Парни локомотиви

[Сaprycorn]

В "Тракцията в БДЖ 1866-1946" се споменава за BR91 под наем.

[Сaprycorn]

Отварям тази тема посветена на BR50-един от най-любимите ми локомотиви!
Накратко историята е следната: През 1938 година DRG възлага на Германският Локомотивен Консорциум да проектира, разработи и конструира един сравнително лек и максимално универсален локомотив, който да може да тегли както товарни, така и пътнически влакове. Изключително любопитен факт е, че когато локомотивните фабрики започват да умуват различни варианти за изпълнението на искания локомотив, Шварцкопф-Берлин предлага чертежите на българската серия 10, тъй като вече са го произвеждали за БДЖ, и го препоръчват и на DRG! В крайна сметка, локомотива, който е създаден по това задание е доста различен от нашата серия 10.

Ако трябва да опиша само с една дума BR50, то думата е "СЪВЪРШЕНСТВО". Невероятна хармония между котел, кола и парна машина (трите най-важни звена при парният локомотив), допълнени с един много модерен за времето си тендер, който вози с комфорта на 4-осен пътнически вагон и позволява на локомотива максималната скорост (80км/ч) и на заден ход,
 и всичко, изброено дотук облечено в абсолютно естетическа форма! Това е BR50, който скоро става най-масово произвежданият "ЕINHEITZ" локомотив с над 3100 броя!

В БДЖ за първи път BR50 се появава през 1943 година, когато е взет под наем от DR. След края на Втората световна война у нас остават 30 броя BR50, които са закупени през 1946 година и получават БДЖ серия 14. Всички те изглеждат както първоначалния вариант на BR50, без никакви изменения, с изключение на локомотив 14.30, който е от така наречената UK (преходен към военния тип BR52) партида, и се отличава от другите машини най-малко по това че няма (и не е имал по начало) крила! Няколко години след закупуването на първите 30 локомотива от серия 14, започва тяхното "побългаряване". Първо са изолирани, а по-късно демонтирани водните помпи и водоподгревателите, на тяхно място са монтирани инжектори. По-късно на повечето машини от серията са демонтирани крилата "Вагнер", с което е нарушен силно естетическия вид на локомотивите.

През 1960 година БДЖ прави запитване до CSD за закупуване на старо 20 локомотива BR52 (CSD серия 555.0;БДЖ серия 15). От CSD отговарят, че нямат BR52, но предлагат 20 броя от CSD серията 555.1 (BR50). Така серия 14 получава попълнение от 20 машини и достига окончателния си брой 50 единици! Машините, които са закупени от CSD са с някои вече направени преустройства- свалени водни помпи и водоподгреватели, и заменени с инжектори.

[TheJackal]

Още веднъж благодаря на Ясен! 
Сега от всичко изложено до тук си задавам следния въпрос: BR 50 е сравнително лек и максимално универсален локомотив, който да може да тегли както товарни, така и пътнически влакове, от това следвали, че BR 44  е негов брат по съдба, защото на външен вид си приличат доста?
Предполагам имат и доста разлики?

[Adrian]

Br 44 e по-добър по душа струва ми се... ?

[Сaprycorn]

На пръв поглед си приличат, но са съвсем различни.

BR50 има натоварване 15 тона на ос, докато при BR44 натоварването е 20 тона, т.е. с около 25 тона е по-тежка от BR50. Другата основна разлика е системата на парната машина- ЦВИЛИНГ за BR50 и ДРИЛИНГ за BR44, което ще рече, че първата е двуцилиндрова, а втората трицилиндрова. Третата основна разлика е в тендерите. Тендерът на BR50 е една съвсем нова конструкция, този тендер "затваря" кабината отзад, и благодарение на перфектните си талиги позволява движение на заден ход с 80 км/ч. По този начин BR50 съчетава удобството на тендерните локомотиви да тегли еднакво добре и в двете посоки, с по-големите екплоатационни запаси на отделния тендер! Тендерът на BR44 е от нормалната ЕINHEITS конструкция, която позволява на локомотива движение на заден ход с максимум 50 км/ч.

[anubis]

Ясе, няма тайни за теб и Сашо относно парните локомотиви. Много полезна и интересна информация. Благодаря!

[CaLLlo]

В "Тракцията в БДЖ 1866-1946" се споменава за BR91 под наем.

Яско, не успях да намеря къде е споменато, намирам само това (стр. 77):

"В края на 1915 година е договорено и от началото на 1916 година БДЖ вземат за първи път под наем 30 пруски локомотива тип G7¹, тип D, с номера намиращи се в интервала 4401-4982 (по-късно в DRG - серия 55^0-6). Това са цвилингови машини, отговарящи по външен вид и възможности на нашите No 251-259. Експлоатирани са по железопътната линия Ниш-Цариброд-София-Пловдив-Свиленград и една част от тях в Североизточна България. След приключване на военните действия са използвани още известно време и угасени. Върнати са в Германия на групи от по няколко локомотива докъм 1924-1925 година, с изключение на No 4638, останал в Турция заедно с други наши локомотиви."

В тоя край на страната са експлоатирани и взетите под наем pr. G10 (BR 57^10-35), но тук става дума вече за втората световна война - септември 1943 (стр. 216).

[Сaprycorn]

Саше, понеже книгата не е при мен и няма как да проверя. Но доколкото си спомням за BR91 се споменаваше някъде в главата за екплоатацията в ж.p. райони Скопие и Драма.

[pach]

В тази книга (както и другите впрочем) информацията по мое виждане е доста...разбъркана.
Деянов  е имал друго виждане за дадени описания, та чак ми се наложи да си правя таблици за нашите
І-ва и ІІ-ра, епохи в която събирах (по мой критерии) данните за всяка серия и локомотив от всичките му книги.
Нещо повече! Ако в една от книгите има дадено инфо, то в друга или следващо издание на същата това инфо понякога е разширено, но понякога въобще го няма. Предполагам, че това се е получило по два (три) начина.
Единият е при поредната корекция на книгата (чисто технически при набирането на текста и издаването и в поредния формат - няма две книги в един формат...)
Вторият е потвърждаване или не на историческите данни и факти. Логично е, че когато няма такова да отпаднат някой информационни изречения, но не е ясно защо са отпаднали.
Третия, струва ми се е защото автора ги е счел за известни вече и ги премълчава, защото така отварят място в ограничения обем на книгата за по-новите данни.
Може би има и четвърта причина, която на мен не ми е ясна, но резултата е ...събиране на данните за І-ва епоха на БДЖ и нейните локомотиви  в таблицата ми, в продължение на три месеца (през свободното време) и неколкратно препрочитане на едни и същи книги и страници. Наложило ми се е да събирам едно (малко по-дълго) изречение, от две до три книги в които съм намирал интересуващата ме информация.

Така, не твърдя (дори и след поредното препрочитане), че знам със сигурност за употребата на BR-91,
 макар и под наем в българската тракция.
За това се и усъмних в думите на Ясен, но пък и на позованите точно страници не е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се намират данните за които говори. Може да са на друго място в книгата...
Довечера (ако ми остане време) ще прехвърля набързо конкретната книга и може и да изкочи, нещо по въпроса.
При всички положения това е интересно и интригуващо.

Сега като се замисля, добре че е Димитър Деянов  , та имаме все пак някакво инфо и какво да четем де!
 

ПП.Друга наша (българска) снимка на въпросната серия немски локомотиви в някаква експлоатация в нашата тракция май няма,
за това се усъмних и в коректността на сайта (те не са тесни специалисти там ) "Изгубена България" от която е извадената тази снимка. Може би трябва да потърсим по съседните на Дунав страни около нас - при сърбите или румънците и дали някой от тях не е ползвал BR-91?!?!

[zazo]

"Тракцията в БДЖ 1866-1946" стр. 226

... Така към края на май и началото на юни 1944 година в жп район Скопие работят около 75 локомотива от DR, серии 52, 57 и 58. Там работи и един DR  локомотив № 91.1207, за който е плащан наем от 17 март до 31 май 1944 година, т.е. за 76 дни. ...

Спомените на Ясен, както винаги са точни. Обаче сниките в загубена българия са обявени "Товарене на батареи на кораби за фронта, пристанище Русчук. Първа световна война (1914-1918)". И снимките наистина изглеждат като правени по това време, а информацията за БР91 е за втората война. 

???     ???

[CaLLlo]

Eeeeee, браво!! Супер сте!!
Добре че е феноменалната памет на Ясен, иначе сме си чисто "Загубена България"  ...
Яско, ще бъдеш почерпен с бира и кебапчета! 


Оообаче ... пак не се връзва, ето билц историята на лок

91 1207 Hohenzollern 2516 1909

1909 - Essen 7426 T9.3
????  - Essen 7076 T9.3
1923 - DRG 91 1185
1925 - DRG 91 1207
1945 - ÖBB 691.1207
1957 - бракуван
  ...
1999 - Liliput L109105:



и това, което не се връзва е, че няма как лок 91 1207 през 1944 да е с ... пруски табели 

[pach]

Добре че е феноменалната памет на Ясен, иначе сме си чисто "Загубена България"   ...
Яско, ще бъдеш почерпен с бира и кебапчета!  

От мен същото както за Ясен, така и за Зазо - бързо откриване на нужното в книгата!

Оообаче ... пак не се връзва, ето билц историята на лок

91 1207 Hohenzollern 2516 1909

1909 - Essen 7426 T9.3
????  - Essen 7076 T9.3
1923 - DRG 91 1185
1925 - DRG 91 1207
1945 - ÖBB 691.1207
1957 - бракуван

Не би трябвало да се и върже ... щото ... де е Скопие, де е Русчук.
Дунав (все още   ) не тече през Македония и тази "нация"  ...
(макар да не знам до къде се простират "имперските" амбиции на някои македонци!!! )

1999 - Liliput L109105:

Това ме ...разби!!!

и това, което не се връзва е, че няма как лок 91 1207 през 1944 да е с ... пруски табели  

Освен за табелите (съвсем правилно  ) има вероятност снимката да е правена на някое пристанище,
по-горното течение на Дунав, при товаренето (то така е и написано - товарене, а не разтоварване)
на военната композиция, на някой съюзник с България, по време на първата световна война.
Което ме подсеща че и разтоварването може да не е е било в ...Русчук.
Въобще, аз държа на "теорията", че тази снимка не е от..."нашите" родни документиращи български факти...
 

[widowmaker]

Ами погледнете на сайта дали няма нещо допълнително:





Имало значи!

Горно течение, ама друг път, реката е доста широка, така като гледам.
Точно в Русе са правени снимките, а целия терминал за товарене е импровизиран,
тъй като по това време не е имало ферибоотен такъв.
А локомотивът си е немски Т9.3, що трябва да е под наем или що трябва да е български?

[pach]

Ами погледнете на сайта дали няма нещо допълнително:
(Image removed from quote.)
...
...
Имало значи!

Горно течение, ама друг път, реката е доста широка, така като гледам.
Точно в Русе са правени снимките, а целия терминал за товарене е импровизиран,
тъй като по това време не е имало ферибоотен такъв.
А локомотивът си е немски Т9.3, що трябва да е под наем или що трябва да е български?

 

Ами ако погледнеш и ти на по предната страница от темата, тези същите снимки ги качих още вчера!!!
 
(даже май са под твой пост...)

В горното течение Дунав си е доста пълноводен и широк, да не забравяме че е водната артерия на Европа (в тази част), пък и от къде точно е плавателен? ...ти ще си спомниш по-бързо то мен...

Не бих нарекъл такава железнорешетъчна конструкция "инпровизация" в онези времена, още повече че трябва зда издържа сравнително голям товар (пак за онези времена).
А ако не е под наем или български локомотива, какво прави тогава там???
Да не би да са го карали на шлеповете за да разтовари на българска територия...което като се замисля не е невъзможно, но ми се струва малко вероятно...

[widowmaker]

Абсолютно възможно е да са си го докарали за известно време и после да са си го прибрали обратно.
Пламене, аз съм от Русе и специалността ми е речно корабостроене и корабоплаване.
Работих по корабите в периода 1989-1991г. (тогава имаше задължителни договори).
Мисля, че по-добре познавам реката
Още повече, че съм ходил и във Виена и съм видял.
Колко е широк Дунав при Виена (подбрал съм снимка на сравнително широка част, а нагоре, в Германия е още по тесен):



ето го и при Регенсбург, Германия:



ето го и при Русе: