Общ форум | Chit-chat > Общи приказки извън хобито | Chit-chat away from the hobby
Разходка из два стари квартала на София – близо до бившата гара „Сердика”...
pach:
По принцип снимките ги фотографирах , когато обикалях шубраците и останките на гарата , но може би разочарован , тоттази тъжна гледка, си направих труда и тъй като бях „утрепал” неделният следобед, да „нащракам” и улици и сгради от квартала около нея (в часта между нея и центъра на града) , за да ги имам , да ги изпратя на БоРоко и ей така...
Но като ги загледах, прецених ,че си струва да ги пусна свободно в мрежата, не само заради сградите, но и заради превозните средства на тях. Някой път , така както аз претърсвам мрежата за подходящи снимки, някой може да се изкефи на тези (особено след като мине време) и да му свършат работа , така както на нас сега ни вършат работа старите фотографии намерени в мрежата.
За това, (макар и да ми се струва малко арогантно) реших да пусна тая тема за радост и спомени на Боби и за всички които биха се загледали по тези снимки...(особено ако се комбинира с другата тема за гара Сердика и тази карта).
И така:
1.Бившето 140-то основно училище „Екзарх Йосиф” – понастоящем след реституцията е гимназия „Дорис Тенеди”.Тук се учихме, децата от тези два квартала, като класовете ни наброяваха над 35 човека. :yes: ;D
2.Поглед към Руски паметник от към МВР-болница.
3.И самата МВР-болница днес...поглед от към края на училището и ул.Дамян Груев.
4.От същият ъгъл , но гледката към самото училище.
5.И пак там , но снимано към улицата – новата сграда е на мястото на двуетажната фурна.
6.Къщите на ул.Дамян Груев , но в частта зад МВР-болницата – тези са м/у Йоким Кърчовски и Кирил Пейчиновски.
7.Бившият „интернат” – не знам защо точно така му казвахме като деца, това си беше ученическо общежитие със спални, столова , заниманилни с учители, които следяха самоподготовката на учениците след училищните занятия в 140-то. Във всеки клас имаше поне по четири – пет деца, синове и дъщери на офицери и старшини които служеха по цяла България и нямаше кой да се грижи за децата им.
Сега се замислям , че общежитието бе безплатно , включително и храната.Имаше толкова много деца, че възпитателите не ни помнеха много и се е случвало , гостувайки на съучениците и съученичките ;), да съм се хранел понякога в тяхната столова без проблем. Бяха славни години...
8.В сегашно време сградата е собственост на софтуерна къща „Просист” и входа е по-скромен от старото фоайе на „интерната”.
9.Още един поглед към него , а отзад се вижда църквата „Успение Богородично”,на ул.Данчо Зографина.
10.Църквата - поглед от ъгъла.
11.Входа на храма.
14.Къщите на ул.Д.Груев с гръб към гара Сердика, м/у ул.К.Пейчинов и Д.Зографина.(интендатството е срущу тях).
15.Ето го и самото „интендатство”. Така му казвахме , щото тук се шиеха някой военни униформи, както и всички униформи по това време за градският и железопътен транспорт. Понастоящем има няколко частни шивашки предприятия по етажите му.
16.Това е новопостроен дом зад гърба на детската градина която беше срещу спортното игрище на МВР-болница.
17.Поглед по Д.Груев към болницата отзад – на мястото на игрището сега е този осем етажен болничен корпус (който според мен не се ползва целият).
18.Ето я и детската градина, основно реконструрана след реституирането.
19.ул.Йорданка Филаретова – на нея е едноименният институт за подготовка на медицински сестри... :spiteful:
20...където ходехме дори след уволнението от казармата – мястото с най-висока концентрация на млади, хубави момичета и до сега в нашият квартал. :dance1: :angel:
21.Хотел „Родина”.
22.И пак в по-близък план – от задният ъгъл на МВР-болница.
23.Въпросният ъгъл.
24.Бърз скок през булеварда пред болницата и спускане по Д.Груев - поглед от него по ул.Григор Пърличев – в дъното се вижда гърбът на ІV-та градска болница , сега „МБАЛ – Маркони”, странна смес от старото нейно име след реституцията и сега дадена под наем на МНЗ.
