България!

[pach]

Атанас Буров – гений, задминат от историята
Освен банкер, той е бил и изключителен дипломат, припомнят историци

Банкерът Атанас Буров е бил брилянтен дипломат по мнение на историците.
Те са единодушни, че без неговата дипломация нормализирането на България след Първата световна война
не би било възможно. Буров е човек, задминат от историята, коментира в интервю за БТА по повод
 140-годишнината от рождението на Атанас Буров историкът проф. Милко Палангурски.

Той разказа за трагичната съдба на Буров като политик и посочи, че
несправедливо легендите след неговата смърт му отреждат мястото само на крупен банкер и едър индустриалец.
Атанас Буров е роден на 31 януари (стар стил) 1875 година в Горна Оряховица в една от най-богатите български
 фамилии за онова време. Завършва Габровската гимназия, а след това правни и икономически науки в Сорбоната,
най-престижното висше училище във Франция.
Кариерата си в политиката започва като заместник-председател на Народното събрание след изборите през 1911 г.,
припомни историкът. Като всички български офицери и той е бил на фронта по време на Балканската война.
В края на войната, когато се подписва Лондонският мирен договор, а в България започва голямата вътрешнополитическа криза,
 Буров прави своята втора крачка в политиката и става министър в един много печален кабинет – този на министър-председателя
 Стоян Данев, който управлява 40 дни, след което си подава оставката, отбеляза проф. Палангурски.

През 1919 г. Буров влиза в състава на коалиционното правителство на Александър Стамболийски,
 в качеството си на министър на търговията и като представител на Народната партия.
Отново следват драматични събития – подписан е Ньойският мирен договор, кабинетът пада, а Буров,
 като съюзник на Стамболийски, се превръща в подсъдим. Под съд са дадени всички министри,
управлявали от 1912 г. до 1918 година. Той успява да избегне съдебния процес, емигрирайки във Франция.

Връща се след преврата на 9 юни и от 1926 г. до 1931 година е външен министър на България, припомни историкът.
Факт е, че за тази част от неговата биография се знае най-малко, но тя е най-успешният период в неговата
политическа кариера, според проф. Палангурски.
В своята външнополитическа дейност той е разчитал на гаранциите на Обществото на народите и така
успява да "вкара България отново в политическия оборот", отбеляза историкът. Тогава страната тегли
два големи международни заема, които са били нужни, за да бъде решен въпросът с идващите в България
200 хиляди бежанци от Беломорска и Одринска Тракия.

В своята книга за Атанас Буров историографът Нено Неделчев посочва, че благодарение на
дипломатическите си умения Буров съдейства за опрощаването на 1,7 млн. златни франка от
окупационния дълг на България през 1930 г.
През пролетта на 1926 година Буров в качеството си на външен министър за пръв път участва в заседание
 на Обществото на народите в Женева, където държи реч на перфектен френски език,
в която с факти излага бедственото положение на България заради репарационните ѝ задължения,
 наложени от държавите победителки в размер на 2,4 млрд. златни франка.

Заради впечатляващото му поведение е предложен от британския външен министър Остин Чембърлейн
 за член на политическата подкомисия на Обществото на народите и е бил избран.
Пред репортера на БТА Нено Неделчев, който изследва историята на рода Бурови от 1982 година насам
 и е написал редица студии и книги, посветени на фамилията, разказа, че
капиталът на Бурови идва от производство на коприна, фабрики за спиртни напитки,
кланици за животни и впоследствие от лихварство.
Документите показват, че данни за рода Бурови има отпреди три века.
Фамилията се е преселила в България от Бесарабия. Различните поколения са живели в Балчик, Елена, Лясковец и Горна Оряховица.

"Търговската банка на Бурови е основана през 1862 г. в Горна Оряховица с клонове в
 Русе, София, Велико Търново и Свищов, но не Атанас Буров е бил банкерът в семейството,
а брат му Иван, който 20 години е управлявал клона в Русе", посочи Нено Неделчев.
 Според него във всички градове, в които фамилията е отворила банки, е имало и техни магазини и къщи.

