Както обещах, в тази тема ще се постарая да ви запозная с ЛЕГО жп моделизма. Ще се радвам на всякакви мнения и коментари, тъй като ми е искрено интересно да разбера какво мислят 'праволинейните' жп моделисти, занимаващи се с TT, H0, N и т.н., за ЛЕГО клона на общото ни хоби. В първия ми пост ще ви представя по-обща информация за фирмената история на LEGO влаковете, а при интерес от ваша страна по-нататък може да ви демонстрирам и някои от по-успешните модели на жп ЛЕГО хобисти.
Като за начало, така нареченият "L Gauge" (LEGO скала) е в мащаб от приблизително 1:38, ако за основа се вземе междурелсието на ЛЕГО релсите. Тъй като обаче ЛЕГО влаковете все пак са съставени от стотици/хиляди части, създалите им (най-често фенове, правещи собствени модели) могат да изберат различни размери, в които да строят. Разграничават се три основни размера в зависимост от широчината на моделите, като мащабът може да достигне от 1:24 до 1:70.
История на влаковите ЛЕГО системиКомпанията LEGO предлага влакове като част от продуктовата си гама от 1966г. насам. В 99% от случаите предлаганите сетове са ориентирани само и единствено към деца, поради което не са особено детайлни или реалистични. Въпреки това, през годините влаковете на ЛЕГО са предлагали както прекрасна функционалност, доближаваща ги до нивото на реалния жп моделизъм, както и официални сетове, ориентирани към възрастните фенове на ЛЕГО и направени с повече внимание към детайлите. Всички влакови системи на LEGO са "backwards compatible", т.е. новите модели винаги могат да се движат по стари релси, независимо от епохата. Обратното обаче не е възможно предвид разликите в задвижването.
Първата система за задвижване на влаковете от ЛЕГО е
4.5V - използва батерии и се отличава с ниско ниво на реализъм. Допълнението й, въведено през 1974г., e
системата 12V, която залага на електричество вместо батерии. За тази цел 12V добавя допълнителна (отделна) централна релса, която играе ролята на проводник (похват, познат от О скалата). До края на съществуването си, двете системи остават напълно съвместими. Локомотивите се задвижват от талига-мотор, която се монтира на мястото на немоторизираните колела, а системата за контролиране на функционалността по трасета включва голям набор от контроли. Въпреки че произведените от ЛЕГО влакове през този период са разнообразни, по-голямата част от тях представляват детски версии на влаковете на Deutsche Bahn. Характерен за епохата на 12V влаковете е реализмът при управлението на влаковите композиции, по който критерий те се доближават максимално до стандартния жп моделизъм. 12-волтовата система дава възможност за пълен контрол над скоростта и посоката на движение, светлините и звуците по трасето, превключване, работа на семафори и контролни точки.

Един от първите "сериозни" представители на моторизираните влакове от ерата на 4.5V.

Не толкова типичен, но затова пък рядък и ценен представител на 12V от края на епохата.
Видео, онагледяващо функционалността на 12V системата.
Въведена през 1991г.,
системата 9V опростява ЛЕГО влаковете, като за съжаление премахва голяма част от функционалността им. Остава само възможността за регулиране на скоростта и посоката и добавяне на светлини към влаковете, както и ръчно превключване на стрелките по трасето. За сметка на това, моделите от тази серия стават една идея по-комплексни въз основа на разширения набор от ЛЕГО части, поради което през този период излизат някои от 'легендарните' за ЛЕГО феновете влакови сетове, включително и монорелсови комплекти, които и до днес са огромна рядкост. Системата 9V е официално прекратена през 2006г.

Смятаният и до днес за основополагащ по отношение бъдещото развитие на ЛЕГО влаковете 'Metroliner' - ръбат и осезаемо нереалистичен, но любим на всички ЛЕГО жп моделисти.
9v Системата в действие - 95% от влаковете в двата видео клипа са собствени модели, като същото се отнася и за сградите по макетите.
След кратък период на използване на батерии и инфрачервена връзка през 2006г., от 2009г. насам ЛЕГО използват своята нова универсална система за моторизиране, наречена
"Power Functions", и за задвижване на влаковете. Отново директното електрическо захранване става невъзможно, като вместо това се използват презареждащи батерии. Системата премахва използването на еднакъв мотор-талига за задвижването на всякакви влакове, като така позволява по-реалистично задвижване, особено що се отнася до локомотивите с парна тяга.
Power Functions задвижване на един от най-новите модели ЛЕГО влакове.
Ключови влакови модели на ЛЕГОЖП моделизмът, основан на ЛЕГО, има две измерения. От едната страна са феновете, предпочитащи да използват оригинални ЛЕГО модели в своите диорами и макети, а от другата са тези, при които хобито е задвижвано предимно от личното творчество и се основава на собствените творения. Разбира се, мирното съжителство не е проблем, като сивата зона в това отношение за много хобисти подлежи на лична преценка. През годините компанията е пускала на пазара някои сетове, които се смятат за особено успешни от гледна точка на придвижването на ЛЕГО влаковете към по-сериозна аудитория - поради това те често биват включвани в макетите дори и на най-заклетите customizer-и. Четирите най-сериозни такива сета са пуснати в специални серии от ЛЕГО в рамките на последните 8 години.

Легендарният Super Chief на Atchinson, Topeka & Santa Fe е първият 'ексклузивен' влак на ЛЕГО, който официално е базиран на съществуващ модел.

EMD GP-38 на Burlington Northern Santa Fe, пуснат на пазара след успеха на Super Chief.

Комплект, предназначен специално за ЛЕГО жп хобисти, чийто основен модел е клас ÖBB 1089 na Австрийските федерални железници.

Така нареченият "Emerald Night", очевидно базиран на Летящия Шотландец - LNER Клас А3 Pacific.
Разбира се, всички от гореизброените модели търпят доста 'доизпипване', за да се доближат максимално до оригиналните си първообрази. Въпреки това, пускането им на пазара представлява решително нова стъпка в маркетинговата политика на ЛЕГО, която е възприета като жест към възрастните ЛЕГО жп хобисти - и допълнителен стимул за развиване на хобито и доближаването му към сериозния жп моделизъм.