След полагането, следва баластиране, а там нещата отново отиват към "ошумяване".
В НО шумът от движението по релсите на подвижния състав е в приемливи граници, но за ТТ, ще е доста силен. Получава се от това , че след стягането на баластрата (която е смлян камък) се образува нова своеобразна резонаторна кутия, която в съчетание с още един фактор, на практика почти обезмисля полагането на стиропора. Макар и от почти индентични материали, стиропора и фибрана имат една съществена разлика. Фибрана е по-плътен от стиропора, който има дори мини дупки (подобно на сиренето) които също са добър проводник на звук и самите те стават понякога резонаторни кутии.
Другия фактор споменат по-горе е да се внимава при баластирането, баластрата да няма контакт с твърдата основа, защото в противен случай, по стените на тази "кутия" от баластра, излишния звук се предава отново на основата и прави ефекта от цялата операция силно безмислен.
Едно възможно решение (което си е просто логически последователно) е първо да се полага стиропора, след това тревата (тя ще спре опирането на баластровата кутия в основата) и едва тогава да се баластира. Разбира се заедно с релсите. Където няма трева, например е шосе до железопътния насип , се полага хартия, която спира баластрата да опре в основата, а след това се маха лесно, дори и "след намокряне", чрез изрязване.
От трите материала, за насипи, бих ги "градирал" в следният ред:
1- Стиропор.
2 - Фибран.
3 - Корк.
Разбира се от по-лошо към по-добро.
Щом имаш свободен стиропор - направи си най-добре "строителни" проби с дължина поне метър, по който метър ще караш влака, за да си направиш самия ти не теоретични, а практични изводи.
И сам си реши кое е по-добре да ползваш.
