осветление и духалки за всеки пътник. Прави чест на сръбските железници този наистина висококачествен влак за Виена (наред с тези за Венеция, Мюнхен и Цюрих), още повече, че на сръбските граждани, за разлика от нас, им трябват визи, за да пътуват навсякъде в Европа. А ние като сме в ЕС и можем уж да пътуваме свободно, каква файда, като нямаме нормални международни влакове от/до България. От Будапеща заминахме навреме. На унгарска територия скоростта е сравнително висока, влакът спира на сравнително малки гари и селища като Кунзсентмиклош-тасс, Кишкьорьош и Кишкункалаш. Също вози пътници и във вътрешно съобщение, даже имаше и доста хора "от боята". Мисля, че не е нужно международен влак да спира по такива гарички, но явно са решили, че влакът трябва да обслужва и тези градчета. На граничната гара Келебия за отрицателно време минаха полицаите и провериха паспортите. Междувременно унгарският локомотив бе откачен и на негово място закачиха сръбски модернизиран електрически локомотив, произведен от хърватския завод Раде Кончар (4-осен вариант на нашата серия 46). В Суботица, вече на сръбска територия влакът спря първо преди гарата и мина сръбският полицай, който също за много кратко време подпечати паспортите. Никакви митнически тараши, простотии и прочие. След като приключи проверката, влакът се премести на самата гара и стоеше съвсем малко, колкото да се качат вътрешните пътници. От Суботица заминахме навреме. Но после плътно до Нови Сад скоростта е изключително ниска, влакът не вдигна повече от 40 километра, в резултат на което, въпреки спиранията само на Бачка Топола и Върбас, закъсняхме с около половин час. В Нови Сад вече беше тъмно и съвсем слабо видях преминаването през Дунав. Оттам насетне скоростта се увеличи значително, но закъснението беше невъзможно да се избие. Приятелката ми се изпопретесни, че ще изпуснем връзката за София и какво ше правим, но като попитах кондуктора, той ме успокои казвайки, че влакът за София ще ни чака. След това спряхме само в Нови Београд и след малко вече бяхме на Белград. В момента, в който слязохме, по радиоуредбата съобщиха, че влакът за София е на 3-ти коловоз. Имаше и ж.п. служители, които питаха "За София ли?" и ни насочваха. Спалният вагон на 293 беше на опашката, знаете го какъв е. Кондукторът-сърбин беше много готин и ни настани двамата в самостоятелно купе. Докато чакахме влакът да тръгне, видях няколко модернизирани и в много добро състояние ЕМВ-та серия 33, седалките на някои от които бяха сменени с такива като в градски автобус. Нищо общо с нашите 6 емв-та, от които едва крета само един, който е пред спиране. На съседния, 2-ри коловоз беше нощният влак за Солун, чиито единствени седящи вагони бяха един първокласен и два второкласни гръцки, като тези на 360-361-362-363, но доста поизрисувани с графити. Въпреки това този влак вози вътрешни пътници и на сръбска, и на македонска територия. Следователно твърденията, че за да вози в България даден международен влак вътрешни пътници трябва специално да има специален БДЖ-вагон кокошарник за вътрешно съобщение, са абсолютни глупости. В тази връзка няколко думи за разписанието на Сръбските железници. Практически няма бързи влакове специално за вътрешно съобщение, с изключение на един чифт Белград-Суботица, който отива следобед и се връща в Белград на другия ден сутринта. В тази посока има и още един чифт нощни за Будапеща, с който уж пътува нашият спален вагон за Виена. В направление Загреб има един Евро-найт за Цюрих, един дневен за Мюнхен, един за Венеция и един за Любляна. Всички останали са пътнически. Същата е работата и в посока към Ниш - двата за София, един дневен и един нощен за Солун и два чифта само до Скопие. Има и още едно чифте между Скопие и Ниш. От Белград до Ниш скоростите са задоволителни, поне доколкото видях през нощта, но влакът спира доста начесто, защото нали няма бързи влакове за вътрешно съобщение, международните се ползват като такива. Между другото и в Македония положението е същото, там единствените БВ са международните Скопие-Белград и Белград-Солун. Има електрички серия 33, пътуващи между Скопие и Куманово и Скопие и Велес. Но да оставим македонските железници, вижда се, че нито при сръбските, още по-малко при унгарските или австрийските, има циркове и пародии от сорта "специален висококачествен международен ускорен бърз влак само за пътници в международно съобщение".В Ниш ме събуди бумтенето на Кенеди-то (американски дизел-електричяски локомотив, доставян в Югославия по времето на Джон Кенеди), тъй като нали там опашката на влака става чело. Заминахме точно на време, но заради изключително ниската скорост в участъка Ниш-Димитровград закъсняхме с цял час. Беше тъмно и не можах да видя красотите на Сичевачката клисура. В тази връзка да кажа, че по линията до Димитровград освен двата международни чифта има само два чифта пътнически влакове Ниш-Бела Паланка-Ниш, единият отива и се връща рано сутринта, а другият късно вечерта. Като цяло това е най-зле обслужения с влакове район, наред с релациите Ниш-Зайчар-Бор-Прахово пристанище (само два чифта дневно), Ниш-Куршумлия(също), и Ниш-Мердаре (на границата с Косово) - само един. За сравнение във Войводина (на север от Белград, до Унгарската граница) дори до най-забутаните села има поне по 3 чифта, в допълнение има и международни КПВ Келебия - Суботица- Хайдуково - Сегед и Сента - Суботица - Сегед. На Димитровград стояхме не повече от половин час, сръбският митничар само мина по купетата и пита дали има нещо за деклариране, и веднага след него граничният полицай подпечати паспортите. Като тръгнахме, мина и българският екип, при който единият полицай държи четеца за паспортите, а другият върви след него с лаптоп. Спряхме на Драгоман и Костинброд само за малко и с 60 минути вътре пристигнахме на Централна гара. С това мисля, че митът за закъснения по вина на митници и полиция е окончателно развенчан. Стана ясно и другото, че в БДЖ някои МБВ абсолютно неоснователно и без причина возят пътници само в международно съобщение (дори и да е договорено такова условие, то също е напълно неоснователно, защото 344 от Будапеща до Кишкункалаш беше пълен с цигани, но не видях да са откраднали или окензали нещо). В тази връзка, ако някой само си помисли да оправдава простотиите на БДЖ и да счита, че те имат основание, би изложил единствено себе си. Това беше, ако има въпроси, питайте..
