DILOV.INFO от Любен Дилов (син)!!!
Страхът от Санта Клаус се нарича клаустрофобия, а омразата към дядо Мраз – маразъм. Но няма все още дума измислена за страха от представители на местната власт. Кметизъм?! Общинско-съветизъм? Ами за страх си е! Ето – Ценко Чоков, под домашен арест, тръгва за зъболекар и се оказва… навсякъде. Може дори и у вас! Още по страшно е в Пловдив. Кметът Тотев обещава на 26 декември публично да „разфасова” две прасета на площада (само за две хайванчета имала пари бедната културна столица на Европа), за да припомни „културните традиции”. После каза, че няма да коли прасета, а изказването му било „провокация и социален експеримент”. Ясно е, че кметът Тотев стана жертва на коварните вегани. Те ореваха света за тези две прасета, но и аз избягвам да и; се подигравам, защото знам, че като умра, ще дойдат на гроба ми и ще опасат цветята!
За местната власт ми е думата. По всяко време можете да срещнете кметът на Созопол, наметнал кървяща сърна, а за страха от кметицата на Младост няма какво да говорим… И Чикатило не е бил така оковаван и пазен! Дали пък като каза онова за „материала”, Борисов нямаше предвид представителите на местната власт? Защото, съгласете се, най-мекото, с което можем да ги наречем е „социален експеримент”. Да кажеш, че не може да ги избираме – както шофьорът на автобус 240, известен с мисълта „к`вит се качат, такива возим. Не мога да ги избирам!”. Напротив – избираме ги. При това напълно мажоритарно, както мечтае българското човечество, харесващо Слави Трифонов.
Вероятно се дължи на някакъв национален мазохизъм. Нали твърдят, че някога най-достойните прабългари били пренасяни в жертва на бог Тангра? Може би ги избираме, с подсъзнателната надежда, че Тангра ще си ги прибере.
Днес, принасянето в жертва на Тангра е заменено със сбиване с Бойко Борисов. Поне така се разбира от думи, които Сашо Дончев бил изрекъл – „ако искаш да те забележат, сбий се с някой голям, с Бойко Борисов, например“. Пусто Бойко най-после си намери място и призвание – пробва като главен секретар, после кмет, три пъти пробва като премиер… Оказа се, че е пи ар спаринг-партньор. Всъщност, както много често досега, Сашо Донечв е прав. Сбиването с Борисов носи слава и временна популярност. Публичният живот на много хора и предавания се крепи основно на нашия премиер. Мисля, че вече е спешно наложително Макрон да размени два-три шамара с Борисов. Френският президент, вярно е крехичък и ще му дойде нанагорно, но пък и рейтингът му зловещо е паднал. Не само за французите, но и за цяла Европа е по-добре да имат бит президент, отколкото Мари льо Пен…
Не е весело, тъжно е с какви глупости се занимаваме преди Коледа, вместо да се радваме, че пуснаха трамваите по Графа и земеделските субсидии. 2.5 млрд лева са стигнали до селскостопанските труженици по различни програми през изминалата година, а ние се опитваме да си спомним как се казва краварката в левият ъгъл на немското масло. Мазохисти сме! Аз също съм налегнат мазохистични мисли преди Коледа, вместо да се радвам, защото ще се роди Спасителят на човечеството. Може би, просто човечеството не би трябвало да бъде спасявано. Може би всичко това е грешка?! Ето няколко генерални грешки в навечерието на Коледа, които ме навеждат на мисълта, че човечеството трябва да престане да бъде доминиращия вид на планетата… Не, не е това, че Венета Райкова е най-четения автор за 2018-а в общинската библиотека. Всичко общинско е страшно, както стана ясно вече. По-общи явления са.
Фирмено парти. Дори да сте едноличен търговец, чувствате се длъжен да организирате фирмено парти. Няма значение къде. Според възможностите ви, може и в кафенето на спирката! Сценарият е неизменно пошъл – томбола с подаръци. Бай Иван, портиерът маскиран като дядо Коледа. Избира се служител на годината, който получава плакет, изработен от кофички кисело мляко в час по трудово от детенцето на шефа. Следват няколко смешки с главния счетоводител и безпаметно напиване. На другия ден никой не е не работа, защото дядо Коледа (бай Иван портиерът) не може да си спомни паролата на алармата в офиса.
По-гадно е само Детско фирмено парти. Наследниците са докарани сополиви и ревящи и ако има някое детенце, което все още не е хванало грип – този въпрос се урежда с детското фирмено парти. Бай Иван не може да се използва два пъти за дядо Коледа (получил е нещо средно между махмурлук и лоботомия) и затова се наема Хо-хо-хо-старец от специализирана фирма. Обикновено това е личност, комбинация между квартален дилър и полу-актьор, който същият ден има още три „участия”. Когато си тръгва с безбожен хонорар, установява се че някой е пребъркал палтата на мамите и татковците. Изглежда е национална особеност, когато някое детенце се затича и падне, майка му да го допребие. Вероятно идва също от прабългарите, които са убивали ранените коне, за да не се мъчат… Звуците от партито са ужасни и дълго ще ви преследват, както споменът за горящия приют за сираци в Тенеси, преследвал Марк Твен до края на живота му. Всичко завършва към 18.00 часа – с леко пиянство на мамите и тежка раздразнителност на децата. На улиците е тъмно, а часът е онова състояние на духа и материята, описано сполучливо от руските класици – „не знаеш чай ли да пиеш, или да се обесиш”. Това в скоби. Иначе, в края на партито всички имат скоби. Децата – брекети, а майките – скоби на колите, защото никоя не се е сетила да пусне смс за зелена зона, заета лицемерно да се радва на децата на колежките.
Коледно пазаруване. От траките ни е останала вярата, че ще успеем да отнесем нещо от този свят в отвъдния. Златна колесница например. Нещата, които се купуват за коледни подаръци наистина заслужават веднага да бъдат заровени в тракийска могила с надеждата, че Овчаров никога няма да ги изкопае. Безумията, за които харчим последните си пари са широкоспектърни – от сребърна пантера-преспапие до плетена жилетка в телесен цвят от типа „дядо много ще се зарадва”… Мъжете теглят бързи кредити, а за 15% отстъпка жените са готови на бърза свирка, или да вградят сенките им в новостроящ се мол. Улиците са така задръстени от колите на пазаруващите, че някои си продават автомобилите и си купуват други, по-близо до светофара. Сред автоколоните, освен миячи на прозорци, бродят и нотариуси, за да заверяват сделките.
Коледната украса на града. Общото състояние на градовете е такова, че само може да се подобри. Обиковено на пролет се чудим зимата ли е свършила, или войната, но в навечерието на Коледа всичко е прекрасно. Принципът при украсата е казармения: шареното е красиво, мокрото е чисто. В този смисъл улиците са красиви и чисти. По-големите банки и телекомпании подаряват на общината коледни лампички със собственото им лого. И това се приема за благотворителност, вместо да плащат за реклама. След това услужливо-разсеяни общинари държат украсата до 2 юни, когато я салят все пак, за да не падне от сирените за падналите герои. Така банки и мобилни оператори на цената на два кашона лампички внос от Китай се сдобиват с външна реклама за половин година на основните градски улици. А е толкова просто да се украси празнично града: просто трябва да се скрият общинарите за няколко дена и вече е и по-красиво, и празнично.
Пости. „Намаляваме малко месото последните три дни” не са Коледни пости. От друга страна самите пости са чудесна тема за разговор. Един сръбски монах в Хилендар ме убеждаваше, че и мед не може по Рождество, щото е от животински произход. „Е как, бе брате – казваше – ово го е муа срала!!!”. Смисълът е да се лишавате от удоволствия, за да се пречистите. Така че да скрийте плейстейшъна за 40 дни са повече коледни пости от това да преяждате с безглутенов мъфин от аспарагуси. Няма как да постите с Азис и Биг брадър. Със Слави може – той е постоянна препратка към Апокалипсиса и доказано не доставя удоволствие. Репликите „в евангелието нищо не пише за ракията…” и „секс може, ама ако не свършвате” също са хитруване на дребно. Това не са коледни пости. Първото е алкохолизъм, а второто – тантризъм.
Коледни картички и спам: ако сте публична личност, или работите в голяма фирма, вероятно ще получите и изпратите за Коледа около 2 кубика екваториална гора под формата на картички. Ако можете, договорете се направо да ви ги пратят под формата на паркет. Единственото хубаво е, че електронната ви поща е така затрупана от мейл-картички, че през януари няма да видите нито съобщенията за просрочения бърз кредит, нито традиционните предложения за увеличение на пениса.
Благотворителност: Смс-ите за Българската Коледа ви приближават до Бога точно толкова, колкото и самолет, летящ на 10 хиляди метра. Ако цяла година не сте правили добро, точно на Коледа ли ще наваксате? Не се насилвайте да галите циганчета сирачета, ако после ще си миете ръцете с белина! И изобщо, ако вярвате, че точно на 24-и през нощта ще се роди Божия син, то наистина трябва генерално да промените живота си. На първо място да престанете да следите хороскопите на Алена. Иисус не е Козирог, може би някакви рога, все пак е имал баща му – Йосиф, но религията като цяло не приема както астрологията, така и предсказанията на Ванга. За правенето на добро не ви трябват религиозни основания. Не е нужно да купувате черен дроб за тарнсплантация, просто раздайте един кашон портокали и банани на бездомници и им дайте по 10 лева да си купят нещо топло за вечеря. Ако имате свобдно място на Коледната трапезата, поканете хора, които нямат къде и с кого да празнуват. Така ще ограничите и ефекта от друг един кошмар:
Коледната вечеря с роднините. Две са мислите, които ще ви помогнат по-лесно да я понесете. Първата е, че всички ще умрем. Втората – има Господ! Той е Вездесъщ и Справедлив и с целия си живот до сега вие сте заслужили точно тези роднини, както и те вас. Дали ястията са седем или девет, повярвайте няма никакво значение. По важното е в 12 часа през нощта да не стреляте и да не крещите през балкона – това не Рамадан. Това е Коледа и нощта трябва да е тиха и свята… Поне тиха, ако може. И приказно. Ето една Коледна приказка:
В тихата и свята нощ, на коледната семейна вечеря, малкото момиченце, разстроено от факта, че е получило за подарък тенджера под налягане и макара за спининг, неусетно напуснало масата и потънало в дълбоката и тъмна гора. И понеже всички Коледни приказки имат щастлив край, никой не забелязал липсата на момиченцото и компанията продължила да се весели необезпокоявано до Ивановден.
За жалост и това е "България"..
****************** следва нещо от мен********************
И все пак момчета и момичета,
за предстоящите празници ви пожелавам
повече здраве, щастие и много любов у дома!!!!
Както и разбира се - мечтаните модели да влезнат
при вашите колекции, модули и макети!!!
Весели празници на всички!!!
