Цитат на: pach link=topic=1752.msg64830#msg64830 date=1315561090Цитат на: Tramway link=topic=1752.msg64829#msg64829 date=1315560565...Линия 4, 1982г - ...Щом там си бил през 1982 значи и следващите две/три години предполагам, сте работили на една линия (или 10-ката) с оня пазарджишки п2д2раст дето сега се изживява като светски хроникьор и аристократ. Тогава продаваше билетчета с печат от зад "Този билет e продаден от ......" Още от тогава си страдаше по грандоманщината и обратната ...тяга. С "оня" са познаваме добре, само че той работеше в депо "Банишора" (тогава "Пенка Михайлова") и караше предимно по 3-та и 7-ма линия. Тогава беше скромно и бедно момче и от време на време са снимаше като манекен за списание "Лада". За "тягата" и "резбата" не знаех нищо, билетите не съм му гледал. Не пропущаше обаче уж небрежно да разхвърля по пулта в кабината списания с негови снимки на корицата, или ако не са на корицата, небрежно разгърнати на съответната страница. Вечер обаче набиваше в стола на П. Михайлова отвратителния ориз с домати и ушите му пращяха.
Цитат на: Tramway link=topic=1752.msg64829#msg64829 date=1315560565...Линия 4, 1982г - ...Щом там си бил през 1982 значи и следващите две/три години предполагам, сте работили на една линия (или 10-ката) с оня пазарджишки п2д2раст дето сега се изживява като светски хроникьор и аристократ. Тогава продаваше билетчета с печат от зад "Този билет e продаден от ......" Още от тогава си страдаше по грандоманщината и обратната ...тяга.
...Линия 4, 1982г - ...
КРАЛ АРТУР, НЕГОВИТЕ САРМАТИ И БЪЛГАРИТЕ Има филми, които остават завинаги запечатани в нашата памет. Романтиката, но също смелостта и мъжеството на героите правят такова впечатление, че трудно се забравят. Как да забравиш вълнуваща любовна история, саможертва на благороден човек, или страшния сблъсък между доброто и злото? Човечеството винаги е имало необходимост от разкази за велики събития и необикновени хора. В най-дълбока древност такива истории са разказвани край огнището от възрастни хора. По-късно книгите малко по малко започват да изместват сладкодумците. В модерно време телевизията и киното са поели ролята да ни потопят в магията, която откъсва човек от реалността и го потапя в един друг вълшебен свят, в който всичко е възможно... Макар Средновековието да е наречено още Тъмните векове, историите от това време продължанат да будят жив интерес. Една от най-обичаните и най-популярните е тази за крал Артур, рицарите от кръглата маса и Свещения Граал. Когато за първи път видях “Ескалибур – мечът на крал Артур “ бях неимоверно впечатлен. Посетих киното още няколко пъти, но все не можех да се наситя на този филм. След време, по време на проучванията си за българската история с удивление разбрах, че в любимия ми филм не всичко е плод на нечие въображение. Наистина събитията бяха ужасно изкривени, но факта, че Артур и неговите рицари са били хора от плът и кръв ме накара да се поразровя старателно из различни документи. Оказа се, че артуровия замък Камелот е само римска казарма построена в древното келтско селище Камулодунум. Там са служели войници от тракийски произход. Намерен е надгробен камък на родения в Сердика (София) тракиец Лонгин Здапес, син на Матиг. В по-късни времена част от траките бива разквартировани в Клевиум (място споменато в артуровия епос). Там разбира се също е намерен тракийски надгробен камък, на който е изписано името на Руфус Сита-тракийски кавалерист от Шеста Тракийска Конна Кохорта... Стана ми ясно също, че Артур никога не е бил крал.Най-високата длъжност, която е заемал е била генерал. В летописите на местното келтско население той е наречен tywyssauc cat, а това е превод на латинското dux bellorum– генерал, пълководец. Магическият му меч не е носил името Ескалибур, а Калад Болг. По-късно Калад Болг бива преиначено на Калибурнус, а в крайна сметка преписвачите правят Ескалибур. Интересното е, че епитета Болг е използвано и в друга, доста по-стара келтска легенда. Gae Bolga е името на копието на Кухулин – ирлански герой, потомък на Луг (който е отгледан от Таилту - княгинята на болгите)... Рицарите от кръглата маса са били най-обикновени кавалеристи от сарматски и тракийски произход. Голяма част от тях са били стационирани в древния град Дева (също в Камулодунум и Клевиум).