Във връзка с по-ранно за дена постнато мнение:В крайна сметка със или без социализма, след преврат или под царско управление,
железниците ни при всички положения щяха да се развиват точно в тези години,
защото такава е била алтернативата. Имало е какво да се строи ...или по-точно да се удвоява
(виж картите от царско време и после) течала е модернизация на подвижния състав и т.н.
Това се неща които просто времето, а не управляващия строй (така се казваше навремето)
са изисквали. Никой не може да ме убеди, че ако не беше социализма а например неговия брат - фашизма,
пак нямаше да купим дизелови локомотиви или да си електрифицираме железопътната мрежа!!!!!
Тук заслугите в никакъв случай не са на социализма, развития социализъм (помните ли - и такъв строяхме!?),
капитализъм в диктатура или демокрация, а на отделните разумни българи, специалисти и родолюбци...
Въобще хора на които в днешно време им казват "технократи" - тоест отлични, но аполитични специалисти.
А тези хора успяват (къде лесно, къде по-трудно) да пробият "дупка" в главите на тъпите управляващи,
и да налеят там нови проекти, та все пак страната ни да се развива.
...
...
си позволявам да предоставя на вашето внимание тази кратка статия като пример на горе казаното от мен,
а всъщност и това е един аспект от ...България!!!:
“ФИТИЛЪТ” НА ЕЛЕКТРОТЕХНИКАТА" Февруари 25, 2009Д-р Румен Атанасов е автор на 60 патентовани изделия и има стотици научни разработки.
Обграден от умните си електротехнически изобретения, 67-годишният доктор днес се вглежда
в тях с голяма доза меланхолия. Те вече са извън употреба, преобразили са се в ненужен скрап,
но със собствена история. Всеки бутон или лост от някоя машинария разказва за безсънните нощи,
които ученият е прекарал в работа, за да им вдъхне живот, задвижвайки ги с електрически ток.
Иновациите на Румен ни връщат и към вече позабравения процес на индустриалната
революция в страната ни през 70-те и 80-те години.
д-р Румен Атанасов сн. в."Капитал"
„Електрозадвижванията, които създадох, са „интелигентните мускули” на всяка металорежеща машина или индустриален робот.
За мен беше истинско предизвикателство да разработя, създам и въведа електрониката в обикновените
електротехнически уреди – споделя Румен. – С моите колеги, постигнахме немислими дотогава широки
диапозони в света на електрониката, което нареди нашите марки до световноизвестните „Сименс”, „Фанук” и „Бош”.
Индустриалният бум в страната ни по времето на социализма сякаш е умален модел на смелата идея
на американския президент Теодор Рузвелт. Запленени от мечтата му за железница, която да прекосява „този див, див Запад”,
жителите на Британска Колумбия, с изключителен ентусиазъм и без правителствено финансиране,
поставят първата крачка към осъществяването й през 1882 година.
Те трябвало да изградят 60-километрова отсечка, минаваща през високите снежни прерии на Канада,
за да „отключат” вратите на държавната хазна. С цената на много жертви и тригодишен робски
труд първият парен локомотив си проправя път през непроходимата дотогава пустош и донася сандъците с държавни долари.
Влакът, "отключил" Американската хазна
„По онова време и в България хората бяха „ядреният двигател”, който дърпаше икономиката ни напред – разказва Румен.
– Моята работа и тази на колегите ми беше изцяло пионерска. За реализирането на проектите ми не съм получавал
правителствени пари. Чак когато видяха резултатите, които съм постигнал, ме отличиха с „Димитровска награда” за наука и техника.”
Изобретателят получава и международно признание. Той е носител на златен медал
от Световната организация за интелектуална собственост.
Преди да достигне до тези висини в науката, Румен Атанасов следва две години
„Радиотехника” в Техническия университет в София. През 1962 г. технократът се вслушва
в съвета на баща си, който е инженер, и отива да учи в Москва. Там завършва „Промишлена електроника”
в Московския енергетичен институт. „Отидох да уча в Русия, защото там можех по-свободно
да се занимавам с изследователска дейност, която беше моята голяма страст”,
казва Румен и очите му заблестяват всеки път, когато споменава този период от младостта си.
Живо и енергично, може би защото не пропуска нито една събота, без да се поизпоти във фитнес залата,
докторът говори за четиримата си внуци. „Всяка събота традицията повелява да се събираме на „сицилиански обеди”.
Така изобретателят нарича семейните сбирки, които започват от 12.00 часа на обяд и
приключват по залез слънце. „През това време внуците ми успяват да направят
хиляди бели и да разместят цялата покъщнина така, че после цяла седмица не мога да си открия нито чорапите,
нито сакото, които хлапетата са скрили грижливо някъде из апартамента.”
Щастливият дядо се гордее с дъщеря си Нина, която е микробиолог в областта на клиничните изследвания.
„Тя се разви успешно благодарение на това, че тайно от мен и противно на възгледите ми се яви на редица конкурси,
които спечели. След всичките тези години днес си признавам, че съм подценявал възможностите на собствената си дъщеря”,
прям е и със самия себе си Румен. Той си признава и друго – че е залагал повече надежди на сина си Михаил,
който обаче и до днес не може да си „стъпи на краката” след тежките финансови загуби,
които преживял през първите години на прехода в България.
Румен Атанасов е наясно, че ерата на независимите изобретатели като Леонардо да Винчи,
Александър Бел и Джон Атанасов отдавна е отминала. Романтизмът на гениалните хрумвания
на пионерите днес е изцяло изместен от гигантските поръчки на транснационалните компании,
които събират под своята шапка учените. Отделният иноватор в завода пък е като малко зъбно колелце,
което заедно с останалите колелца задвижва световната система, наречена прогрес.
Човек е като малко задвижващо зъбно колелце в транснационалните компании
„За отделния учен и неговите нестандартни хрумвания все още е останало местенце – убеден е Румен.
– Проблемът обаче е, че голяма част от фирмите в България не защитават достатъчно новите си продукти чрез патентоването.
За да го правят, те трябва да дават допълнителни средства за авторско право.
Това е и причината учените у нас често да са ощетявани.”
Осъществяването на контрол върху фирмите е една от отговорностите,
с които докторът всекидневно се сблъсква като председател на Камарата на електротехниката в България.
Той членува и в управителния съвет на Българската стопанска камара,
в Асоциацията на индустриалния капитал в България, както и в някои международни
организации като „Интерелектро” и „Академия по комплексна безопасност”.
Като председател на Камарата на електротехниката в България Румен Атанасов
търси млади специалисти с интереси към тази индустрия, които да участват в европейските структури.
„Сега имаме възможността и задължението да творим над европейското техническо законодателство.
Това е шансът в Брюксел да се чува и гласът на страната ни”, споделя оптимистичните си нагласи докторът.
Овладяването на електрическия ток е най-голямото човешко достижение
Според Румен Атанасов овладяването на електрическия ток е най-великото достижение
в индустриалната история на човечеството: “Електричеството съществува в природата
но само човекът може да го създава и използва така, че да е полезен за самия него.”
Ученият е убеден, че законите регламентират консенсуса, постигнат в обществото.
Но когато законодателството или „чипът ни е сбъркан” (както обича да се изразява един човек с царско потекло),
възможността да се стигне до абсурди е твърде голяма. На пръв поглед в закона,
който регламентира закупуването на електрическа енергия от частни фирми, няма нищо лошо.
Така се либерализира бизнесът. Недомислието в него обаче е в това, че ако веднъж се
откажете от Националната електрическа компания, не можете отново да се възползвате от услугите й.
Той се надява, че в бъдеще законът все пак ще бъде променен. „Електрическият ток е овладян от човека,
за да му служи в бита, а не за да бъдат ощетявани гражданите в потребностите си,
които нарастват във все по-технологичното ни съвремие с един или друг закон.”
Амбициозните планове на ЕС за бъдещето, набелязани в „Лисабонската стратегия”,
включват в себе си хора с иновативно мислене като Румен. „Лисабонската стратегия се разменя
като шифър между малка група посветени, а всъщност е „най-човешката” политика, гарантираща,
че „овцете няма да изядат хората”. Тези думи, казани от министъра на европейската интеграция Меглена Кунева,
най-точно отразяват разбиранията и на д-р Румен Атанасов. Все пак живеем в свят, в който място за овце и глупци няма.
Без съкращения от
http://journalistbg.wordpress.com/category/%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B1%D0%B8/
