Водната кула в „Лозенец” – една от емблемите на стара СофияПроверихме на картата къде е пресечката на улиците „Св. Теодосий Търновски” и „Галичица”. Още от бул. „Свети Наум” поехме по „Св. Теодосий Търновски” и след резиденция „Лозенец” започнахме да се оглеждаме внимателно, но пак я изпуснахме. Сетих се, че нещо такова се случило заради заведението, в което някога съм идвал. Чак когато видяхме на вратата му изрисувана Водната кула – срам не срам, попитахме къде е тя. Усмихнат дядо с внучето си посочи зад гърба ни. Почти цялата покрита със зеленина, се издигаше тя, – Водната кула на столичния квартал „Лозенец”.

В момента кулата изглежда наистина като излязла от приказките. Висока, с масивна метална врата и обрасла с дива лоза, която така се е раззеленила, че на места почти изцяло покрива стените и направо се е сраснала с тях.
Историята на Водната кулата е доволно по-прозаична, но това далеч не я прави безинтересна. В началото на XX в. местността наоколо била една от най-високите точки на София, застроена основно с дву- и триетажни къщи, които не можели да се водоснабдяват по гравитационен начин от водопроводната мрежа, която до 1926 г. се захранвала изключително с витошки води. Затова се наложило да построят Водонапорната кула, т.е. тя е огромен контрарезервоар, който създава налягане за водата
Проектът е създаден още през 1903 г. от германския инженер Франц Салбах. За него не се знае много, освен че е от Дрезден. Според електронния опис на Държавна агенция „Архиви” в архивите на София се пазят оригиналът, преписът и черновата на сметката и договорът между общинското управление и инж. Салбах за изучаването на Витоша в хидравлическо отношение и съставянето на проект за разширяване на градското водоснабдяване за периода 19.07.1902 – 9.10.1903 г. на български и немски език.
Незнайно защо обаче цели 20 години до строеж така и не се стигнало. Чак през 1923 г. бил изготвен генерален план, който предвиждал комплексното използване на водите от Рила, като успоредно с външното водоснабдяване започнало и развитието на градската водопроводна мрежа и съоръженията за нея.
Строежът на кулата стартирал чак на 20 септември 1928 г. и завършил на 20 ноември 1929 г. Тя е изградена по френска система за строеж на водонапорни кули с железобетон и тухлена зидария. Най-високата точка на „Лозенец” тогава била 610,40 м. Кулата резервоар е позиционирана 15 м по-високо от най-високата теренна кота. Височината й е 27 м, а обемът на резервоара – 100 куб. м. Рилският водопровод е открит официално на 13.04.1933 г., като кулата е работела като допълнително съоръжение дълги години след това.

Който и да е бил архитектът й, той е искал освен като хидросъоръжение тя да служи на гражданите и като наблюдателна кула. Почти на върха й има балкон с красив метален парапет, от който софиянци са могли да се наслаждават на 360-градусова панорамна гледка към Витоша и центъра на града. Днес голяма част от гледката е закрита от далеч по-високите блокове, но поне Витоша още се вижда. На терасата се излиза от масивна метална врата с решетъчно прозорче без стъкла. Тя е дотолкова обрасла с дива лоза, че вече е почти невъзможно да се обиколи цялата. Нашият екип не се и пробва.
Отвътре, както подобава на всяка истинска кула, и тази има виещи се спираловидно здрави каменни стълби, които водят до няколко междинни площадки. Те и стъпалата са осветени от слънчевата светлина благодарение на стратегически разположени прозорци с метални рамки. Стълбите се вият около масивна бетонна шестостенна колона, която минава като ос през кулата.
На последната площадка, водеща към терасата, има и дебели метални тръби с големи спирателни кранове, които очевидно са пълнели водния резервоар над тях.
От нея нагоре започва нова малка и много тясна метална стълба. След второто завъртане по нея настава почти пълен мрак. Само няколко лъча от силното следобедно слънце успяват едва-едва да се процедят през малките отвори в конструкцията. Стълбата извежда на върха – под купол с отвор в средата, над който има цилиндрична шапка с прозорчета. Отвън на нея се вижда гръмоотвод. На отвора на купола е подпряна малка метална стълба с напречни пръчки.


