Методи Панайотов за бъдещето на Рилската Железница
https://www.facebook.com/media/set/?set=oa.10152563024848089&type=1За тези релси, нали, които докарахме днес и още ще докараме, искам да се възстанови локомотивчето и да го оправим. Много терени са продадени и единствения шанс е да се пусне в движение това влакче и да се движи във фабриката. Това ни е идеята. Има Английски релси от 1898 г. Има Немски от 1905 г. Има Руски от металургичния комбинат Донецк от 1909 г. И днес го открихме, има и Белгийски релси. Има релси още от времето на Барон Хирш, значи с Мидхат паша. Това са първите хора, които построяват първата железница Русе-Варна в България, 1876 година мисля, че беше. И оттогава са тези релси. Тe са от хранилището, което Фердинанд е направил. В София се намира. Там има още чинари, дървета, които от времето на Фердинанд... и чимшири. И всичко това е ликвидирано. На мен ми се предоставят за... Не ми ги подаряват, нито ми ги продават, a за пазене, отговорно пазене. Това е терминът - "Отговорно пазене", и идеята ми е хората да видят колко стари релси са съхранени с металните оригинални траверси, с дървените траверси, с кръптоните, които са оригинални. Те са на по 120 години, дори и на повече вече има. И разни планки. Днес докарахме 34 броя релси. Дължината на релсите е 278 метра. 9,756 тона тежат релсите. Траверси: 2 броя. Една метална и една дървена. Та това ми е идеята, да се съхранят, защото те са уникални и е грехота да отидат за вторични примерно. Има много читави хора в Холдинг БДЖ, начело с генералния директор Християн Кръстев, Чавдар Трендафилов, който пое инициативата, Пламен Марков, главната юрисконсултка Христова, секретарката Елена Липева. Това са хора, които в момента поне аз имам късмет, че това ръководство... нали, досега се борех, вече 6-7 година започнах. Вече нещата започнаха да се случват. Това е много важно, че отсреща има ръководство, което иска да съхранят нещо, да се направи, така че дори сега ще ми подарят и един чинар, който когато са рязали клоните на старите чинари, които пречат за бурите и е поникнал един и сега ще го дадат и ще го посадим тук като един символ във фабриката на Балабанов. Идеята беше отстрани на фабриката да бъде локомотива с вагоните.
http://store.picbg.net/pubpic/39/84/6fcafd30c61e3984.jpg На снимката може да видите.
Обаче от общината ни правят много големи проблеми с трасето, техника на безопасност, обезопасяване. Буквално си измиха ръцете с това, че ми дадоха, обаче мислех, че те са ми го дали и сега ще върна локомотива в локомотивното депо в София, за да му направим една оценка. Да го разглобим, да видим техническа оценка, в такъв смисъл, нали. И ако котелът е вече изгорял, това е най-скъпото нещо. И ако е така, ще направим някаква фондация да започнем да събираме пари да поръчаме един котел. В Германия са много скъпи. В Полша има един град, в който правят и там може би ще поръчаме един да ни направят, но цялата ходова част е здрава, което е много важно и тендерите, това е цистерната, която е, нали. Така че лека-полека всичко потръгна, това е най-важното. Моята идея е в цялото трасе тука, нали, цялата фабрика да се обикаля. И ще направим със семафорите, с бариерите. И като дойдат тука дечица да има звукови сигнали, да го възстановим едно към едно, дето се казва. Но ще стане. Ето, релсите почнаха да идват, влакът е тука. Тези релси, които докарахме, това е само 1/3 от тях. Има още няколко купища. Буквално ги откривах там на мястото, защото от 20 или 30 години те бяха обрасли, аз с една жена дойде и ми помогна и ги почистихме. Днес щяхме да прекараме още, тира можеше да вдигне още 27 тона, обаче дотам не може да се стигне дотам, щото прицепса е огромен и не можахме да стигнем и сега просто ще ги срежем, ще ги разфасоваме и тогава вече ще организирам с инфраструктурата към Холдинг БДЖ, с помощта и на Борис Иванов. Страхотни са. Дойдоха днес 5 човека с техния шеф и ми помогнаха, който е от Дупница - Борето Иванов. Той беше на секцията тук от Перник до Кулата и е председател на сдружение 'Да се възстанови Рилската Железница'. Благодарство на всичките. И ето, започваме, просто се случват нещата. В четвъртък ще обсъдим договора за вагоните. Има 3 вагона в Дупница, един в Долни Раковец, един в Долно Камарци, но те са в трагично състояние. Все едно един шкаф без крака, без нищо, изтърбушен отвсякъде. Но ще ги приберем. Поне дъната, покривите им са здрави. Сега последния път в Дупница са дигнали и един от вагоните и покрива вече.
Пролетта дигнаха циганите една от плъзгащите се врати, така че надявам сега в четвъртък да подпиша вече договор и веднага ще ги прекараме. Имам помощта на фамилия Балабанови, най-вече на Бистра Балабанова, която сега финансира прекарването на тези релси, защото това са страхотни пари, аз не мога да си го позволя да ги платя, така че тя помогна жената днес за част от релсите. Сега остана да преговарям за останала част да се прекара, защото е много, много трудно. Просто е невероятен труд и трябва да имаш много любов и много желание да се направи. Грехота е така да се остави, защото в Благоевград на гарата режат, режат релси, връщат ги, продават ги. Не може да ги вземеш да дойдат тука, но това е положението. Всеки с виждането, всеки с разбирането. Това е нашата идея, да съхраним, дай Боже... и така. Идеята е да се обхване целия район на фабриката и да се обикаля, както едно време е правило влакчето.
