Здравейте,
Имах нужда да споделя с най-близкото ми; а несъмнено това сте вие, почитателите на едно прекрасно хоби, което винаги ще ме отделя от реалността и ще ме пренася в една микро-такава - реалността на моделната железница. Налага ми се да остана една година за океана; малко да си пооправя живота, да посъбера повечко пари за моделчета. Но много ми липсва България още от сега; както и сбирките ни, макар да съм бил на много малко от тях.
Зная, че ще се почувствам по-добре, ако сме заедно и ми ударите по едно рамо в този момент. Кой какво би направил, ако остане за една година в САЩ; свързано с хобито? Всички знаем, че техните влакове са като щайги и нямат романтиката на европейските такива.
Как ще издържа до следващата сбирка догодина?