25.На тази уличка поради спесификата на многото вътрешни дворове и малкият интензитет на автомобилно движение, играехме на „фунийки” докато побелееше от хартия.Е после кварталният ни караше да я метем, ама така пък всяка седмица спокойно я напълвахме с „муниций”. „Оръжията” ни бяха едноцевни и двуцевни, направени от тръбички за полилей (леки но кривящи се при удар), или демонтирани тайно (сиреч крадени) от движещите се по това време трамвай „Република” по линия №5.Тежки но здрави. :yahoo:Сваляхме ги „професионално” но само от вторият вагон, щото той не бе с пневматични врати и ако ни усетеше кондуктора, можехме да скочим в движение, за да отървем двойният бой – от кондуктора и от родителското тяло (имаше все пак заловени :haha: :haha: :haha:).
"Бандите" ни наброяваха в най-слабите „битки” по 15-20 човека така че като почнехме след 17 часа лятото, (преди това ходехме на плаж "Славия") та до около 22,30 все още имаше сражения , със „свирепи” фунийки – правени от оризова хартия за да се забиват по дрехите и кожата (само така се доказваше че си „убит” след третата увиснала ), които се прекратяваха поради бързо спускащата се вечер.Как не сме си извадили някое око и до ден днешен не знам , ама и какви времена бяха само...
Впрочем, като поотраснахме (7-8 клас) ходехме в парка да се стреляме чрез прашки със жълъди – така пък играехме на стражари и апаши.Луди :fool:, диви :wild:ииии :yahoo:...ама не се разболявахме :nono:, въпреки че след такива игри носехме синини по цялото тяло включително и челата!!! :swoon:
:lol: :lol: :lol: :lol:
26.Същият ъгъл , но поглед към втората част (то толкова си е дълга – две части) от ул.Гр.Пърличев. В ляво се вижда края на новопостроената сграда на „Колонел” на ул.Добруджански край над гара Сердика , а в дъното - блок от „зона Б-5”.
Детската градина вече е скрита от блока (дясно на снимката) построен на мястото на ъгловата двуетажна къща (която ще запомня със изтърсването от черешата, в/у една кофа за боклук, вследствие на което имах три спукани ребра и едномесечно задължително „гледане” в по-бурните игри)
27.Двора на детската градина.(поглед от към Гр.Пърличев).
28.Детската градина от към ул.Добружански край” – както уточних в темата за гара Сердика – тази улица , в тази си част отдавна е асфалтирана , гарата я няма, но люляковите храсти все още са си там...и все още пълни с охлюви!И тях събирахме за "Билкооп" а с паритге търчахме до "Млад техник" - за "влакчета" :haha: :haha:
29.Поглед по ул.20-ти април от към Добруджански край.
30.Поглед зад гаража на общинска полиция по протежението на ул.”М.Балабанов”.
31.Поглед по ул.Ивайло , пак от към Добруджански край – голямата сграда е гърба на „Юнион банк”- централата.
32.Ул.Ивайло и края на градинката от към Д.Груев.
33.Градинката с обновената и вече частна бензиностанция.
34.Входа на гаража и поглед на спускането от Ивайло към Добруджански край.
35.Бившата транспортна поликлиника , сега е остатък от ХVІ-та която беше на Руски паметник , но вече с кабинети под наем за Джипитата (дом.лекари).
36.Това е градинката до бензиностанцията – обновена и поддържана много добре от арменската общност в София.Те впрочем строят църква от другата страна на бул.Македония, на мястото на малката градинка на ул.Лайош кошут , точно на гърба гръцката църква.
37.А сега Боби , дали ще познае коя беше тази сграда???
38.Поглед по край градинката в посока на улица Т.Бурмов.
39.Поглед от Д.Груев по посока на ул. Д.Трайкович (на гърба на Министерство на Земеделието).
40.Между тези две улици.
41.Двора на сградата която Боби може би вече е познал...(култов двор впрочем в ония времена).
42.”Новата” част от министерство на Земеделието – понастоящем „Банка за Земеделски кредит”.
43.Топлата връзка м/у новата и старата сграда на Министерството...
44....в която за жалост не е останало почти нищо от великолепната зимна градина – където приемаха в комсомола (няма „не искам” щото не те и питаха даже :spiteful:).
Впрочем това бе и снимачната площадка на „гаража” от сериала „Синята лампа” – помни ли го някой?
pach:
45.Поглед по Д.Груев към бул Хр.Ботев – от тук някога тръгваха автобусите за Горна баня, Бояна, Драгалевци и Симеоново – съответно №№ 60 (260) 63, 64 и 65.
46.Тук беше едно от кварталните кръчмета с покривки – ресторант „Люлин” – сега собственост на застрахователно дружество „Виктория”.
47.Поглед по ул.Позитано – за някой хобисти станала култова с един магазин намиращ се там около 90-те (но не и за мен , щото по това време не живеех вече в този квартал, та и с хобито не се занимавах известно време).
Изненадващо съм пропъснал да снимам другият нейн ъгъл където някога беше сладкарница „Дунав” а сега е финансовата къща на Каролев – „Карол”. От тази сладкарница целият квартал си купуваше наливна боза за в къщи – мене всяка седмица ме пращаха с една дамаджана от три литра!
48.Паркинга на мястото на старият цирк от към Позитано.
49.Тази офис сграда зад паркинга е сравнително нова – известна е като „българският уолтстрийт” заради най-голямите наши финансове брокери настанили се в нея.Впрочем , много ми е любопитно къде отиде подземната река , заради която някога изместиха строежо на небостъргача на профсъюзите , там където е сега. Точно заради нея бутнаха някогашните стари скрадове на ”Солни пазар” , но като сондираха и намериха подземната река , преместиха строежа и дълго време това място бе само един паркинг. Сега там са ни брокерите...
50.Поглед към министерството , пак от към Позитано.
51.Още един поглед към централният вход от Министерство на Земеделието и началото на ул.Владайска.
52.От тук, в началото на улицата тръгваха към Витоша автобусите по линии с №№ 61 (261) и 62, за „Златните мостове” и „Копитото”- тръгваха на всеки 7 минути в събота и неделя щото народа масово катереше тази хубава планина...беше нещо като безкраен конвейр до 13 часа на обяд, след това почиваха два часа и към 15 часа пък започваше яко движение в обратна посоко. Стоварваха само тези които не слизаха пеша от витоша през Княжево, Бояна, Драгалевци и Симеоново, уморени ино весели и здрави туристи от всички възрасти. По това време беше нещо съвсем нормално , непознати да се поздравяват в планината с „ добър ден” или „добра срешща”...Дааа такива времена , че едва ли някога ще се върнат....
53.Сградата на профсъюзите.
54.Бул Ботев м/у Владайска и площад Македония.
55.Нов (явно на небостъргач) строеж в източният край на пл.Македония.
56.Поглед към пл.Македония, срещу пътно управление на „батко” и един от новите трамвай на София.
58.Които по принцип уж ги пускаха само по линия №5...
59.Главна дирекция по строетелен надзор на северозападният ъгъл на площада – заради тях строежа отсреща мият по 30 минути гумите на камионите.(както си е редно де).
60.Площад Македония – южна част.
61.Пак този площад – но вече на югоизток.
62.Поглед по ул.Алабин от площада.
63.Строителният надзор с един от по-старите ни трамвай.
64.Трамвайте, какви клоуни стават с тези реклами...
65.Поглед по бул Ботев посока - към „петте кьошета”
66.Цялостен поглед към югозападната част на пл.Македония – тук беше пиацата на товарните таксита някога , с цялата гълчава на единствените цигани – хамалите с камионите.За 25-30 лева (официално заплащане къв ДАП-ъ който даваше камионите и разпределяше хамалита), можеше да ти натоварят цялата покъщнина на една газка (ГАЗ-51) и да те пренесат в новата панелка за около 4 часа.(масово строени по това време) а ако им дадеш по 5 лева на ръка , даже тичаха по стълбите с канапето ти!
67.Ретроспекция – „минало/по-ново/най-настояще”...
Впрочем на „миналото” до трамвая се вижда един камион „Ифа” (също доста обемнопобиращи) от въпросните „товарни таксита”...
68.БулМакедония (бивш „Димитър Благоев”м/у ул.Ивайло и пл.Македония.
69.Угъла с ул Ивайло...
70.На мястото на втората фурна (от три в квартала) вече е кварталният офис на Булсатком.
71.Поглед към гръцката църква – тук по Великден така "заграждахме" автобусите с гръцки туристи , че нямаше как да не си купим долари от тях ...при това на курс 2,00 до 2,30 лв за долар! За сравнение – „официалният” курс на черно бе 3,00 лв/долар! Така успявахме да си купуваме касетофони и дънки от „Кореком” . :angel: :music:
72.Улица Ивайло от булеварда към градинката.
73.Същата но от към „партииният блок” – жилищна сграда тип „сталинка” пред която редовно спираха лимузини „Чайка” , така и не научих кой партиен функционер живееше в нея!? Ама тогава гонех момичетата :give_heart: и не ми пукаше за управлението...не си пречехме много, много.... :haha: :spiteful: :sarcastic:
74.Култова сграда (за хобито ни)... ;)
75.А тук играехме на топчета (п реди да почнем да се заглеждаме по момите) но не бе асфалтирано, а с пясъчни алеи. Накой от нас все още си носят прякорите от тогава – „Гудата” , „Снайпера” , „Сирийчето” и т.н.
76.Паметника на арменският народ , поставен на мястото на бюста на Димо Хаджидимов – партиен македонец ...убит преди социалистическият строй в България. След войната (някъде кам 1953 г.) вдовицата му все още си е пброяла изплатеното „обещетение” от държата за смърта на Хаджидимов. 50000 златни лева ...целият квартал я виждал през прозореца , на ул.Димо Хаджидимов (сега пак си е Владайска...).Добре че арменската общност махна паметника му (не без разрешение на общината).
77.Те както казах поддържат градинката ни в много добро състояние...
78....но жалко че вече не може да се напълни както някога – сега футбол играят бащи, синове и дори дъщери...за да съберат два отбора от по пет човека!
79.Ъгъла на същата градинка –ул.Бурмов/улВладайска.
80. ул.Владайска в посока от градинката към МВР-болница.
81.Още една сграда на наши общи с Боби съучевници (освен че Ст.Данаилов я обитаваше по това време...).
82.И ние си имахме ...и все още си имаме - „Белият дом”...
83.Срещу „Белият дом” – отзад беше печатницата на ТПК”Художествен амбалаж” преди да си направят завода за тапети на Земляне , зад Красно село...
83.най-новата сграда по Владайска – в дъното „свети” градинката. За съжаление слънцето по-време на снимките почна да се скрива, а мен вече бая ме боляха краката, щото увлечен в обикаляне и спомени не се спрях цели три часа !!!...а уж в квартала! :blink: :swoon:
84.Тук живееше учителката на „В” клас – Сакарова
и нейната прекрасна дъщеря – Бистра, коятооо... :give_rose: :give_heart: :hi: :dance1: :angel:
85.Точно срещу брата на проф.Тасев , тоест срещу Росана и Георги – децата му и наши съученички.
86.Въпросната сграда на „хаджидимовица” и бивш дом на още един хобист от онова време – Емчо.
87.Кварталният магазин за хранителни стоки на който като деца ни пращаха в „колониала” (така е не знам що така го бяха кръстили – никой не беше ходи по Африка тогаа) за хляб и олио.Сега е магазин от веригита „ДАР” , тоест „пременил си Илия пак в тия „ ама е частен.
88.Сградата на Хачо (Бояджиев) с бившата международна автогара от долу. От тук тръгваха автобусите за Белград, Скопие, Атина и Истанбул , както и за Приморско и Китен. Все „Барейроси” за които освен интериора и името не си спомням нищо друго...
Ами това е момчета. Надявам се че съм доставил малко тъга и повече радост на Боби (BoRосо) с който се оказва ,че сме израсли в една махала , учили в едно училище и май ще станем членове в един клуб. Той човека, макар и от Сан Диего , не забравя детството и корените си и иска да стане член на нашият млад клуб. Което пък нас ни радва!
IKAR:
И друго - нали до небостъргача на "профсъюзите" едно време беше цирка. Та май през 1983-та циркът се подпали и изгоря, след което го преместиха при вагон-ресторанта на днешния бул. Вардар. И тогава излезе голата истина, че циркът е изгорял, понеже не може на едно и също място да има два цирка. А за дънките и касетофоните от Кореком - не беше въпроса само да си купиш отнякъде долари на черно....Нали като идеш в Корекома беше много вероятно лелята на касата да те пита откъде имаш долари...Да не говорим, че Корекомите бяха бъкани с цивилни ченгета, които следяха за тия неща. А тогава с долари пазаруваха само чужденците и тираджиите от СО-МАТ, на които им изплащаха командировъчните във валута. Щастливците, работили по Алжир, Либия, Ирак и т.н. получаваха едни хартийки - бонове, с които пазаруваха в Кореком. Но пък голям праз, понеже в Кореком имаше всичко друго - дънки, касетофони, "Лего", но не и влакчета....
fyut:
"Впрочем това бе и снимачната площадка на „гаража” от сериала „Синята лампа” – помни ли го някой?" :yes: :yes: :yes:
Как иначе? :lol: Първият български екшън. Единствения филм, който ми даваха да гледам след 10 ч. май беше. Има го в "Арената", който иска може да го дръпне.
pach:
--- Цитат на: IKAR link=topic=2039.msg32293#msg32293 date=1260191598 ---И друго - нали до небостъргача на "профсъюзите" едно време беше цирка. Та май през 1983-та циркът се подпали и изгоря, след което го преместиха при вагон-ресторанта на днешния бул. Вардар. И тогава излезе голата истина, че циркът е изгорял, понеже не може на едно и също място да има два цирка. А за дънките и касетофоните от Кореком - не беше въпроса само да си купиш отнякъде долари на черно....Нали като идеш в Корекома беше много вероятно лелята на касата да те пита откъде имаш долари...Да не говорим, че Корекомите бяха бъкани с цивилни ченгета, които следяха за тия неща. А тогава с долари пазаруваха само чужденците и тираджиите от СО-МАТ, на които им изплащаха командировъчните във валута. Щастливците, работили по Алжир, Либия, Ирак и т.н. получаваха едни хартийки - бонове, с които пазаруваха в Кореком. Но пък голям праз, понеже в Кореком имаше всичко друго - дънки, касетофони, "Лего", но не и влакчета....
--- Край на цитат ---
Това за двата цирка е всъщност преразказан стар брадат виц от серията "Златната решетка"... :sarcastic:
От кореком имаше дни в които можеше да се напазарува , без да има кой да те пита "откъде ти е валутата момче?" щото трябваше да се съберат доларите от народонаселението....как мислиш , че се появиха 200-те мазди като тая на внучката на Живков??? даже сме се вдигали в един ден с кола , да обиколим корекомите на Божурище и църна маца, за да си похарчим събраните долари.
И що си мислиш , че пред гръцката църква не беше пълно със съгледвачи, щом като в нощта на Великден милицията отцепваше булеварда за автомобилното движение!?!?! Принципно и на практика всякакви забрани си имаха начин на преодоляване - примерно , добре облечени с най-новите си дънки , се включвахме незабелязано , като говорехме по между си на английски , и така влизахме дори в самата църква (но сделките ги правехме в двора все пак :blush2:), а ако видехме ченгетата в кореком - давахме валутата си на този който имаше право да пазарува там и списък на това което искахме (само за дънките придружавахме "имащият право" - за да си вземем нашият размер).
В това отношение голяма "помощ" ни оказваха и самите екскурзоводки понякога.Та както казах , умеехме да намираме противодействие на всяко действие , а и тогавашните времена не бяха ,чак толкоз страшни - още не бяха напънали трети път да "покръстват" турците, нито комунистическите синчета бяха почнали да харчатг парите , натрупани в последствие във външният дълг на България...
В кореком освен дрехи, парфюмерия,обувки, черна и бяла техника , автомобили и други, та имаше дори и влакчета(по изключение все пак) а "Легото" се появи доста по-късно, както и колички на Мачбокс...тях по времето на Легото , вече ги правеха дори и у нас (количките още си ги пазя) , но ти още не си влизал там тогава....по възрастови причини предполагам.
Иииии, как да го кажа по-меко , та да не се стегнеш ?!?!?! :sorry: :pardon:
Хайде да престанеш с вечното си мрънкане , просташко преименуване на фирми, коли, градове и т.н. щото на мен (пък и на форума) ни омръзна от теб да четем само мрънканици...като не ти харесва тая страна (и държава) - границите и са отворени - вземи че я напусни и ....ще си решиш проблемите в живота!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! :hi:
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия