Хааа, така, така...
Още неща ще се кажат!!!
Аз (както казах) по-горе по смътни спомени го описах...
Ясно е че не сам Деянов, е направил всичко, но за нас (учениците) неговото име остана в главите ни,
за това съм написал " ядрото стари историци" - щото нищо конкретно не си спомням.
За вагона, сега разбирам (щото тогава влезнах за две години в казармата) и жалко, че така е станало.
Още си пазя и членската книжка, та ще видя къде е...даже през двете години служба, майка ми ходеше до НТС, за да ми плаща членския внос....ама номер не помня, щото ние "щъкахме" около другите и ...каквото чуехме...или благосклонно ни обясняваха. То и двата големи тома (първите в голям формат) са ми лично от Деянов с автографи.
Радвам се, че тук (Митко359) има и подрастващи които се интересуват, също като нас едно време, та сега издирват последната (за сега) книга на същият този - Димитър Деянов. Може пък те в следващите години да направят повече от сега!?!!....
Както и за самата гара Сердика...
Както и за хората които вече не са сред нас...
След като (по неясни за мен причини) спряхме да се събираме в НТС-то, сбирките продължиха под гостоприемството на Жоро Дончев (противоречива личност) който също ...лека му пръст.
Там беше невероятно (а пък щерка му направо разтрептяваше нашите ученически сърца, така че разбирахме - в света няма само влакчета
).
Жалко че никой не се сетил барем една снимка да направи, не сега да си припомняме на глас...