Сега зададох въпрос в "сигнали" , та се сетих за една случка:
Трябва да беше някъде 1978 или 1979 година.С трима приятели (от който само аз останах заклет фен на моделната железница) се занимавахме освен с моделиране и с фотография.Една неделя сутрин , се въоръжихме с фотоапарати (лентови разбира се

) около десетина черно - бели с различна чувствителност фотоленти и две цветни , които по това време си бяха дефицит (като много други стоки >

) и се насочихме към Централна гара , да направим снимки на подвижния състав там който видим.
Речено - сторено. Тичахме по пероните да снимаме всичко което ни хареса от различни ракурси , ама най-голямото бягане направихме за една маневра отсерия №52 , щото много ни хареса със "старите" щанги , дизел с очарованието на парна машина . Е почти - пушека бе слаб и пара няма , ама пък тромбите бяха друго нещо ...Да ама хората си вършеха работата и въобще не се спряха на място да станат фотомодели покрай локомотива.
Е накрая ,успяхме да заснемем всичко , но изплезихме езиците до земята - гарата се оказа доста дълга . При това железничарите почнаха да ни гледат подозрително (тогава циганите не крадяха както сега , но пък се пазехме от "врагове" на соц.строителството >

) и за да "потулим" зараждащите се шамари и други дебати на тема "има ли ж.п.моделисти в България и какво по-дяволите правят те с това тук!?", се оттеглихме , скрито на "прибежки и припълзявания" до оградата на ж.п.завода зад последните коловози.Седнахме на една купчина (като в макета на Владо

) траверси , потънали в бурени , които ни скриха и почивайки си обсъждахме кой какво е снимал и какво не е успял.В този момент наблизо минаваше влак и ние , забравили за прикритието си , го демаскирахме - изкочихме на върха на купчината , за да направим по-хубави снимки на горните чести на минаващия локомотив.Машиниста ни изгледа учудено , показа се на прозореца и извика да се махаме и да не се катерим по-стълбовете.Това не бе лошо (човека реши че може тия глупави хлапета да се изпържат на "високото"...) , но лошото бе , като ни отмина може да е алармирал диспечерите (тогова май вече имаха радиовръзка вече - не знам :-[) а ние глупаците обръщайки се съзряхме зад стените на ж.п.завода две прекрасни парни машини (за едната съм сигурен че бе серия №15 , ама другата нещо по-малко, но не помня какво точно) .
Така и не знам кой предложи да прескочим оградата и да направим след презареждане на фотоапаратите нова "фотосесия".Е ясно ,не се забавихме и миг.Прехвърлихме се , и внимателно отърчахме до близките ъгли да огледаме обстановката и възможните направления за появата на "врага" - тоест охраната.Всичко бе спокойно и чисто , и се започна едно щракане , щракане , катерене отгоре по локомотивите , вътре и вън - с едно изречение ---Трепет в сърцата , радост за душата , сърбеж в ръцете за майсторлък и стахотна гимнастика не ума , кое как може да се повтори в мащаб----
Да-а-а , обаче занижихме "безопастността" и забравихме да се оглеждаме за охраната , като дори се отдалечихме от "стратегическите" пътища за отстъпление - натрупахме някакви изхвърлени сандъци до оградата във вид на стълба , за скоростно и лесно преодоляване на оградата при бягство "по-тревога".
Логично и един от друг се разделихме и си подвиквахме кой какво е снимал , та охраната не само ни "засекла" но се и организирала и внезапно проведе атака от трите възможни страни(без оградата).
При това имаха явно "войник с маршалски жезъл в раницата" защото при нахлуването им в откритото пространство , където ние ги и видяхме , вече спирайки се да тичат ни отрязаха пътя за бягство .
Приканиха ни с викове и "кръвясали" очи да слезнем от 15-цата и да се предадем доброволно с думите:
"Вашта м**а, слизайте веднага , да видите какъв бой ще ви дръпнем" и още куп такива доброжелателни закани.При нас тримата също имаше "Наполеон" който набързо шепнейки ни команди , нареди да слезнем от три различни страни , и така само един да бъде заловен за пердах , но пък ще спаси приятелите си... Да забравих да спомена равната ни численост с охраната - три мустакати чичковци със сини пристилки и червени ленти на левите ръкави.Та нашия Наполеон си предаде апарата на мен , и отиде в другия край на локомотива за да се предаде.Да ама ония не се помръднаха и приятела попадна в ръцете само на един чифти шамари , получени веднага щом стъпи на земята.Това го вбеси - плана му се проваляше пред очите и той предприе спешна спасителна операция, задърпа се като дива коза на връв в ръцете на отшамарилия го и започна да крещи и да го рита по-глезените.Мустакатия първоначално стъписан , се вгледа в него и почна да го влачи към "дежурната" за го "арестува" . Може и да бе по-голям , но не би ял бой от баща си , като моя приятел , та позагуби малко от бдителноста си - достатъчно , в ръцете да му остане тенис фанелката , но не и моя боен фотограф.Тук вече другите не издържаха на гледката и се втурнаха за повторно залавяне на това "диване". Те тичаха в след него , а той започна обход около другия локомотив , с цел да ни даде шанс за оттегляне което ние и направихвме .Вече на върха на оградата се развикахме че нямат права да го бият , и куп такива обвинения , той успя да набере преднина и за наша радост вече катереше купчината сандъци .Ние решехме , че вече сме оттървали пердаха и скочихме спокойно в тревата, Но нашия Наполеон реши да си върне за шамарите и бутна последния съндък , на долу - хем да разруши стълбата , хем удари някой от мустакатите.След това се обърна победоносно към нас и тук , вместо да скочи като нас , изрева изненадано , хвана се за главата отзад и падна по лице при нас долу , но не в тревата , а на баластрата и едно счупено шише.
Оказа се че пазачите , ядосани до Ен-та степен от падащия съндък , намерили някаква гайка в джоба , метнали и уцелили врата на другарчето ми.
В резултат - голяма цицина на тила , аркада на лявата веждата , от съприкосновението с чакъла и три шева направени по - късно в "Пирогов" на лявата длан вследствие нанизването на счупеното шише.
Само още две неща - пердаха Наполеон изяде от родния си баща (който така е не разбра че раните не са от нашия двор) и гайката която едва не му проби главата , вися окачена на кожена връв , докато тоя същия "Наполеон" не хукна по момичета , та някое от ученическите му гаджета не го накара да я изхвърли - така и не разбрала ранния "хеви-метъл" в душата му.
А да снимките си заслужаваха това приключение...
