След известно търсене в нета, ето малко инфо по въпроса.
Както всички предположиха става въпрос за две различни системи за класификация на локомотивите според броя на свободни-задвижващи колела/оси. Едната се използва в англоезичния свят другата в Европа (за кой ли път

).
Системата Уайт (Whyte notation) e разработена от Фредерик Уайт и влиза в употреба в началото на 20-ти век. Използва се предимно в англоговорящите страни.Тя класифицира парните локомотиви според броя на колелата, задвижващи и свободни. Според тази система, локомотив, който е с първа свободна колоос, след нея 3 задвижващи и още една свободна ще бъде означен 2-6-2. При появата на съчленените локомотиви системата се нуждае от разширяване. Например при локомотивите тип Гарат (реално два отделни локомотива с общ котел) се въвежда знака "+", например: 4-6-2+2-6-4. При по-просто разпределение, например тип Малет, където няма свободни оси между задвижващи такива, се добавя допълнително число за втората група задвижващи колооси. Примерно Биг Бой се обозначава като 4-8-8-4. Възможни са и допълнителни буквени означение свързани с вида на тендера. В американската практика, повечето от популярните типове имат и имена. Например: 4-6-2=Pacific; 2-8-0=Consolidation; 2-8-2=Mikado, Mike, MacArthur. Развитието на железниците води до необходимост от разработване на друга система за класификация. В америка за дизеловите и електрически локомотиви се използва система на Асоциацията на американските железници, която е опрoстена версия на системата на UIC (Union Internationale des Chemins de fer). В нея както и в Европа се броят колоосите (по-точно, двойки колела).
Системата на UIC се използва за класификация на всякакви локомотиви според разпределението на колелата. Използва се в по-голямата част от света и е значително по-универсална от тази на Уайт. Основната разлика, е че се броят осите, а не колелата. Също така задвижвашите колооси се отбелязват с главни букви, а не с число. Т.е. тип пасифик 4-6-2 според тази система се обозначава като 2-C-1. Когато някои от свободните колооси са монтирани в подвижна талига това може да се обозначи с апостроф: 2'-C-1'. При парните машини може да има допълнително буквено означение:
h: прегрята пара (от немски: Heißdampf)
n: отработена пара (от немски: Naßdampf)
v: компаунд от несмки: Verbund)
Turb: турбина
t: тендерен локомотив.
В допълнение след буквата може да има цифра указваща броя на цилиндрите.
Основното преимущество на система на UIC, е че при нея няма затруднения при обозначаването на електрическите и дизелови локомотиви, при които много често задвижването се извършва индивидуално за всяка ос чрез електромотори. Това се обозначава чрез малка буква "о", след главната буква обозначаща броя на осите в групата.
Няколко примера:
B-B - две талиги или колесни групи, всяка с две задвижващи оси свързани с щанги или обща трансмисия.
Bo-Bo - две талиги или колесни групи, всяка с две индивидуално задвижващи се оси.
1-D - една свободна колоос, последвана от 4 задвижваши, свързани с щанги или обща трансмисия.
Co-Co - две талиги или колесни групи, всяка с три индивидуално задвижващи се оси.
Макар и да не отговаря на въпроса, защо се надявам да е било полезно.
източници:
http://www.nationmaster.com/encyclopedia/Wheel-arrangementhttp://www.nationmaster.com/encyclopedia/Whyte-notationhttp://www.nationmaster.com/encyclopedia/UIC-classification