Още няколко думи за КСАУДВ. Системата е разработка на словенската фирма ISKRA. Проектирането и монтажа започват през 1982 г. , с-мата е включена частично през 1986, а се води в официална експлоатация от 1988 г. Гарите в у-ка са съоръжени с МН-70 с изключение на Побит Камък и Септември, които са с МКЦ. И двата типа централизации вече съм ги представял, така, че имате известна представа за тях. Междугарията са с автоблокировка с проходни сигнали тип АБ-77 - българска разработка, но с известно руско потекло.
Системите са реализирани на базата на 8-битовия микропроцесор на Моторола. Централният пост комуникира с гарите посредством телеграфна апаратура и сигнали с честотна модулация. Всяка гара е на отделна честота в диапазона от 480 до 2640 херца със стъпка през 240 херца. Същността на телеуправлението се състои в това, че с изпращането на командата от ЦП в конкретната гара се задействат 2 релета, които имитират натискането на бутоните от пулта на дежурния ръководител. От тук нататък МРЦ поема изпълнението на командата, така както и ако гарата е на местно управление.
Какво е положението в момента - влаковата подсистема е почти кастрирана - двете главни работни места са демонтирани поради невъзможност за по нататъшната им поддръжка, което значи, че команди от ЦП повече не могат да се дават. Това я превръща от система за управление и контрол на влаковото и маневрено движение в у-ка, само в система за телеконтрол. Енергосистемата в момента работи, макар и там да има някои по дребни проблеми.
Какво предстои - в пространството се носят един-два несигурни слуха за частична или пълна модернизация в неопределено бъдеще, както и множество по сигурни и по вероятни слухове за пълно закриване на системата. Какво ще стане не е ясно, но бъдещето на тази система, най- малкото в този и вид е меко казано несигурно.
С това мисля да приключа. Надявам се поне на 10 човека да им е било любопитно и интересно и дано за в бъдеще има по малко поводи за допълване на темата с нови осъдени.
