Аз коловоза го видях, ама се питам, какви са петте камиончета, чинно строени малко вдясно от средата на фотото? 
Българските военни обсъждат през 1906 необходимостта от база за ремонт
и поддръжка на военна техника, вкл. и автомобилна. На 17.12.1906 г.
военният министър ген. Михаил Савов с доклад предлага в София да се създаде Инженерна работилница.
(виж по-горе) 10 дни по-късно княз Фердинанд издава указ за създаването є, а строежът започва на 15 януари 1907 г.
Инженерна работилница става основен център не само за ремонт на военните автомобили,
но и на ред други дейности и производства с военно и цивилно редназначение.
През 1908 г. за българската армия са доставени 1 товарен и 2 леки автомобила.
През 1909 г. към железопътната дружина на Инженерни войски се присъединяват
новосъздадените автомобилно и въздухоплавателни отделения. В автомобилното има 7 военнослужещи.
В началото на 1910 г. военна комисия разглежда оферти от Schneider и
Austro-Daimler за доставка на военни автомобили.
Austro-Daimler М12, 4x4, 1912 
Предпочетени са продуктите на френския оръжеен концерн Schneider,
който е и основен доставчик на българската артилерия.
През октомври същата година група военни са командировани в заводите на компанията
за обучение и доставяне на поръчаните автомобили. Автомобилите са доставени през 1911 година.
Камионите Schneider от това време имат характерен радиатор Solex,
какъвто използват още неколцина производители. Четирицилиндровите им двигатели работят с бензин,
спирт или природен газ и осигуряват максимална скорост на движение до 30 км/ч.
През пролетта на 1912 г. автомобилното отделение има 11 камиона (10 бр. Schneider и 1 Austro-Daimler),
2 леки автомобила Schneider и един Mercedes (по-стар модел, предаден от Министерството на войната).
При обявяване на войната (5 октомври) отделението включва близо 50 шофьори и 5 механик-водачи (подофицери).
На разположение са и още три набора подготвени водачи.
Допълнително се доставят още нови автомобили от различни марки – 16 линейки
(някои от тях са преустроени товарни автомобили), 12 камиона и 4 леки автомобила.
Мобилизирани са и голяма част от цивилните автомобили
и в хода на войната броят на машините „под пагон“ надхвърля 110.
(
Ползвани материали от Статистически справочник на българското царство,
год. IV, V-XIV, Балканската война 1912–1913 г. ДВИ 1961 г. и от НВИМ, София)
И като се вземе предвид следната статистика от 1910 г. едва ли има някакви по различни марки от горе изброените.
Транспорт и съобщения (1910 г.)
Шосета: държавни – 6420 км, общински – 2525 км
ЖП мрежа: 1948 км. 212 локомотива. Вагони: 335 пътнически
и 4605 товарни (от тях 1977 покрити и 2628 открити).
Обща товароподемност 63 335 тона
Коли: 34 000 коли с по 1 кон, 78 000 с по 2 коня и 437 000 волски/биволски коли
най-малкото щото става въпрос за коли с животинска тяга, а не с ДВГ!!!
Може би са изглеждали така:
camion De DION BOUTON de 1917
или от по-големия модел от 1917...
http://camionclubdefrance.a.free.fr/de%20dion%20fr%201917.phpЕто може би тези камиони няколко години по-рано:
