Венци е абсолютно прав - синдикатите в България взеха "най-доброто" от американските си аналози - мафиотските приоми като комбина с работодатели и правителства ...а напоследък се сляха под масата със съюза на работодателите.
Дани също е много точен - тия за шепа ориз отдавна измряха - средната китайска работна заплата е три-четири пъти по висока от нашата. ПРоблема е че и там почнаха да се учат, и да работят по-качествено.
Проблема на българина, е че все някой друг чака да го оправи ... и разбира се - който не го е пожелал - той не го е**л.
От 88-ма година не членувам в синдикатите. От 1980 г. нямам прекъсване от един ден в трудовия стаж. Когато сменям фирмата (или по-ранно ...предприятието) винаги съм викан или канен на работа. Напускам в петък - започвам в понеделник.
Не съм най-знаещия или можеш кадър на българската икономика, но съм се научил как да работя. ...е и винаги съм си повишавал квалификацията за моя сметка...И нито синдикати, нито работодатели могат да вземат (или откраднат) това което ми е в главата и мога с двете си ръце. (а те не са ми в гъза...ръцете де)
Остава да се науча и да се пазаря за нормална заплата и тъкмо ще го направя...то пък ще взема да се пенсионирам.
Та така...
В България (както и в Щатите - но по други причини) безработица има , защото няма желание за работа и развитие за собствена сметка. Все някой друг ни е виновен.
