По принцип снимките ги фотографирах , когато обикалях шубраците и останките на гарата , но може би разочарован , тоттази тъжна гледка, си направих труда и тъй като бях „утрепал” неделният следобед, да „нащракам” и улици и сгради от квартала около нея (в часта между нея и центъра на града) , за да ги имам , да ги изпратя на БоРоко и ей така...
Но като ги загледах, прецених ,че си струва да ги пусна свободно в мрежата, не само заради сградите, но и заради превозните средства на тях. Някой път , така както аз претърсвам мрежата за подходящи снимки, някой може да се изкефи на тези (особено след като мине време) и да му свършат работа , така както на нас сега ни вършат работа старите фотографии намерени в мрежата.
За това, (макар и да ми се струва малко арогантно) реших да пусна тая тема за радост и спомени на Боби и за всички които биха се загледали по тези снимки...(особено ако се комбинира с другата тема за гара Сердика и тази карта).
И така:
1.Бившето 140-то основно училище „Екзарх Йосиф” – понастоящем след реституцията е гимназия „Дорис Тенеди”.Тук се учихме, децата от тези два квартала, като класовете ни наброяваха над 35 човека.
2.Поглед към Руски паметник от към МВР-болница.
3.И самата МВР-болница днес...поглед от към края на училището и ул.Дамян Груев.
4.От същият ъгъл , но гледката към самото училище.
5.И пак там , но снимано към улицата – новата сграда е на мястото на двуетажната фурна.
6.Къщите на ул.Дамян Груев , но в частта зад МВР-болницата – тези са м/у Йоким Кърчовски и Кирил Пейчиновски.
7.Бившият „интернат” – не знам защо точно така му казвахме като деца, това си беше ученическо общежитие със спални, столова , заниманилни с учители, които следяха самоподготовката на учениците след училищните занятия в 140-то. Във всеки клас имаше поне по четири – пет деца, синове и дъщери на офицери и старшини които служеха по цяла България и нямаше кой да се грижи за децата им.
Сега се замислям , че общежитието бе безплатно , включително и храната.Имаше толкова много деца, че възпитателите не ни помнеха много и се е случвало , гостувайки на съучениците и съученичките
, да съм се хранел понякога в тяхната столова без проблем. Бяха славни години...
8.В сегашно време сградата е собственост на софтуерна къща „Просист” и входа е по-скромен от старото фоайе на „интерната”.
9.Още един поглед към него , а отзад се вижда църквата „Успение Богородично”,на ул.Данчо Зографина.
10.Църквата - поглед от ъгъла.
11.Входа на храма.
14.Къщите на ул.Д.Груев с гръб към гара Сердика, м/у ул.К.Пейчинов и Д.Зографина.(интендатството е срущу тях).
15.Ето го и самото „интендатство”. Така му казвахме , щото тук се шиеха някой военни униформи, както и всички униформи по това време за градският и железопътен транспорт. Понастоящем има няколко частни шивашки предприятия по етажите му.
16.Това е новопостроен дом зад гърба на детската градина която беше срещу спортното игрище на МВР-болница.
17.Поглед по Д.Груев към болницата отзад – на мястото на игрището сега е този осем етажен болничен корпус (който според мен не се ползва целият).
18.Ето я и детската градина, основно реконструрана след реституирането.
19.ул.Йорданка Филаретова – на нея е едноименният институт за подготовка на медицински сестри...
20...където ходехме дори след уволнението от казармата – мястото с най-висока концентрация на млади, хубави момичета и до сега в нашият квартал.
21.Хотел „Родина”.
22.И пак в по-близък план – от задният ъгъл на МВР-болница.
23.Въпросният ъгъл.
24.Бърз скок през булеварда пред болницата и спускане по Д.Груев - поглед от него по ул.Григор Пърличев – в дъното се вижда гърбът на ІV-та градска болница , сега „МБАЛ – Маркони”, странна смес от старото нейно име след реституцията и сега дадена под наем на МНЗ.
25.На тази уличка поради спесификата на многото вътрешни дворове и малкият интензитет на автомобилно движение, играехме на „фунийки” докато побелееше от хартия.Е после кварталният ни караше да я метем, ама така пък всяка седмица спокойно я напълвахме с „муниций”. „Оръжията” ни бяха едноцевни и двуцевни, направени от тръбички за полилей (леки но кривящи се при удар), или демонтирани тайно (сиреч крадени) от движещите се по това време трамвай „Република” по линия №5.Тежки но здрави. :yahoo:Сваляхме ги „професионално” но само от вторият вагон, щото той не бе с пневматични врати и ако ни усетеше кондуктора, можехме да скочим в движение, за да отървем двойният бой – от кондуктора и от родителското тяло (имаше все пак заловени
).
"Бандите" ни наброяваха в най-слабите „битки” по 15-20 човека така че като почнехме след 17 часа лятото, (преди това ходехме на плаж "Славия") та до около 22,30 все още имаше сражения , със „свирепи” фунийки – правени от оризова хартия за да се забиват по дрехите и кожата (само така се доказваше че си „убит” след третата увиснала ), които се прекратяваха поради бързо спускащата се вечер.Как не сме си извадили някое око и до ден днешен не знам , ама и какви времена бяха само...
Впрочем, като поотраснахме (7-8 клас) ходехме в парка да се стреляме чрез прашки със жълъди – така пък играехме на стражари и апаши.Луди
, диви :wild:ииии
...ама не се разболявахме
, въпреки че след такива игри носехме синини по цялото тяло включително и челата!!!
26.Същият ъгъл , но поглед към втората част (то толкова си е дълга – две части) от ул.Гр.Пърличев. В ляво се вижда края на новопостроената сграда на „Колонел” на ул.Добруджански край над гара Сердика , а в дъното - блок от „зона Б-5”.
Детската градина вече е скрита от блока (дясно на снимката) построен на мястото на ъгловата двуетажна къща (която ще запомня със изтърсването от черешата, в/у една кофа за боклук, вследствие на което имах три спукани ребра и едномесечно задължително „гледане” в по-бурните игри)
27.Двора на детската градина.(поглед от към Гр.Пърличев).
28.Детската градина от към ул.Добружански край” – както уточних в темата за гара Сердика – тази улица , в тази си част отдавна е асфалтирана , гарата я няма, но люляковите храсти все още са си там...и все още пълни с охлюви!И тях събирахме за "Билкооп" а с паритге търчахме до "Млад техник" - за "влакчета"
29.Поглед по ул.20-ти април от към Добруджански край.
30.Поглед зад гаража на общинска полиция по протежението на ул.”М.Балабанов”.
31.Поглед по ул.Ивайло , пак от към Добруджански край – голямата сграда е гърба на „Юнион банк”- централата.
32.Ул.Ивайло и края на градинката от към Д.Груев.
33.Градинката с обновената и вече частна бензиностанция.
34.Входа на гаража и поглед на спускането от Ивайло към Добруджански край.
35.Бившата транспортна поликлиника , сега е остатък от ХVІ-та която беше на Руски паметник , но вече с кабинети под наем за Джипитата (дом.лекари).
36.Това е градинката до бензиностанцията – обновена и поддържана много добре от арменската общност в София.Те впрочем строят църква от другата страна на бул.Македония, на мястото на малката градинка на ул.Лайош кошут , точно на гърба гръцката църква.
37.А сега Боби , дали ще познае коя беше тази сграда???
38.Поглед по край градинката в посока на улица Т.Бурмов.
39.Поглед от Д.Груев по посока на ул. Д.Трайкович (на гърба на Министерство на Земеделието).
40.Между тези две улици.
41.Двора на сградата която Боби може би вече е познал...(култов двор впрочем в ония времена).
42.”Новата” част от министерство на Земеделието – понастоящем „Банка за Земеделски кредит”.
43.Топлата връзка м/у новата и старата сграда на Министерството...
44....в която за жалост не е останало почти нищо от великолепната зимна градина – където приемаха в комсомола (няма „не искам” щото не те и питаха даже
).
Впрочем това бе и снимачната площадка на „гаража” от сериала „Синята лампа” – помни ли го някой?