Бурови са инвестирали средства във възстановяването на манастира "Св. Илия" в Горна Оряховица
 и в изграждането на жп линията Горна Оряховица – Русе.

Според проф. Палангурски Атанас Буров е бил русофил, привърженик на политиката, провеждана от Антантата и САЩ.
 "Без да се притеснява от агентите на Гестапо, той всяка сутрин е посещавал Руската легия в центъра на София",
 припомни историкът Милко Палангурски.

На 2 септември 1944 г. Буров е определен за вицепремиер в правителството на Константин Муравиев.
За няколко дни от своето управление кабинетът възстановява отменената Конституция и обявява амнистия.
След като властта на 8 срещу 9 септември преминава в ръцете на Отечествения фронт,
са арестувани всички министри и така започва животът на Буров като политически затворник,
припомни проф. Палангурски. През есента на 1947 г. Атанас Буров и съпругата му са интернира
ни в град Дряново Пред репортер на БТА спомени за този период от живота на банкера разказа
 учителят по математика Николай Бейски. Той си спомня, че през 1951 г., когато е бил на 18 години
и е завършвал гимназията в Дряново, е бил свидетел как домът на родителите му е бил посещаван от Атанас Буров.

"Той беше мъж на средна възраст, изключително елегантно облечен и винаги придружаван от своята съпруга Смарайда
Салабашева, която хората в града наричали Майда.Тя беше малко по-висока от него, видимо по-млада.
 Впоследствие разбрах, че в дома ни Буров се е срещал с генерал Манчев, бивш командир на Военновъздушните сили,
 който беше родом от Дряново", разказа Бейски.

Според него Буров е използвал много френски думи в речника си. Докато се придвижвал в Дряново,
 след него винаги имало придружители. "Те не влизаха вкъщи, оставаха навън и го чакаха", уточни Бейски.

Съвременниците и историците са убедени, че Буров като възпитаник на Сорбоната е имал висок стил на изразяване
, който не би принизил и в обикновен разговор. Речите му пред Народното събрание са съхранени в
архивите и те говорят за един блестящ ум, посочи проф. Палангурски.

Той припомни, че през 1939 г., по време на хитлеристката окупация на Чехия,
Буров прави едно пророческо твърдение. Той казва, че "западните демокрации ще трябва да преживеят
 сблъсъка с фашизма и сталинизма, а след това ще мине дълго време на противопоставяне между двата блока,
 преди окончателната победа на парламентарната демокрация в Европа". Това изказване показва размерите
 му на дипломат с голяма визия.

Буров е човек, задминат от историята, отбеляза историкът. Атанас Буров умира на 15 май 1954 г. в Пазарджишкия затвор.
Истината и легендите за него продължават да бъдат съвместни, факт е обаче,
че е бил човек с изключителен размах и голяма визия, категорични са историците.
Изложба с документи за живота на Буров, представяне на новата книга "Щрихи към
портрета на А. Буров" от писателя Николай Иванов и филм за него ще бъдат част от проявите,
с които ще се отбележат 140 години от рождението на икономиста и политика.
Представянето ще се състои на 29 януари от 17 ч. в изложбените зали "Рафаел Михайлов"
 във Велико Търново и на 4 февруари в Историческия музей в Горна Оряховица.

[IKAR]

http://socbg.com/2014/09/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7-%D0%B2-%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0.html

[pach]

Малко архиви от Бургас (Несебър)


Ха да видим Стефчо, дали ще намери този километричен камък в града си
останал на мястото си от началото на миналия век.



Теснолинейката


и отново (макар тази снимка да не е точно...)

 

[Rado]

Pach, километричният камък се намира на бул. Стефан Стамболов (срещу дом за деца Александър Георгиев - Коджакафалията), но от известно време мястото изглежда по-различно от видното на снимката.

[mitko0888]

Мястото, посочено от Rado.

[pach]

На днешният ден, Родината ни загуби един от малкото истински българи...


О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
 
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
 
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
 
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
 
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

https://www.youtube.com/watch?v=-XoFXsuEbrs

[IKAR]

http://stara-sofia.blogspot.com/search?updated-max=2015-02-13T10:19:00%2B02:00&max-results=2&start=2&by-date=false


Това къде е?

[gzo]

Tез люде простовати, така и не се научиха що е знаме и как аджеба се опва. Е явно и едно време е имало такива, това ме успокоява. Мислех, че синдрома на объратото знаме е последствие от простотията в съвременния начин на живот !

[pach]

София през 1917г.
добре се виждат тогавашните трамвайни маршрути...и доста още нещица


От тук може да си свалите картата в пълен размер:
http://stara-sofia.com/map1917.jpg

И част от статия на Нешънъл  Джиографик  от Англия, пише отново за София:

[CaLLlo]

http://stara-sofia.blogspot.com/search?updated-max=2015-02-13T10:19:00%2B02:00&max-results=2&start=2&by-date=false

(Image removed from quote.)
Това къде е?

Това май не е София, както е написано...

http://www.ebay.de/itm/361219786316

[pach]

Народен дворец на културата (НДК) - фази на изграждане

Готов идеен проект - 5 март 1978 г.
Първа копка - 25 май 1978 г.
Изливане на основите - 28 октомври 1979 г.
Монтиране на металната конструкция - 25 октомври 1980 г.

19 април 1980 г.


20 май 1980 г.


24 юни 1980 г.


9 юли 1980 г.



6 август 1980 г.


10 септември 1980 г.


20 януари 1981 г=


В допълнение според някакви технически данни, метала в конструкцията е 2-3 пъти повече от Айфеловата кула!!!

[pach]

За снимката с икаруса, почти се бях заблудил че е на сливница и отдясно вкрая наснимката се виждат
сергийте на женския пазар, ама като разгледах стрийтвю-то - нито сградата (ниската) е същата нито има тролейната мрежа отгоре.
Но снимката е явно някъде в района на пазар, защото освен сергията до автобуса и зад него в преката май севиждат такива.

А за снимката по трамвайна линия №5 съм убеден че е някъде тук:


Но струва ми се че през 1965г тази спирка е била в средата на "парка" от към хиподрума...
или лагера беше - все бъркам кое е от ляво и кое е от дясно. Тоест някъде м/у настоящите две спирки
тази при хотел "Форум" (бивш "Славия") и горната вече, дето е почтипред блока който мн.добре
се вижда и на двете снимки - и от 1965 и от 2012г.

За съжаление при заснемането през 2012г. колата с камерите и минала само в посока Княжево,,
 по централното платно на булеварда, та не може да се приближи макси до трамвайната линия в платното посака центъра...
А от локалните платна ракурса към въпросния блок е доста променен спрямо снимката от 1965г.

[IKAR]

Икарусът със сигурност е софийски, естествено не е изключена възможността временно да е командирован някъде в провинцията при недостиг на автобуси - имаше такава практика, особено лятото по курортите. Но само за София са характерни големите трицифрени, както в случая, и четирицифрени инвентарни номера. Освен това автобусите абсолютно навсякъде другаде по даповете, без в София, имаха стилизирана буква "Б" или "Е" с кръгче, плюс името на града на съответния ДАП-собственик, вижда се навсякъде по старите снимки, и така си остана плътно до промените.

[pach]

Като стана въпрос за Варна, ето малко стари снимки от октомври 1993г:






и още малко БДЖ от Пловдив:





 

[tritehiksa83]

Забелязвате ли тъмната ивица под бялото на пътническите вагони от снимка 3?Ако някой намери цветни снимки ще е хубаво!