Установих, че всъщност витата метална стълба минава напречно през самия резервоар, който е измазан, и малката площадка, на която съм стъпил, е горната му част. По нея се виждаха масивни метални нитове и метална капандура, която вероятно се е използвала за почистването му. Резервоарът не се долепя до стените на самата кула, а от него до тях има над 30 см разстояние. Това пространство също е осветено от още по-малки прозорчета, до които човек няма как да се добере и да погледне, но отвън се създава илюзията, че през тях може да се надникне.
Водната кула е служила вярно дълго време. Когато обаче хидротехнологиите се развили, тя станала ненужна и спрели да я използват по предназначение. Кога е станало това, не се знае, но със сигурност е от десетилетия.
Днес съдбата й не е ясна.От години се търсят адекватни решения за това уникално съоръжение
Опазването му е важно, защото то е единствената оцеляла самостоятелна водна кула на територията на София. В „Лозенец” (в парка около Семинарията) има второ подобно съоръжение, но то е част от двуетажна постройка и е вградено в покрива й.
Спънка пред решаването на проблема е собствеността на кулата. Все още тя се води вписана като недемонтирано съоръжение в капитала на „ВиК София” АД. Отделно тя е в границите на урегулиран поземлен имот, части от който според закона за реституцията са върнати на старите им собственици. Самата кула обаче е върху парче от него, което и до днес е собственост на общината. Началник отдел „Устройство на територията” на район „Лозенец”, ни обясни, че от около три години е подадено заявление към ВиК София за придобиване на собствеността върху кулата от общината и макар отговор досега да няма, той е оптимист, че скоро това ще се случи.
Иначе кулата има свой живот - от 2006 г. неправителственото сдружение „Име” всяка година организира в нея вече станалия известен Water Tower Art Festival. Той се реализира с финансовата помощ на Столичната община и е в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на културата през 2019 г. Тази година фестивалът започва на 22 и продължава до 30 юни, а зад него застават институции като: израелското, американското, австрийското и норвежкото посолство, Италианския културен институт в София и Британския съвет, както и от няколко големи компании спонсори.
Събитието вече е в културния календар на общината и благодарение на него мястото около кулата е разчистено и има импровизирана маса и пейки. Електрозахранване е осигурено чрез кабел от допрения почти до стената на кулата трафопост, намиращ се вдясно от входа й. На него, особено подходящо, е изрисуван голям графит, който изобразява самата кула. Вляво от входа пък се виждат масивните бетонни основи на малка постройка, в която е седяла охраната на това стратегическо съоръжение. Сега от тях са пораснали дървета, които хвърлят сянка в двора. От общината са забранили на тазгодишния фестивал хората да се качват нагоре по стълбите на кулата. Явно е просто предохранителна мярка, защото, макар и да не съм специалист, от разходката ми вътре нямаше как да не се убедя, че никъде отвътре и отвън по кулата няма нито една пукнатина или цепка в конструкцията й. Само на места край основата отвън част от мазилката е паднала, но под нея се вижда здравият железобетон. На едно-две места на тераската горе също липсва мазилка и се виждат тухлите на зидарията, но само толкова… Кулата изглежда толкова удивително здрава и масивна, че човек има усещането, че не само ще го надживее, ами ще изкара още 83 години.

Пред всички проекти, които са правени сега за промяна на предназначението на кулата, е поставено условието да няма промени във външния й архитектурен вид освен освежаване. Измененията във вътрешността също трябва да са минимални. От община „Лозенец” ни обясниха, че чак когато придобият собствеността над Водната кула, ще могат да инвестират в нея и да я превърнат в културен център. Тогава сградата вече ще може да кандидатства и за паметник на културата и да бъде съхранена в автентичния си вид за бъдните поколения.
Източник на статията и сничките: в. Строител -
http://vestnikstroitel.bg/stroitel/