Обаче възникват в мен още въпроси
1. Под крана на двата глухи коловоза как са въртели камионите? Предполагам Такситата от пиацата са отивали под крана и са били товарени, но как са излизали от района?
2. От изток на моста двата коловоза за разтоварище ли са се използвали? Между тях павета ли са били? Изобщо цялата зона на изток от моста на Опълченска само за изтеглителни нужди ли се е ползвала или е имало някаква специфична дейност?
3. На Силозите: влаковете са носили стоката, която се е съхранявала и претоварвала на камионите или от камионите се е товарила на влаковете? Кантара за камиони или за вагони е бил?
1. Не въртяха под крана, защото или влизаха през коловозите в близост до стрелките, или връщаха на заден ход под крана.
Самият кран беше железнорешетъчен, като сменяше куката с двойна кофа. Електрическо задвижване. С куката и ссапани разстоварваше от открити платформи сандъци с машини или "снопи" с дървени трупи - обработени на греди или дъски за сноежите. И така също дървени трупи за мебелните заводи.
Когато работеше с кофята, разстоварваше въглища от двуосни вагони или направо в самосвали "молотовка" или ги струпваше на огромни купчини от южната страна на коловоза.
Там впрочем дълги години работеше и парен багер, който
именно от тез купчини също товареше въглища, освен по молотовките и върху едни малки електрокари с покрити дървено/метални кабини и стъкла собственост на "Топливо" (има такъв на снимка в темата за България катастрофира пред МА). Кофата му беше по-малка от порталния кран.
Електрокарите качваха точно един тон въглища в каросерията която също беше самосвална чрез електромотор и верига стояща вертикално между кабината е легена му на нещо като мачта.
2. От изток двата най-дълги коловоза стигащи до края на гарата, където е ул.Ивайло бяха зеленчуковата разтоварище като основно, но и всичко което пристигнеше. Тъй като гарата нямаше рампи, всичко от вагоните се товареше направо на камионите. На снимката по назад в темата, дето е зад Лид съм снимал и разчертал грубо остатъка от тези коловози, вижда се паважа и неговият размер от онова време и дори една част от северния коловоз.
Релсите са полуасфалтирани сега я тогава бяха на пръст ( там чакъл нямаше...или беше затрупан с пръст от годините), а на мястото на ограничителнияте бордюри има следа. Този бордюр беше точно на такова разстояние от релсите,
че молотовките като върнеха на заден ход, гледаха да опрат в бордюра със задните колела. Тогава знаеха, че са на педя от вагона. Ако спираха странично, тоест успоредно на вагона, спираха плътно на бордюра, а разтоварачите (хамалите) слагаха
едни дървени " мостчета" от две/три дъски сковяни заедно.
Там се разстоварваше всичко което беше на кашони, торби, чували,денкове или дървени касетки и щайги. Само дините и тиквите на есен се разтоварваха (също там) на търкаляне по едни брезентови улей - брезент опънат между две носещи черни тръби. Колко вагони с дини съм разтоварил там като "юноша бледен"...освен че плащапа по надник 10 до 20 лева се отяждахме с
"изпуснати" от улея дини
.
3. За изтеглителни коловози се ползваха входните.
Влакове идваха един път седмично. Тогава локомотива идеше начело. Оставяше композицията до стрелките пред крановете,
и чрез серия от маневри събираше заварените вагони на северния коловоз от към боксовата зала и циганската махала.
След това заобикалящи докараната композиция по успоредния разменен кололовоз и започваше да я бута за разпределяне
по останалите вече освободени коловози за разтоварване.
След това взимаше и циментовозите, закачаше ги за изходящата композиция и след престой потегляше обратно към гара Стан. Цялата дейност отнемаше в.еме между ~10.00 часа на пристигане до към ~16.00 часа на заминамане ( с престоя).
За маневрите с циментовозите е още подробности в онази
част от гарата може да разкаже БоРоко като ги гледаше от прозорците на дома си
Камиони не товареха цимента от вагоните. Там имаше само насипен такъв който се разстоварваше от циментовозите вагони
чрез сгъстен въздух, генериран от компресорната станция чийто
останки ги има на снимката по назад в темата,в края на глухата улица зад силозите. По тази улица влизаха автоциментовозите ЗиЛ - прицепи с едноосово ремарке-цистерна за сух цимент.
И още...
ул.Ивайло не е остър завой, освен ако 90 градуса не са прав ъгъл. А улица 20-ти април никога не е била част от гарата, нито някога по нея са минавали камионите от дейностите в нея.
Двата коловоза стигащи до ул. Ивайло бяха с различна дължина в края си. Южния коловоз, покрай каменната подпорна стена стигаше до улицата и там свършваше с купчина чакъл. Северния коловоз бе поне с 20 метра по-къс защото свършваше в една малка градинка с жив плет около административно жилищната
сграда на гарата. Нека всички си спомни за нашия форумен член Бисер, напуснал моделизма и света твърде рано.
От циганската махала този коловоз го разделяше висока над 3 метра ограда от бетонни панели характерни за гаровите. райони от онова време. Такава ограда все още може да се види след централна гара в посока Подуене. Загражда линиите над пешеходния тунел при депо София. Поне до скоро там имаше част от нея...сега не знам
Локални платна имаше от двете страни на моста. Това от към циганската махала беше в края си само с пешеходен излаз на гарата. От към него бяха в входа на спортния комплекс, а събота и неделя го покриваха с тенти, пейки и маси и там се правеха сватбите
. и войнишките изпращания.
Своеобразни те "вити" стълби от бетон и същите перила кано на моста, бяха по средата между трите тунела и гарата.
Най-северния коловоз, дето е и най-крив и опираше в стадион "Юнак" целият беше обграден от огромни купчини дърва за огрев тип "метровки'. Там работеха винаги четири/пет бензинови
самоходни дърворезачки с главна трансмисия един триметров
плосък кожен ремък, които в зависимост от това къде беше сложен или движеше циркуляра (ф ~ 650мм) или на много бавен ход макс 10 км.час самата резачка стъпила на четири стоманени колела подобни на спецовете от РК-1(ръчна количка-1)
Тези резачки режеха метровките на пънчета. Топливо продаваше и дърва с електрокарите и молотовките.
В последните години когато гарата намали яко обработваните стоки, северния коловоз го "затрупаха" с 20-футови контейнери,
които превърнаха в складове на НарМаг и това, при условие че част от градинката бе преустроена на бетонна челна рампа като на гяра Горня Баня ( военните)!!!
Та така..