Там е останал дори надгробен паметник на сарматски конник. Изобразен е мъж в люспеста броня носещ като знаме драконова глава (знак на военната част към която е принадлежал). Този дракон ( драконова глава) става след време герб на Уелс. Първите европейци, които са използвали дракона като свещен символ са северните траки. На Траяновата колона могат да се видят пленените от римляните дакийски оръжия, ризници ...и драконови глави. http://en.wikipedia.org/wiki/File:Dacian_Draco_on_Trajan%27s_Column_2.jpg Че драконът е заемал важно място във вярванията на южните траки се вижда и от сребърните плочици от Летница... http://www.omda.bg/images_more/letnitsa_apliquees_silver_gilt.jpg Това са фактите, да видим как е възникнала легендата за крал Артур, рицарите от кръглата маса и Свещения Граал. През V-ти век Римската Империя се намира в криза. Легионите на Вечния град напускат Британия и така страната губи защитата си срещу нашествия. Остава малка група ветерани, които са се смесили с местното население и считат Британия за своя родина. Не дълго след отпътуването на римската войска, англо-саксите започват своето нашествие. Отначало те са служели като наемници на британските благородници, но след време, нарастнали на брой англо-саксите добиват смелост и предявяват териториални претенции. Стига се до жестоки въоръжени конфликти... Летописците Гилда, Нений и Джефри от Монмот разказват за стълкновенията на британските благородници Вортимер и Вортигерн срещу англо-саксите. Вортимер успява дълго време да опази границата, но умира и защитата на Британия остава в ръцете на Вортигерн. Той бива измамен от англо-саксонския цар Хенгист, който му обещава мир. Като знак на сближение Хенгист предлага дъщеря си за жена на Вортигерн. Келтският владетел се съгласява и урежда тържество, на което са поканени всички благородници на Британия. По време на сватбата, на дълга маса са седели един до друг сакси и келти. Виждайки, че келтите са вече пияни Хорса се провиква – Сакси, захващайте се! Подчинените му изваждат скритите ножове и прерязват гърлата на седящите до тях келти. За по-малко от една минута келтската благородническа прослойка е унищожена, оставен е жив само Вортигерн, за да служи като заложник... Англо-саксите са потривали доволно ръце след лесната “победа”, но ги чакала неприятна изненада. Един смел мъж, наречен Артур се осмелява да се опълчи на дошлите от Германия завоеватели. С помощта на малкото останали легионери и загубили водачите си келти, той нанася поражение след поражение на англо-саксите. Джефри от Монмот разказва как самоуверени нашествениците потеглили към незавоюваната британска земя. Посрещнала ги смесената армия на римския пълководец. Артур сложил ризница, наметнал на гърба си щит (това е тракийски обичай) и произнасяйки името на Богородица препуснал с коня си срещу саксите. Врязал се в редиците им и съсякъл много от тях. Вдъхновени от мъжественият му пример му келтите се втурнали след него и последвало страшно клане над германските нашественици...(Доста преди Артур, императорът от тракийски произход Максимин Гетът дава подобен пример на войниците си и смазва войската на алеманите). Днес редица учени смятат, че победата на Артур се дължи на това, че той е разполагал с тежката кавалерия на сарматите. Англо-саксите са били пехотинци, само вождовете им са имали ризници, шлемовете са били също рядкост, а основното оръжие –копието. Сарматските конници от друга страна били покрити с люспеста броня от глава до пети, защитени са били дори и конете им (така е описана и армията, която княз Крум изпраща срещу Михаил Рангаве). http://en.wikipedia.org/wiki/File:028_Conrad_Cichorius,_Die_Reliefs_der_Traianss%C3%A4ule,_Tafel_XXVIII_(Ausschnitt_01).jpg Сарматският лък е имал обсег над 300 метра, докато англо-саксонския е докарвал стрелите едва до сто метра. Мечът на сарматите е бил дълъг и направен от висококачествена стомана. Англо-саксонския меч, наречен скрамасакс е с дължина едва 50-60 см. и в никакъв случай не може да се сравнява с оръжието на артуровите бойци...Англо-саксите, макар със значително числено превъзходство не са могли да се мерят със силата и качествата на сарматската тежка кавалерия. Осъдено им е било да бъдат премазани от ударната сила на бронираните конници. Как обаче сарматите попадат в Британия, това не е тяхната родна земя. През V-ти век преди Христа Херодот ги разполага в Източна Европа. По времето на Овидий, Тацит и Плиний те обитават територии от днешните България, Румъния, Украйна, Унгария и Полша. Ранни сблъсъци на сармати и римляни има в Мизия и Дакия. В средата на II-ри век сарматите сключват примирие с император Марк Аврелий и му предоставят 8000 бойци, тежка кавалерия. От тях 5000 са изпратени в Британия, квартирувани са в град Честър, носещ древното име Дева. Топонима Дева е необичаен за Британия, но е типичен за земите на Тракия. Дева е сроден на Пулпудева (Пловдив), Итадева, Данедева, Муридева, Зиснудева...Всъщност няма нищо за чудене, Прокопий е пределно ясен твърдейки, че сарматите са част от тракийското семейство на гетите. Сарматите са били отъждествявани с амазонките, за чийто език Хекатей казва, че бил като този на траките. Сарматите (амазонките) са изобразявани с тракийски шапки, тракийски щитове, тракийски дрехи, тракийски ботуши, тракийски оръжия... Самото име сармати е тракийско и означава сияйните, светлите. Името на сарматското племе саи е идентично на тракийското саи (сапеи), чието значение според езиковедите е – бойците, тези, които съсипват... Траките, квартирувани в Камулодунум и Клевиум са говорили същия език както и сарматските си роднини. Генетични проучвания от 2007 г. показа, че значително количество британци носят гени типични за жителите на Балканите. С. Бърд смята, че това се дължи на хилядите тракийци, които са служили в като легионери в древната Британия.http://www.jogg.info/32/bird.pdf Сарматската страгетия на защита навярно е дала легендата за рицарите на кръглата маса. По време на походи сарматите са пренасяли цялото си имущество с каруци. При опасност каруците са се разполагали в кръг и така са били защитавани жените, децата и старците, докато мъжете са се сражавали с противника. Това, че са били преселени в Британия не е накарало сарматите да се откажат от обичаите си. Разказите за тактиката на конния народ да подрежда каруците си в кръг са били леко променяни от разказвач на разказвач и така се ражда легендата за рицарите от кръглата маса. Кой обаче е водачът на сарматските и тракийски конници смазали армията на англо-саксите? Някои изследователи (първи е Малоун) свързват Артур с римският офицер Lucius Artorius Castus. С това съм съгласен до някъде, смятам обаче, че британския Артур може да е само потомък на живелия в земите на Хърватия Луций Арторий Кастус. Британския Артур е носил името на свой прадядо, който е служил като командващ римски кавалерийски контингент. Подобно на траките Руфус Сита и Лонгин Здапес артуровия дядо е бил изпратен да служи в Британия. Твърде възможно е да е изповядвал ранното тракийско християнство, неправилно наричано арианство.Съдя за това по името Кастус, то е необичайно за римляните, значението му е чист и отговаря на гръцката дума катарос – чист. Катарите, познати още като богомили са били жестоко преследвани, нищо не им е спестено: изтезания, удавяне, изгаряне на клада. Катарите-богомили са изповядвали ранното тракийско християнство, намерило своите корени в Европа първо в Южна Тракия. Ако Артур е изповядвал тракийското християнство това би обяснило защо в артуровите легенди присъства и Свещения Граал съдържащ Христовата кръв... Има сведения (Л.Алкок), че в Британия християнството е изповядвано доста преди Константин Велики да го наложи като религия за цялата Римска Империя. Явно вярата е пренесена с легионери, дошли от континента. По време на царуването на Диоклециан и Галерий има страшни гонения на християните, пострадали са дори и християните служещи в римската армия. Тези събития навярно са подтикнали изповядвящия тракийското християнство Артур да пожелае да служи колкото се може по-далече от Рим... Това разбира се е само предположение, има логика в него, но за съжаление не разполагаме със солидни доказателства определящи Артур като катар-християнин. За нас е по-важно да знаем, че под негова команда наши предци – траки и сармати са се борили за свободата на Британия и са успели да забавят сериозно нашествието на англо-саксите. По-горе посочих приликите между траки и сармати в език и бит. Напомних и за сведението на Прокопий, че сарматите принадлежат към семейството на гетите. Сарматите не са изчезвали, те са част от гетския народ, който през VII-ми век се съюзява със своите роднини мизите и така бива извоювана независимостта на България. Няма да е пресилено да се каже, че поне 80% от населението на Северна България носи сарматска кръв. Ще обясня защо мисля така. Да приемем за момент, че не знаем за общия произход на траки и сармати. От историческите извори ни е известно, че през I-ви век сарматите населяват Добруджа. Това е споменато от Овидий, Плиний и др. Амиан Марцелин съобщава, че през IV-ти век Константин Велики преселва 300 000 сармати в Тракия, Македония и Италия. В нашите земи са останали поне 200 000 души. По-късно, след смърта на Атила други сармати се заселват и край Видин. От това следва, че през VII-ми век хората със сарматска кръв са били поне 350 000 души...а до наше време сарматските потомци са станали около 2 500 000 -3 000 000 души. Това е приблизително населението на Северна България. Ще допълня и това, че преди време изследователите Смирнов, Сиротенко, Бурмов (цит. Д.Димитров) са смятали старите българи не за тюрки, или угро-фини, а за сармати. Знаело се е също, че старобългарската материална култура е като тази на сарматите (Д.Димитров). Според Акимова българи и сармати имат една и съща антропологична основа. Тези важни сведения не са популяризирани навярно защото не са в унисон с доктрината на Златарски. Знаейки за връзката между българи и сармати някой лесно е можел да попадне на сведението на Прокопий, че сарматите спадат към групата на гетите...а това прави българите тракийски народ... Истината за нас и за заслугите ни в европейската история тепърва ще започне да изплува от блатото на упоритите лъжи. Малко по малко светът ще разбере, че днес в България живеят потомци на смели, силни хора, за които свободата и справедливостта са били неразривна част от живота. Единственото, което можем да направим за паметта на дедите ни е да вървим по техните стъпки. Не е трудно, трябва само да опитаме. Използвана литература: 1.L.Alcock, Arthur’s Britain, 1973; 2.D.Wilson, The Anglo-Saxons, 1996;3.G.Ashe, The Quest of Arturs Britain, 1975; 4.R.Brzezinski, М. Mielczarek, The Sarmatians, 600 BC-AD 450, 2002;5.М.С.Акимова, Материалы к антропологии ранних болгар,1954; 6.Д.Димитров, Прабългарите по Северното и Западното Черноморие, 1987; Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin Steven C. Birdhttp://www.fordham.edu/halsall/basis/nennius-full.asphttp://www.yorku.ca/inpar/geoffrey_thompson.pdfhttp://www.caerleon.net/history/geoffrey/http://en.wikipedia.org/wiki/Rufus_Sita_Tombstonehttp://www.roman-britain.org/places/camulodunum.htmhttp://www.roman-britain.org/places/glevum.htmhttp://www.roman-britain.org/places/bremetenacum.htmhttp://www.roman-britain.org/military/coh1thr.htmhttp://www.roman-britain.org/nennius-cities.htmhttp://www.fectio.org.uk/articles/draco.htmhttp://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/SMIGRA*/Signa_Militaria.htmlhttp://avalon.law.yale.edu/medieval/nenius.asphttp://www.magtudin.org/Arthur%20part%201.htmhttp://metmuseum.org/pubs/bulletins/1/pdf/3269236.pdf.bannered.pdf
