Да спасим Националния Военно Исторически Музей!!!

[pach]

Както мнозина приятели знаят, моделните влакове са първата ми и най-голяма любов. Като родолюбив българин обаче се интересувам и от родна история, военна авиация.
В тази връзка от два месеца (и повече) в официалният сайт на издателска къща  "Еъргруп 2000" група момчета , както и мастити историци, и много уважавани бивши военни , направихме тема в която да пишем действителните неща по един въпрос. Там пишат всички , които не искат  да забравят родната военна история и сме подели инициатива за уволнениението на соня пенкова.- временно изпълняващ длъжността, дирактор на Музея.
коя е соня пенкова?
Това е дългогодишната зам.директорка на този музей, която се възполлзва по един гнусен начин от директора на музея - починалият вече Петко Йотов, възползва се от връзките си в последните "демократични" правитгелства и по специално в министерството на отбраната, възползва се и от връзките си в съд , прокуратура и ДАНС , за да ограби българското историческо военно наследство чрез подмяна на ценни реликви, унищожаването на външната експозиция, кражба на парични средства в големи размери и нанасянето на непоправими щети на историята , в лична изгода.
Безочието и нахалствто и стиганаха до там, че да организира пищно празнуване на св.Валентин (който дори не е светия) с "Любов, вино и жени..."!!!!!!! , на територията на музея,но не отбеляза с нищо годишнината от обесването на В.Левски - апостола чийто коси, дрехи и оръжие се съхраняват в подопечният и музей!!!
Повече по темата може да прочетете тук:
http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=227307
Развитието на темата е интересно да се прочете (който има време и иска да се запознае по обстойно с проблема) както и за последната инициатива тук:

Такаа, а сега да развенчаем една световна глупост която прочетох някъде в темата. Тия от НВИМ казвали, че уникалните експонати в задния двор били така, щото са били на война и по принцип винаги са си били така. Ето една машина - камион мерцедес:




тази снимка е от стария район на Музея на Скобелев и е правена началото на 80-те години, преди ерата на боеца в пола и нейния покоен покровител.



а тази снимка взех от форума и е правена през 2009 г.  

Мисля, че коментара е излишен!

Продължаваме:
джипка Шкода

снимка от стария музей от началото на 80-те

снимка от 90-те години - стария музей, по времето на голямото пиене и е...не, разбирай ерата на доня и покойния лека му пръст

жалка останка днес

Да продължим с един уникален експонат 12 тонен артилерийски влекач-халфтрак Sdkfz 8, който в музея кой знае защо е записан Круп-Майбах.
(Image removed from quote.)
1986 г. годината на постъпването на соня пенкова в НВИМ. машината в стария музей

същата машина десетина години по късно, в колекцията на същата дама
(Image removed from quote.)
Машината днес.... директор - соня пенкова!
(Image removed from quote.)
същата машина в колекцияна на Джак Литълфилд
[
и отново легендарния халфтрак по време на акция, някъде на запад от нашите ширини, тегли гордостта на вермахта - 88 мм флак

ето го нашия.....

(Image removed from quote.)

отново усмивки от старите ленти - джипка ГАЗ 67 в НВИМ през соца

(Image removed from quote.)

 днес  "нямаме пари за експонатите"



обява в бг сайт за продажба на автомобили. частникът Х има повече пари от НВИМ!  :twisted:

каквото и да кажа е излишно

Това е само една малка част (до която се добраха някой хора) от разсипията и ограбването което става в момента в НВИМ.
Моля всички съфорумци които се чувстват отговорни българи да подкрепят настоящата петиция:

[size=18]Уважаеми приятели от форума на www.airgroup2000.com/forum
изминаха 2 месеца и нещо от нашата тема, мисля че е време да я защитим и с една петиция.
Призоваваме всички, които искат НВИМ да заприлича на музей, да се подпишат в тази петиция.
Ако искате коментирайте и с 2-3 реда какво ви е мнението за сегашното състояние на НВИМ!
След като дадете вашия глас, влезете в мейла, който сте дали, и оттам с линка  го потвърдете!
Нека съфорумците я разпространят и по другите форуми.

Благодарим на всички ви - вие сте истински българи![/size]

Линк към петицията:

http://www.bgpetition.com/da_spasim_voennia_ni_muzei/index.html

Линк към подписа ви:

http://www.bgpetition.com/da_spasim_voennia_ni_muzei/sign.html
[size=24]

Основахме и група във Фейсбук "Да спасим Националния военноисторически музей от съсипването му!" - очакваме да станете наши членове!

Линк:

http://www.facebook.com/group.php?gid=341316097245&ref=mf

Темата се променя за няколко дни. НО Е ЯСНА - СОНЯ ПЕНКОВА - ВЪН, ВЪН, ВЪН!
Да живее военната ни история! НИЕ НЯМА ДА ДОПУСНЕМ ДА Я УНИЩОЖИТЕ![/size]

Това са тези обикновенни превозни средства, снимките от бившите бойни машини , танкове, артилерия и дори самолети ,от вътрешната - външна експозиция са събрани към специален документ който се изготвя, за сезиране на прокуратурата. Те показват отчайващото състояние на делата в този храм на родовата ни памет.
Впрочем в опита си да прикрие кражбите на парите от фондовете на музея , въпросната перснота се опитва да присвои и делото на една група ентусиасти въстановили вече повече от 9 самолета в еспонати на Музея на Авиацията в Крумово, като е отчела една огромна сума , дадена по въпроса , за подопечният музея.
Този музей (в Крумово) е на главно рподчинение на НВИМ , но ви уверявам , че експонатите там сме въстановели изцяло и изключително чрез набавяне на лични пари,материали и интструменти!!!


Това е само една малка част (до която се добраха някой хора) от разсипията и ограбването което става в момента в НВИМ.
Моля всички съфорумци които се чувстват отговорни българи да подкрепят настоящата петиция:
Благодаря от името на поколенията които идват след нас!!!!
 

за изказване на лични мнения, препоръки и окадване на помощ според желанието и възможностите мвоже да се включите в дискусията тук:
http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=227307&start=420
http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=227307&start=435

Това е линка към петицията:
http://bgpetition.com/da_spasim_voennia_ni_muzei/index.html
след попълване отдолу, ще получите една инструкция към личната си поща и готово.
Не се иска много усилие да подкрепим военната ни памет.

[pach]

Благодарност на Дорян!!!
 

[pach]

Благодаря на Марио!!!
 

[pach]

Благодарности и за Любо!!!
 

[pach]

Ограмно благодаря на Schatci!!!
 

[pach]

Също благодаря на Стефан!!!
 

[pach]

Ааааааа, може би някой пропускам - за което моля да ме извините!!!
Благодарности на всички които подписаха петицията!!!
 
С ваша помощ се надявам да се преборим с това мръсно дело станало и ставащо в музея!
И се надявам , че ще продължите да следите темата в другия форум, най-малкото защото там не всички факти все още са обнародвани.
Заедно ще успеем да запазим военната ни памет за поколенията!!!

[fyut]

Ааааааа, може би някой пропускам - за което моля да ме извините!!!
Благодарности на всички които подписаха петицията!!!
 
С ваша помощ се надявам да се преборим с това мръсно дело станало и ставащо в музея!
И се надявам , че ще продължите да следите темата в другия форум, най-малкото защото там не всички факти все още са обнародвани.
Заедно ще успеем да запазим военната ни памет за поколенията!!!

И не само военната ни памет за поколенията!!!! Да ПРОТЕСТИРАМЕ СРЕщУ ВСИчКИ НЕСПРАВЕДЛИВОСТИ В " ХУБАВАТА НИ ТАТКОВИНА"!!!!! Да се опитаме да променим ситуацията, чрез форумите!!!! Макар, че в тази Държава едва ли ...??? Лично благодаря на Пламен и на всички обществено ангажирани ФОРУМИСТИ!!!!! 

[760mm]

Подписах! Аман от крадци!

[pach]

Продължават да се подписват от нашите редици!!!
Благодарим ви родолюбци!!!
 

[XRISTO]

 

[pach]

В следващите два месеца (удобно време на летните отпуси) предстои "пряк контакт" за конкурса "Кой да стане директор на НВИМ".
Ето и първите "разузнавания с бой":

Здравейте съфорумци!
Въпросът, с който ще ви занимая е много важен. До края на м.Юли ще се реши кой ще бъде новия директор на военния музей. Госпожата, срещу чиито действия се обявявахме преди две години и която превърна светинята на българската бойна слава в женско царство си подготвя нещата отдалеч. В комисията, провеждаща конкурса, са две от нейните приятелки. В условията липсва изискване за познаване на българската военна история, въоръжение и техника. Искам само да напомня, че допреди няколко месеца директорът на военния музей бе лицето на българската военна история, а сега какво излиза - човек който не знае, че войнишкото възстание е част от историята на армията ни, който не прави разлика между елементарни войскови термини се стяга за шеф на военния музей. Впрегнала е всички свои приятелки и приятели/ включително и най-вече от бившото "шесто управление" да лобират за нея. Създават, тя и посочените субекти, всевъзможни пречки на останалите кандидати. Ако така продължава изходът е ясен предварително. Пак ще си лаем на вятъра, пак ще си правим петиции, а една национална светиня ще работи като лично предприятие за нея и на нейните приятели. За да не бъда разбран погрешно искам да заявя - ще участвам в конкурса за директор на военния музей, защото зная как да го направя истински военен музей, а не детска забавачка и ПР агенция. Не навсяка цена, обаче. Бих подкрепил всеки, който има шанс да постигне тази моя цел.
Призовавам всички патриоти, родолюбци и честни българи да направим всичко по силите си Националният военноисторически музей до има достоен началник, който да постави нещата на правилната им страна. Сега е моментът. Пропусне ли се ще можем само да ближем раните си и да се оплакваме от съдбата.
С уважение: Б.Миленов

http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=227307&start=585

Както и нещо от агенция "Фокус":

Благой Миленов: Немските танковете „Майбах” са застрашени от ограбване

28-06-2010 | 14:11 | Агенция Фокус

Преди близо две години от южната ни граница с Турция бяха извадени немски танкове и оръдия, част от така наречената линия „Крали Марко”, създадена по времето на Студената война за евентуална отбрана от турска инвазия. Техниката е дарена на Националния военноисторически музей в София, но поради липса на средства за транспортиране до днес танковете стоят на склад в „Пионерните казарми” в град Ямбол. За съдбата на немските танкове „Майбах” от Южната ни граница Агенция „Фокус” разговаря с инж. Благой Миленов, бивш зам.-директор на НВИМ и председател на комисиите, които имаха за задача да направят оценка на техниката.

Фокус: Инж. Миленов, колко и какви са точно намиращите се в Ямбол танкове, които бяха изровени от така наречената линия „Крали Марко” на южната ни граница.
Благой Миленов: Това е легендировъчна техника, която включва танкове без вътрешно оборудване, самоходни артилерийски установки или щурмови оръдия. Танковете са Т-4 „Майбах”, щурмови оръдия Т-3 „Майбах”, „Ягдпанцер”-ът, който е един от най-ценните екземпляри на базата на Т-4 „Майбах”, два броя „Фрапанцер”, единият от които се нарича още огнева точка „Грюзон” и един брой купол на Т-34/76 – това е първият купол, който по-късно е заменен с по-мощно 85-мм оръдие.
Фокус:  Всички ли тези 83 броя танкове и елементи от тях имат колекционерска стойност и могат да бъдат продадени на търг?
Благой Миленов:  Колекционерският интерес е предимно за целите експонати – това са около 20 танка, които имат и купол, и оръдие, и корпус, а някои от тях – и елементи от ходовата част. Има три щурмови оръдия, които са сравнително добре запазени. Двата „Грюзон”-а са без оръдия – това са първообразите на танкове, известни още като „Фрапанцер” или това е бащата на танковете. Много ценен е и куполът на 76-мм оръдие. Има две от така наречените комбинации между Т-4 и 76-мм оръдие ЗиС, както и един хибрид между Т-62 и Т-34. Има купол от Т-3 „Майбах”, каквито има само три в света. Сред експонатите са и единственият запазен само у нас купол и корпус на Т-4 S2. Към всичко това има интерес – поне аз знам за десетина питания от цял свят, включително и една открита оферта от март 2008 година от САЩ, т.е. Министерството на отбраната трябваше само да даде цената и всичко това да бъде изкупено от един от най-големите притежатели на немска бронетанкова техника в САЩ.
Фокус: Защо досега не е имало воля тези танкове и елементи да бъдат продадени?
Благой Миленов:  Защото имаше интереси и беше оказван натиск върху комисията, която се занимаваше с оценката на тези танкове. Заключенията на комисията бяха пренебрегнати и се реши те да бъдат дадени за старо желязо. Така комисионната на продаващите го щеше да бъде възможно най-голямата.
Фокус:  Всъщност тези танкове бяха дарени на НВИМ.
Благой Миленов:  Те бяха дарени, но от музея трябваше да кажат, че тези експонати нямат никаква стойност. Министърът казва, че това не са танкове, и че от тях армията няма да спечели нищо, тъй като са оценени от комисиите от 250 до 1000 лв. Това бяха 6 броя дъна, които трябваше да минат експериментално, така че да се провери интересът към тях. Голямата обида беше, че комисиите на се са свършили работата. Ние сме направили справка за това как се търгуват такива експонати в единствения търг за подобни неща във Финландия – там те вървят от 25 хил. евро и стигат до 180 хил.евро. Ние имаме по-ценни неща и за това сложихме на „Ягдпанцер”-а начална тръжна цена от 500 хил.евро. Той е най-търсеният в целия свят. Така стана, че министърът на отбраната се довери на хора, които желаят тази техника да се бракува и да бъде продадена за старо желязо. Когато нещо се продаде като старо желязо, при условие, че се знае, че то е много по-ценно, тогава комисионната е много по-голяма. В тези комисии, които оценявахме техниката, бяха привлечени най-добрите независими експерти. В министерството също има такива хора, но те са зависими от началниците си.
Фокус:  Как се охранява в момента тази техника?
Благой Миленов:  Те са на открито, охраняват се от бивш старшина. Така те могат да бъдат разграбени. Поне преди това бяха в укрития, зарити и т.н. Сега те са съвсем незащитени и могат много лесно да бъдат откраднати. Вече две години е така.
Фокус: Дори и да останат в музея има ли той възможностите да съхранява и реставрира тази техника?
Благой Миленов:  Никакви възможности няма музеят при сегашното си състояние. Звеното по реставрация в НВИМ се състои от двама души и то художници. Този музей е с най-богатата оръжейна колекция и сбирка, който няма звено за реставрация на въоръжение и техника.
Фокус:  Ако се продадат тези експонати, какви ще са приблизителните според вас приходи за Министерството на отбраната?
Благой Миленов:  Ако приемем, че от тези 83 немски машини и елементи от тях, 30 стават за продажба, при средна цена 70 хил.лв., която е първоначална и съответно – най-малката – това са 2,7 млн.лв., като максималната цена може да достигне и 30 млн. лв. Това е вариантът, при който не са продадени най-ценните неща, които са 4 - „Ягдпанцер”-ът, „Грюзон”-ите и според мен едно щурмово оръдие.
Фокус: Известна ли е съдбата на екземпляра, известен като „Царицата”?
Благой Миленов: Това е щурмово оръдие, което е откраднато и липсва. Хората, които са го крали, са били наясно какво крадат. Следващото подготвено за кражба е бил „Ягдпанцер”-ът. Искам да уточня това - на комисиите, които оценяваха екземплярите, не се разреши да проверят в архивите каква е историята на тези танкове. Защото един танк с история е много по-ценен, отколкото нещо, което е било масово на въоръжение. Но не е такъв случаят само с тези екземпляри. Интересна е и съдбата на „Пантер”-ите. Това е техниката, която е подарена на България след 1945 година от трофейния батальон на Трети украински фронт – 80 танка и щурмови оръдия, между които 15 „Пантер”-и. Всичко това изчезва и ние искахме да открием следите им. На една „Пантер”-а в момента, без вътрешното оборудване, началната й цена е от 1 млн.евро нагоре. А Министерството на отбраната се лишава, по груби сметки, от 15 млн.евро за това, че не иска да провери къде са „Пантер”-ите.
Фокус:  И те ли са били на линията „Крали Марко”?
Благой Миленов:  За тях няма данни да са били вкопавани. След влизането на страната ни във Варшавския договор у нас се изгражда една система от военновременни складове и укрития, за които не се знае почти нищо. С времето изчезна много документация и вероятно все още има някъде такива места, които могат да се открият от секретните документи на Централния военен архив. Това не беше разрешено на комисията.
Фокус:  Едни такива екземпляри как могат да бъдат изнесени зад граница и изобщо изнасяни ли са?
Благой Миленов:  Възможно е. От тук се изнася много скрап. Във вагони със скрап много лесно може да се покрие една такава техника. Предполагаме, че така наречената „Царица” е изнесена точно по този начин. И до този момент няма данни къде е.
Юлиан ХРИСТОВ

http://www.focus-army.net/?action=news&id=13251

И мнението на кмета от Ямбол:

Георги Славов: Мястото на танковете, изкопани от бившата отбранителна линия „Крали Марко”, е в Ямбол

28-06-2010 | 16:20 | Агенция Фокус

Питането на депутата Атанас Мерджанов е всичко друго, но не и защита интересите на Ямбол. Така кметът Георги Славов коментира въпроса на ямболския народен представител по време на последния парламентарен контрол към министъра на отбраната относно танковете, изкопани от бившата отбранителна линия „Крали Марко”. Това съобщиха от пресцентъра на община Ямбол. Много по-добре щеше да бъде, ако депутатът бе попитал министъра кога ще даде военните имоти и исканите от нас машини, за да се изгради и музеят на бойната слава, който да привлича туристи от страната, Европа и света, изтъкна кметът. Вместо това Атанас Мерджанов заговори за продажби чрез търг на заинтересовани лица. Това, казано от трибуната на Народното събрание, говори, че човекът защитава някакви други интереси, но не и интересите на града, допълни още кметът. Георги Славов бе категоричен, че мястото на танковете е тук, в Ямбол, тъй като те са свързани с историята на региона. И ако с късчето история, което носят, възпитават в родолюбие и в респект към армията, а оттам и към държавността, то това е нещо значимо и е в интерес не само на града, но и на цялата страна.

Горещата тема във форума на Еъргруп-2000,
http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=227307&start=600
 

[pach]

Не съм очаквал, че точно в.Дума ще цитирам, но щом е за запазването на българската история - защо пък не...

в.ДУМА
Разследване

Да продам ли танк или да си купя

Васил Попов
26 Юни 2010, брой 144

Разпиляването на военноисторически ценности - кражби и... нещо по-лошо
 
 Посещението на един музей не е просто запознаване с нещо от някаква история. Посещението на един музей е духовен акт. Човек се пренася през времена и епохи, през територии и граници, през култури. Обикновено след като определено време, няколко часа макар, човек вдъхне от тази атмосфера, му се иска да се върне пак, да продължи контакта си с времена, епохи, личности, събития. С подобни чувства и настроения са и хилядите посетители на българския Национален военноисторически музей - София. Там ни облъхва легендарната бойна слава на българските воини през всички епохи, там ни обзема гордост за това, че сме българи.
От доста време обаче сме обезпокоени от множество сигнали за безобразия и кражби в НВИМ. И понеже ДУМА винаги е била и е радетел за опазване на културно-историческите ценности, в това число и на военноисторическото наследство, се наложи да направим това разследване, след като и в общественото пространство многократно се появява подобна загриженост. ДУМА беше инициатор и разви кампанията за спасяване на ценните от военноисторическа гледна точка танкове и друга техника от отбранителната линия "Крали Марко". Ние не можем да останем безучастни за всички сигнали, които получаваме. И ето днес предоставяме на нашите читатели част от констатациите на нашето дирене, като предварително правим уговорката, че е по-лесно да установим безобразията, но много по-трудно е да уличим виновниците, след като много от фактите са грижливо потулвани през годините. Освен това не е наша работа да обвиняваме, но можем да сезираме съответните институции.
Оказва се, че през последните 18 години има безпрецедентно съсипване и разпиляване на безценни експонати от колекцията на НВИМ. Благодарение на безхаберието на част от ръководството на музея, отговарящо за експозицията, в скрап са превърнати:
- Артилерийски влекач "Павезе", от който в света има съхранени всичко на всичко 3 (три) броя - включително този, чиито останки се намират в предния двор на НВИМ.
- Камион "Опел Блиц", уникален с това, че е единственият запазен от произведените във фабриката в Ботевград.
- 7 бр. крепостни оръдия от различни марки и модификации - в световен мащаб са съхранени не повече от 10 бр.
- Немски полуверижен артилерийски влекач от Втората световна война - общо съхранени 19 бр.
- Артилерийски влекач "Урсус" - до наши дни са оцелели 3 бр.
Списъкът е много, много дълъг.
За тези екземпляри все още има някаква минимална надежда за спасение, но това не е така за откраднатите безценни 53 експоната. Сред тях са:
- Тракийски меч - този меч години наред беше символ на музея. Докато се водеше в описите му, мечът бе наричан "безценен" от ръководството. След изчезването му същите хора казаха, че не бил нищо особено и нямало смисъл да се вдига шумотевица около него.
- Два часовника на княз Батенберг.
- Два пистолета на генерал Владимир Стойчев.
- Три маршалски звезди.
И така нататък...
Сред колекционерите НВИМ е известен както с кражбите, така и с това, че срещу скромно заплащане може да се замени стар, ръждясал и в окаяно състояние екземпляр от оръжие, медал, униформа или знаме за същия, но в перфектно състояние.
Парадоксално е, че при декларирания от ръководството хроничен недостиг на средства музеят редовно извършва, меко казано, странни покупки. Едни от най-фрапиращите са:
- Две офицерски рапири по 6200 лв. всяка, а цената на рапири от този тип варира между 800 и 1000 лв. на свободния пазар.
- Закупуване на безумно висока цена на колекция от значки с... колоездачи. Очевидно с много висока "ценност" за военната ни история.

- Заплащане на 50 000 лева на външна фирма (близка до ръководството на музея) за подредба на витрини. Отношенията на НВИМ с тази фирма са предмет на няколко ревизионни акта, които недвусмислено доказват, че музеят е системно ощетяван.
Нека продължим с тоталната незаинтересуваност на ръководството на музея към обогатяването, разширяването и съхраняването на външната експозиция. Типичен пример за това е писмо от МО, с което се предлага на НВИМ да заяви необходимото за експозицията му количество танкове Т-62. Не е ясно защо ръководството така и не благоволява да отговори. В резултат на това предвидените за колекцията танкове са продадени или нарязани. Ще попитате защо е важно такъв танк да се намира в колекцията на НВИМ. Защото в системата на Варшавския договор България е единствената страна освен СССР, в която Т-62 е бил на въоръжение. Това очевидно са досадни подробности за ръководството на музея. Твърде дълъг е списъкът с пропуснати възможности и погубени ценни експонати.
През декември 2007 г. гръмна скандалът с откраднатия от южната ни граница танк тип "Майбах" (всъщност самоходно оръдие). Скандалът обаче има своя предистория. Още от 2003 г. група ентусиасти наивници изпращат писма до НВИМ за спасяването на тези особено редки образци техника, вкопани по южната ни граница. Ръководството на НВИМ не удостоява с отговор нито едно от тях. Единственият човек, който се заинтересува и се съгласява да разговаря по темата, е зам.-директорът на НВИМ Благой Миленов. Благодарни за това, че някой все пак им е обърнал внимание, ентусиастите се заемат да помагат на музея с каквото могат. Със собствени сили и средства са възстановени няколко оръдия, сред които куполно оръдие "Фарпанцер" (късен вариант) на фирмата "Круп-Грюзон" отпреди Първата световна война. От този тип оръдие в света са съхранени 5 екземпляра. От ентусиасти е възстановен и камион ЗИС-5. В Музея на авиацията в Крумово (по документи филиал на НВИМ) са реставрирани повече от 10 самолета, отново със средства и сили на доброволци. Всичко това се случва, въпреки липсата на заинтересуваност у ръководството на музея.
Може би тук е мястото да напомним на нашите читатели, че още при първата скандална кражба на исторически ценни танкове от отбранителната линия "Крали Марко" ДУМА предизвика обществена съпротива срещу разпиляването на културни ценности. Читателят си спомня, че тогава ние предложихме запазени и реставрирани немски танкове да бъдат продавани в чужбина на музеи и богати колекционери или заменяни за липсващи у нас други образци военна техника като например самолет "Месершмит-109", с който ние сме воювали, но няма нито един запазен екземплюр във военния ни музей.
Когато започва медийната сага с извадените от южната ни граница бронирани машини, ентусиастите първи се притичат на помощ. Оказва се, че по българо-турската граница има запазени повече единици немска бронетехника от Втората световна война, отколкото сумарно в целия свят. Със заповед на министъра на отбраната е назначена комисия, която да оцени всеки един от извадените танкове и щурмови оръдия. Двама от ентусиастите, по настояване на Благой Миленов, са поканени като външни консултанти.
По това време в НВИМ няма нито един специалист по бронетехника в резултат от кадровата политика. Изхвърлени са всички бивши офицери. На тяхно място са назначени незаинтересувани и незапознати с предмета на дейност на НВИМ служители.
От самото начало на "танковата сага", в която ДУМА има изключително активната и позитивна позиция, и министърът на отбраната, и обществото, и медиите са уверявани от ръководството на НВИМ, че от извадените от позициите машини не е останало нищо ценно, защото са разрушени от крадците на скрап и не представляват никаква стойност. Комисията от своя страна описва реалното и явно неудобно за някой състояние и ценност на "находката":
- Безценен екземпляр "Ловец на танкове", използван от Вермахта в заключителния етап на войната. В света това е шестият известен запазен.
- Купол от танк Т-34/76 - оценките са, че в света все още съществуват около 10 броя.
- Две куполни оръдия "Фарпанцер" (ранен вариант) - единствени по рода си.
- Различни модификации на танк Pz. Kpfw. IV (познат като "Панцер 4" или "Майбах"), от които са запазени само единични бройки.
Отговорните за военното имущество фактори в МО смятат тези образци техника за ненужни и бързат да ги квалифицират като... скрап. Колко ли още безценни екземпляри въоръжение и техника са минали през ръцете на търговците на вторични суровини поради некомпетентност от страна на НВИМ?
Комисията излезе със становище да бъдат предоставени на музея 17 от общо 83 броя техника. И тук започва натискът от страна на МО (в лицето на Калин Томов и Орлин Иванов) над председателя на комисията Благой Миленов. По неизвестни причини той е подложен на заплахи за уволнение, заплахи, "че ще му се случи случка", ако продължава да отстоява становището за количеството техника, която трябва да се предаде на НВИМ (17 броя) и т.н. Светкавично решението свежда "годните за музея" екземпляри до 7, но един от членовете на комисията осведомява медиите за случващото се и бройката бързо се връща на 17. Някой каза ли нещо за принципност? Не се чу.
Излиза заповед всички 17 машини да бъдат транспортирани за сметка на музея до София в най-кратки срокове. Шефката на музея Соня Пенкова обявява, че ще намери необходимите за транспортиране и окомплектоване на ценните паметници 150 000 лв. Скоро след това позицията й се променя - музеят нямал пари за глупости, а министерството не отпускало средства. Използвайки лични познанства и контакти, Миленов успява да създаде организация за транспортиране на машините до София. Резултатът не закъснява - няколко дни по-късно бива отстранен от длъжност.

Документи

Част от описаните и други злоупотреби са отразени в:
- Докладна записка на главния инспектор на МО до министър Веселин Близнаков с номер ЕФ-580/20.02.2006 г.
- Констативен протокол за извършена ревизия за периода 24-25.10.2006 г.
- Протокол за охранително обследване от 11.11.2005 г.
- Протокол от ревизия с рег. номер в МО 21-15-10/21.02.2006 г.
- Протокол с вх. номер в МО Ф-891/07.04.2006 г.
Съществуват още редица документи, доказващи злоупотреби на обща стойност над 125 000 лв. Всички тези документи са предадени на Военна прокуратура. По неизвестни причини ВП стопира всички по-нататъшни действия.

Въпроси

Кой е по-ценен за музея? Един излязъл от строя офицер или един работник без каквато и да било квалификация, полезна за НВИМ?
Защо всеки един от двата "Фарпанцер"-а е оценен след консултации с експерти от водещи аукционни къщи на 300 000 лв.?  Дали някой не си прави тънката сметка да купи като скрап безценни екземпляри и да ги продаде после на реална цена?
Всичко ли е наред с охраната?

Справка ДУМА

През пролетта на 1993 г. изчезват два сребърни часовника, принадлежали на първия български княз Александър Батенберг. Те са били изложени в малката изложбена зала на музея (около 40 кв. м), намиращ се по това време на бул. "Скобелев" 23, наред с много други музейни експонати. Недоумение будят редица факти около тази кражба, а именно: залата се обслужва от две служителки, на които не е потърсена нито материална, нито административна отговорност; не е уведомена военна полиция и не е проведено административно разследване.
През есента на 1997 г. от сбирка "Оръжие" изчезват два изключително ценни пистолета "Браунинг" и "Хайнел", принадлежали на ген. Владимир Стойчев. При констатиране на кражбата своевременно е подаден сигнал до Военна полиция. За съжаление разследването не дава резултат. Наказани няма. Служители от музея подозират някого, но какво от това.
Комплексна ревизия през 2006-2007 г. констатира огромни липси в сбирка "Оръжие" - около 60 (шестдесе) бр. хладно и огнестрелно оръжие. Сред тях най-ценни са 10 пистолета "Люгер". Върху музейната експертно-оценителна комисия се оказва силен натиск и в крайна сметка стойността на липсите е сведена до 4000 (четири) хиляди лв., неплатени и до днес. За неосведомените ще добавим, че цената само на един пистолет "Люгер" започва от 1000 лв. нагоре. Наказани няма.
В края на 2007 г. от постоянната експозиция на музея изчезват две маршалски звезди и два възпоминателни медала от сватбата на цар Фердинант. Звездите са изключително ценни. Произведени са само 5 оригинални. Предвидено е да се връчват на армейските генерали. Изработват се от злато и скъпоценни камъни. Направените разследвания от ВП и ВКР не дават резултат. Виновни и наказани няма. След няколко месеца медалите са подхвърлени, но звездите не.
С преместването на музея в новия район на ул. "Черковна" в южната част на двора са събрани 30-ина експоната, съхранявани до този момент в различни поделения. Това е предимно техника, използвана от българската армия в периода 1938-1956 г. Сред експонатите от това време има уникални машини като влекач "Фаун", влекач "Павез", влекач "Спа Фиат", влекач "Бреда Милано", влекач "Круп Майбах" и др. За тях не се прави нищо. Ограбени и изпочупени, тези безценни експонати са паметник на престъпното безхаберие. Оправданието е, че няма средства.

Блиц
Соня Пенкова: Музеят расте въпреки всичко

- Госпожо зам.-директор, в годините на труден преход и кризи успява ли музеят да обогатява своите колекции?
- Да говорим за всичките 20 години - това е доста дълъг период. Мога да кажа, че средно годишно постъпват около 5000 предмети, снимки, документи. От началото на тази година сме приели 980 неща само от дарения. Някои дори вече са експонирани. Например сабя, снимки, писма, други вещи и документи на полк. Златю Тепсиев, предоставени от негови наследници. Особено ценни са снимки от Първата световна война, защото са на конкретни полкове.
- Армейската реформа сне от въоръжение много оръжия, транспортни средства, друга техника. Придобихте ли нещо от тях?
- Тези дни внасяме в МО докладна с искане за над хиляда образци оръжия и тежка техника.
- Как гледате на лансираната от ДУМА идея да се влезе във връзка с колекционери и музеи в чужбина с цел размяна на ценни оръдия "Фарпанцер" или танкове "Майбах" от линията "Крали Марко" срещу самолет "Месершмит - 109", какъвто сме имали на въоръжение, а нямаме в авиомузея в Крумово?
- Всичко, което е в музея, е исторически паметник и по закон не може да се продава и разменя. Такива са и международните конвенции. Юридически това може да извършва МО.
- Как се поддържат тежките експонати на открито?
- Наскоро вие писахте, че много от тях са разбити и ограбени и сте напълно прав. Причината е в липсата на средства за реставрация, ремонт и поддръжка. Успяваме единствено да намерим оттук оттам пари за боя, да поостържем ръждата и да замажем.
- И нямате звено или не можете да наемете майстор, механик, специалист реставратор или поне железар?
- Нямаме средства. За ремонт на мемориала-костница в Орландовци по изчисления са нужни милион и кусур, но ни бе одобрен проект едва за 200 000 лв. Поне сменихме плочите на покрива да не тече върху костите на героите. Защо не предприемем съвместна инициатива да поканим строителни фирми да ни помогнат с безвъзмезден труд?
- Както е казал поетът, "богатий с парите, бедний с трудът". Защо не? Може и да се явят патриоти. ДУМА винаги е насреща. Благодаря.
 

Коментара е излишен...

[Best Ripper]

Кво искаш бре, Пламене. Расте музеят на госпожата... Личният й музей де.. за сметка на държавния... 

[pach]

Военният министър Аню Ангелов клекна на Атлантическия клуб
5 юли 2010, 06:03

соня пенкова

На 28 май военният министър Аню Ангелов е подписал заповед съвместно с министъра на културата Вежди Рашидов за обявяване на конкурс за назначаване на нов шеф на Националния военноисторически музей (НВИМ). След като достолепният с мустаците си и чаровен сладкодумец полковник Петко Йотов почина на 1 декември, длъжността остана свободна.
За хора, които са добре запознати със задкулисието на нещата, е ясно, че заповедта на министър Ангелов е като за надбягване на трамваи – на първия тръгнал му е гарантирано да пристигне първи. В конкурса за шеф на НВИМ челният трамвай се казва Соня Пенкова, която временно изпълнява тази длъжност.

За раждане и смърт моментът никога не е сгоден. Но Петко Йотов наистина умря не навреме!  Всъщност нещата започнаха да се объркват, докато той беше още жив. След като му бе направена тежка сърдечна операция с поставяне на няколко байпаса, някои хора преждевременно започнаха да кроят кожата на още живата мечка.

На Петко Йотов му се полагаше една година отпуск по болест, но бе заставен да се върне на работа още на 8-ия месец, за да уволни втория първия си заместник полковник Благой Миленов – танкист със завършена военна академия и с докторат по военна история. Приложиха му проста хватка – на втория ден полк. Йотов подписа изменение в длъжностната му характеристика, в което задраска наличните образования и му поиска завършено висше икономическо образование с двугодишен стаж по специалността.

Нужно е пояснението, че полк. Йотов за 15 години се изяви като изключително добър шеф на НВИМ. Но той притежаваше мек и отстъпчив характер, беше роден не самият той да бъде герой, а да прославя други герои. Хвала на дарбата му, правеше го изключително добре. Но той не умееше да се противопоставя на натиск и сила, особено когато началници безмилостно му извиваха ръцете. (Както например министър Николай Цонев го притискаше да се откаже от вкопаните танкове „Майбах” по границата.) Това, че Йотов склони да уволни Миленов, като че ли вътрешно го довърши, защото той добре съзнаваше непочтеността на стореното. Направи го не от корист, а от човешка слабост, стъписан от грубата и брутална сила.

А Миленов трябваше да бъде спешно уволнен, за да се разчисти пътя към шефското място на втория заместник-шеф Соня Пенкова, защото вече се подочуваше, че бай Петко има разсейки и дните му са преброени.

Междувременно Благой Миленов спечели делото срещу военното министерство на две последователни инстанции. Това съвпадна по време с идването на новото ръководство на Министерство на отбраната, в което заместник-министър Аню Ангелов стана ресорен на НВИМ, но Миленов не бе възстановен на длъжността си.

Генерал Аню Ангелов е комплексно най-пълноценно развилият се служебно български генерал и това никак не е случайно – с висока ерудиция, със склонен към анализ интелект, с волеви характер. Той бързо се ориентира в интригите и изказа намерение бъдещият шеф на музея да не бъде нито Миленов, нито Пенкова, а в длъжностнаха характеристика да се запише изискване за хабилитирано лице с военно и с историческо образование, каквито в армията има. Това наистина беше интелигентен изход да се пресекат интригите и непочтените домогвания. Гордиевият възел не се развръзва, а се сече.

През зимата след кончината на полк. Йотов нещата се затишиха и Соня Пенкова видимо започна да нервничи. Тя предприе разни инициативи с външен ефект - имениадата по случай Ивановден, празнуването на св.Валентин, на Трифон Зарезан и Сирни Заговезни под мотото "Не стреляйте в любовта!" и превръщането на музея едва ли не в Дисниленд. В НВИМ може да се говори само за една любов – към Родината. А да се прокарват идеи за пацифизъм по презумпция е забранено. Всичко останало са простотии. Но г-жа Пенкова друго не може да измисли и женското обкръжение около нея друго не може да подскаже.

Безспорно най-лоша бе нейната лична пиар-акцията на 3 март. Тогава в НВИМ беше организирана наистина интересна изложба, на която бяха показани седем оригинални бойни знамена, включително Самарското знаме. Оригиналът! Само че тази светиня едва се крепи, тя е пред физическо разпадане в буквалния смисъл на думите. И затова стои в хранилището при специални условия. Знамето не беше изнесено преди две години, когато чествахме 130 години от Освобождението. Тогава то не бе извадено дори заради руския президент Владимир Путин, та се наложи видният ни гост сам да слезе в хранилището и да се поклони на светинята. Та военният министър Ангелов беше съвсем наясно с показухата и кой каква полза търси от нея.

Затова заповедта на военния министър от 28 май в този й вид дойде малко неочаквано. Заповедта не е читава, откъдето и да се погледне и поражда трудни за отговор въпроси:

• На първо място защо министър Ангелов се отказа от изискването бъдещият началник на музея да бъде хабилитирано лице?

• Заповедта допуска до конкурса военни (само полковници и подполковници), както и цивилни. Пита се: Защо се дискриминират примерно майорите, след като цивилните лица може да нямат дори изкарана войнишка служба? Ако някой майор намери кураж да оспори министерската заповед в съда, тя няма ли да бъде анулирана?

• Заповедта странно защо предявява различни изисквания към кандидатите военни и цивилни за една и съща длъжност. Защо за цивилните служители се искат 5 години професионален опит в държавен културен институт, а от военните не се иска? Това значи ли, че може и без този опит?

• В комисията по конкурса няма нито един човек с опит в музейното дело. От седмината нейни членове четири са жените, от които поне три са приятелки на Соня Пенкова. Пита се защо няма привлечен експерт от НИМ?

• Кандидатите трябва да представят концепция за развитие на музея. Защо обаче в тях се искат неща (като начина на финансиране), по които може да се изкаже компетентно само човек, който вече работи в музея? За да се напише тази концепция, трябва да се познава отчетът за 2009 година, плана за 2010 година, бюджета и щата. Един кандидат вече писмено поиска официален достъп до тях, на което му бе отговорено от Пенкова, че ще се произнесе в законния 14-дневен срок с допускане на 10-дневно забавяне. Челният трамвай никога не пуска някой да се изравни с него.

Всъщност към всички кандидати задължително трябваше да бъде предявено като основно общото изискване (и това разбиране е споделяно от министър Ангелов още миналата година) да притежават задълбочена подготовка в областта на военното дело – да имат познания по световна и българска военна история, да са запознати задълбочено с образците от бойна техника и въоръжение, които са в музея. И това изискване трябваше да е водещо!

Не случайно шефовете на световните военни музеи са хора, имат такива познания. Например в съседните ни Румъния и Сърбия това са действащи полковници, в Гърция е полковник от резерва.

Соня Пенкова е защитила докторат в областта на военните ордени и медали. Някъде дотук се простират нейните интереси и знания за армията и за военната ни история. Тя никога не е носила оръжие, не е мирисала барут, не е чувала чаткането на веригите на преминаващ край нея танк, не е трепвала от тътена на оръдията на позицията, не е оглушавала от рева на реактивните двигатели на старта, не я е люляло мъртво вълнение. И закономерно тя никога няма да изпита трепет от досега с бойната техника, няма как да се вживее в подвизите на воините ни на бойното поле или да признае всеотдайния ратен труд по време на половинвековната „студена война” в името на Родината. Експонатите в музея са овеществената част от историята.

Соня Пенкова никога не е била част от армията ни и затова армията никога няма да стане част от нейното съзнание, да изпълва нейното „аз”, да определя мирогледа й и ценностната й система. НВИМ ще бъде единствено поле за нейната кариера.

Точно заради това армейската общественост и военнопатриотичните съюзи искат на мястото на полковник Петко Йотов да видят друг полковник Петко Йотов, а не Соня Пенкова. Ако ръководството на военното министерство не е съгласно с този извод, нека да разпореди настоящият материал да бъде публикуван на страниците на вестник „Българска армия”, за да се види какъв ад ще настане после във форума.

Написаното дотук е рицарска защита на една предварително загубена кауза. Министър Ангелов обаче не е мекушав човек. Какво все пак стана, че той коренно промени вижданията си как да се избере най-подходящо ръководство на НВИМ? За да свие бойните знамена, той вероятно е бил подложен на неудържим натиск.

На страната на Соня Пенкова на първо място е Атлантическият клуб. Негово отроче е заместник-военният министър Августина Цветкова. Пенкова и Цветкова не могат да отрекат приятелството си, в интернет дори може да бъде открита книга, на чиято корица двете имена са едно под друго. Това е първият натиск, на който е подложен министър Ангелов. (Според една версия черният мавър Отело удушил Дездемона не от ревност, а защото му е мърморела и мрънкала.) От страна на Атлантическия клуб обаче е имало и други въздействия, чието излагане засега ще бъде спестено.

Острата публикация в БЛИЦ по повод изкарването на Самарското знаме на 3 март от хранилището предизвика човек от близкото обкръжение на Соня Пенкова в яда си да изтърве непремерена реплика: „Няма да спрете Соня Пенкова да стане шеф на музея, защото не знаете какво мисли Вежди Рашидов!” Я виж ти! Оказа се, че и лично Вежди бил сред посветените, защото за министерството му вече се знае, че екип оттам ще подпомага Пенкова да разработи концепцията си за пред конкурсната комисия.

От три години в най-атрактивната сграда на музея е експонирана изложба на известния колекционер и бивш „шестак” Димитър Иванов по договор за съвместна дейност. Той и неговият секретар са твърдо зад гърба на госпожата и развиват активна дейност в тази насока, дори се говори, че Иванов й осигурява лекторски часове в библиотекарския институт.

Ако сега в дирекциите на НВИМ жените само преобладават решително и музеят е едно „женско царство”, не след много време там няма изобщо да има мъж. Тя е вредила свои приятелки във Варна за шефове на Военноморския музей и на музея на Владислав Варненчик. Бяха хвърлили око пак нейна приятелка да оглави Музея на Военновъздушни сили в Пловдив, но само журналистическата намеса възпря военния министър Николай Цонев да уволни бившия пилот полк. Слави Павлов – бивш началник-щаб на авиационния корпус в Пловдив, който е в състояние с часове да разказва за историята на българската авиация и за отделните експонати, на много от които е летял лично.

Каквото и да се говори, трябва да се признае, че Соня Пенкова наистина е трамвай №1 в конкурса и ще бъде чудо, ако случайно дерайлира. Досегашното й присъствие в НВИМ се свързва със слухове за констатирани от ревизионните органи и от ВКР липси от фондовете и облагодетелстване на странични хора. И от мисълта, че някой друг избран за шеф на НВИМ може да поиска ревизия при встъпването си в длъжност, навярно тръпки я побиват.

А какво най-вероятно би донесло едно евентуално нейно бъдещо управление с чувство й за недосегаемост? – Нищо особено или нищо добро за военноисторическото ни наследство. За предпочитане е първото, защото злината ще е по-малка, но дали ще е така?

Всъщност защо е важно начело на НВИМ да стои компетентен човек? Ами по простата причина, че над армията отново е надвиснала секира и се гласи за пореден път да я намалят наполовина – от 34 на 17 хиляди души. И тенденцията е единствено да останат гвардейците пред президентството (с гвардейската музика, разбира се) и Националният военно-исторически музей, откъдето единствено ще черпим знания какво е армия. Остава и това богатство да разсипем. И накрая за поанта – до сега директорът на военния музей винаги е бил лицето на българската военна история - полк. Стоян Пенков, полк. Марин Калонкин и най-вече полк. Петко Йотов. А сега с манипулации гласят за шеф госпожа, която не само не познава военната ни история, но се говори, че ненавижда отделни периоди от нея като Войнишкото въстание през 1918 г., участието в преврата на 9-ти септември и др.

Ганчо Каменарски, БЛИЦ
kamenarskig@abv.bg

http://www.blitz.bg/index.php?news=82676#comments

Браво на Ганчо Каменарски - рекъл е точно как стоят нещата към днешна дата.