Първият български парен локомотив – 1948г:
Историята на този локомотив всички я знаете така, че не смятам да се връщам на нея...
Първият български камион – „Димитровец“ – 1949г:
С далеч по-дълготрайно полезно действие се оказва първият български камион, който е също самоделка. И до днес той си остава единствен като конструкция и производствено име, изготвен е и по „уникална” технология. Не можем да отчетем само дали не е поставен рекорд по време на изработването му. Просто няма с какво да сравним този показател, тъй като камионът, освен че е бил първи, остава единствен до 1967 г., когато пак се появяват нови, произведени в България камиони, но те вече се изготвят в специален Завод за товарни автомобили. И всъщност не се изготвят, а само се сглобяват.
Сочи се, че точно на 1 май 1949 г. работниците от Завод 12 в София дават обещание пред тогавашния български държавен ръководител Георги Димитров: в чест на петата годишнина от Девети септември - деня на установяване на социалистическата власт в България, да построят „със собствени сили и в извънработно време” първия български камион. По това време Димитров трябва вече да е бил на лечение в СССР, но това не е било пречка за даване на обещанието: „пред” не следва да се разбира буквално. На 5 септември с. г. вестник „Труд” публикува възторжен репортаж озаглавен „Първият „Димитровец” и описва мигове от прохождането на първия български камион по софийските улици.
„Димитровец” - пише профсъюзният вестник - се роди без необходимите инструменти и пособия. Хората, които го изработиха бяха без нужната подготовка. Коваха безформения стоманен къс, стъргаха го на шепинг, на струг, на бормашина, вместо да го наливат и пресоват, както това става в чужбина. Построиха го със „зъби и нокти”... Сърцето на „Димитровец” затуптя и тритонният камион полетя по шосето за Княжево... Това бе победа, още една победа на работническата класа на нашия трудолюбив и свободен народ. „Димитровец” е първият ни автомобил.”
Години по-късно, на 5 септември 1984 г., пак пред „Труд” един от участниците в построяването на „Димитровец” споделя: „Трудностите никнеха като гъби след дъжд. Изковаването и свиването на шасито, на калниците, на всичката железария, ставаше на ръка. Подгрявахме ламарината с оксижен и после блъскахме с чук.”
Пак тогава специалисти от Комбината за товарни автомобили „Мадара” в Шумен изразяват своето учудване. „Не бяхме чували за „Димитровец” - казва един от тях. - Мислехме, че нашето самоходно шаси от 1960 г. е началото на българското автомобилостроене.” Друг добавя: „Казват, че всичко направили сами? И мотора ли? Хм... Такова нещо днес едва ли може да стане.”
Направен с използване на струг, шепинг, бормашина, оксижен и чук, първият български камион „Димитровец” е факт. Твърди се, че близо 20 години той се е движил из страната, но накрая не е запазен като научно-технически експонат, а е продаден на „Вторични суровини”.
Мястото, където е бил изработен „Димитровец”, е създадената през 1918 г. в София Армейска инженерна работилница за организиран ремонт и поддържане на военни автомобили. През 1937 г. работилницата се преименува на Военно-инженерна свързочна фабрика, а от 1945 г. става Завод 12. Създаването на първия български камион се извършва под ръководството на Кирил Зафиров, зам. началник на цех, изявен рационализатор, който през 1950 г. става и лауреат на Димитровска награда за изобретения и рационализации. Като майстор-стругар той изработил коляновия и разпределителния вал на камиона. „С големи усилия, с непосилен труд - казва Зафиров - изработихме тоя пръв български камион, който в чест на вожда и учителя на класата нарекохме „Димитровец”. (Забележете нюанса в тия думи, казани през август 1984 г. Не „учителя на народа”, а „учителя на класата”!)
Същият К. Зафиров е запазил и спомени от Пловдивския панаир: „Наблюдавах с какво вълнение посетителите оглеждаха нашата рожба. Искаха непрекъснато да паля двигателя, за да се убедят, че може да работи, радваха се, галеха го като домашно добиче. Всеки си тръгваше с мисълта, че и България може да изработва това, което другите напреднали страни, произвеждат от години.”
Знае се и името на единият от петимата работници, изковали шасито: Матей Загорски. Той постъпил в завода през 1931 г. За да му признаят званието майстор-машинен шлосер, трябвало на изпита пред Камарата на занаятчиите да направи тяло на банциг, чрез обработка на 50 кг отливка само със секач, чук и пила. За званието вътрешен майстор, пък, представил машинка за затваряне на буркани.
Първият български трактор :
Тракторът е колесен, наименован „МОФАК 2”. Произведен е от Завод 15 в Карлово, днес Карловски тракторен завод. Пуснат е в движение в края на април 1949 г. и е показан на Пловдивския мострен панаир същата година. Твърди се, че днес тракторът се намира в музея на града. За съжаление не се откриха каквито и да са допълнителни данни за първия български валяк.
Първият български валяк:
Ето един валяк (но този си е немско производство) от онова време - този е парен!!!
Пощенските марки са от 1951 г.
Периодът на самоделките, като начало на българското машиностроене, е отбелязан в Енциклопедия България по следния начин: „Липсата на опит и относително ниската степен на производствено-техническата база (машиностроителните и електропромишлените предприятия са механичен сбор от национализираните малки предприятия) дават отпечатък върху характера на производството. Изделията и машините са с малка сложност и на ниско техническо равнище. Без необходимата техническа документация и квалификация се произвеждат и първите сложни единични машини (локомотив, автомобил, багер и др.) на основата на образци, изработени в други страни” (том 4, с. 111).
Журналистът от „Труд” в 1984 г. съжалява, че „Димитровец” не бил запазен. „Необходим ни е сега - пише той - Както и един национален музей на техниката. Необходими са ни не толкова за сравнение с днешния ни ден, колкото да ни напомнят откъде сме тръгнали.” Е, днес към това може да се добави: и се види, че далеч не сме отишли. Но определено веществените следи от миналото, със запазените мисли на техните създатели, ще ни накарат по-добре да разберем „вкуса на времето”, както се споменава в една песен.
И сега малко по-съвременно...
Главният конструктор на мерцедес Петер Пфайфер дойде в Сливен за премиерата на проекта
Тръгна първият български автомобил
Гергана Грънчарова първа седна в прототипа “Юниверс”
КРАСИМИР МИЛАНОВ
07.05.2007
Главният дизайнер на "Мерцедес" Петър Пфайфер лично проследи потеглянето на първия български автомобил "Юнивърс". Тестът бе направен вчера на летището в Сливен. Честта да седне зад волана се падна на министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова навръх именния є ден.
Първите прототипи на автомобила са два ¬ бял и червен. Засега обаче само белият е в движение. Автомобилът и е тестван със скорост до 140 км/ч. Задвижва се от мотор на Смарт Фор фор.
Проф. Харалд Лешке ¬ ръководител на студентския екип от Техническия университет, който разработи автомобила, също тества "Юнивърс". Много добре издържан като дизайн, отлична работа, коментира Пфайфер. Студентите, проектирали колата, са Даниел Чавдаров, Володя Димитров и Иван Иванов.
А дотогава ще си купуваме родните джипове и пикапи по ...китайски лиценз.
Китайската компания "Грейт Уол", която до есента ще започне да произвежда автомобили край Ловеч, ще лансира на пазара у нас джип с цена 31 000 лева и пикап за 24 500 лева. Това са цените, които присъстват в официалния каталог на започващия утре софийски автосалон.
Към момента няма яснота само за стойността на най-малкия и вероятно най-евтин представител в гамата – двойника на "Тойота Ярис" "Грейт Уол Волекс". Довечера "Литекс Моторс", които са българския партньор на китайците, дават пресконференция и коктейл.
Очакванията са там да стана ясно всички цени и плановете на компанията за навлизането на нашия пазар. Амбициите са "Грейт Уол" да стане пазарен лидер у нас във всички класове, където има представители.
Джип за 31 000 лева? Може
"Грейт Уол Ховър" ще се превърне в един от най-достъпните автомобили със задвижване 4Х4 у нас с цената си от 31 000 лева с ДДС и възможността да ползва данъчен кредит, по силата на европейската категория N1е. Версията само с предно предаване е още по-евтина – 28 699 лева и също може да се вземе без досадния данък.
За тези пари получавате автомобил с дължина 4.65 метра, ширина 1.81 м., височина 1.75 м. и междуосие от 2.7 м. Просветът е почти 20 сантиметри, а предния и заден ъгъл на заход са съответно 30 и 24 градуса.
"Ховър" разполага с багажник с обем между 810 и 2074 литра. Базовото оборудване включва автоматична климатична система, въздушни възглавници, ABS, EBD, двойно оптични фарове, 17 цолови алуминиеви джанти, фарове за мъгла; LED задни светлини, датчик за дъжд, и т.н. Като опции се предлагат DVD система със седем инчов сензорен екран и USB вход, камера за заден ход, кожен салон, ел. регулиране на шофьорската седалка, Bluetooth свързване на телефон и др.
Двигателят на "Грейт Уол Ховър" е четирицилиндров, 2,4 литров бензинов с мощност 136 к.с. и 200 Нм максимален въртящ момент.
Пикап за 24 500? Защо не
При пикапите с висока проходимост новият играч носи името "Грейт Уол Стийд" и също може да е със задвижване на двете или четирите колела. В първия случай цената е 24 499 с ДДС, а във вторият - 27 499 лева с ДДС. И тук е възможно ползване на данъчен кредит.
"Грейт Уол Стийд" е с дължина 5.04 метра, широчина 1.8 м, височина 1.73 м. и има междуосието от 3.05 м. Минималният пътен просвет е 194 мм, като версиите със задвижване 4x4 имат и понижаващи предавки (демултипликатор). Базовият мотор на пикапа е същият като на "Ховър" (2.4 бензин, 136 к.с., 200 Нм.).
"Стийд" може да се поръча и с двулитров комън рей дизел с турбо-компресор с променлива геометрия, който генерира мощност 150 к.с. и 310 Нм въртящ момент. Базовото оборудване е сходно с това на "Ховър".
Българският завод
Българският завод на "Грейт Уол", в който ще се сглобяват коли за местния пазар и за страните от ЕС, е разположен край ловешкото село Баховица. Той заема близо 500 декара, като капацитетът е 50 000 автомобила годишно при две работни смени. При влизане в пълен цикъл на производство в него ще работят около 2000 души.
Доколкото знам джиповете вече са в продажба отг началото на септември!
...и това е България...
