Общ форум | Chit-chat > Общи приказки, свързани с хобито | Chit-chat about the hobby
SBB и всички други железници в Швейцария
mgirginov:
Фукльовци...швейцарски....ниедни....
:give_heart: :drinks: :give_rose:
pach:
Малко встрани от готардското трасе - перфектни скали за моделиране по макетите ни:
:drinks: :drinks: :music:
pach:
Честито!!!
Ама друго си е модела да ти го докара голевмият влак!!!!
Страшни сте - давайте все в този дух!!!
Очакваме свнимки от модела (пък и макета на Гришата до къде я докарал?)!!
Loco-motion:
Да, но не много встрани от трасето. Това е споменатото ждрело Шьоленен с прочутия Дяволски мост. Всъщност дяволските мостове са три, но легендарен е първият.
Loco-motion:
Готтардският тунел
Вече се вижда северният портал на тунела през Готтард. Тунелът може много бързо да бъде описан. Започва от гарата в Гьошешен и завършва в гарата в Аироло, а между двете се движи по права линия. Но подобно описание силно обезличава и подценява Готтардския тунел, който може да се похвали с много жива и интересна история. Не ми вярвате? Дължината на кой друг тунел е променяна три пъти?
Но нека започнем със самото строителство на тунела. Първоначалният замисъл да бъде построен за около 8 години с дължина около 15 километра. Днес това са напълно обичайни параметри, но през 1872г. това определено не е било така. Повечето кандидатури са предвиждали доста по-дълъг период на строителство, а някои фактори дори директно отписвали проекта като неосъществим.
Тогава швейцарецът Луи Фавр заявява, че може да осъществи проекта в заложените параметри. Днес идеята му звучи логично, но тогава...? Фавр планира да съкрати времето за строеж, като атакува планината от двата й склона едновременно. Договорът е сключен и швейцарският предприемач пристъпва към работа.
Луи Фавр
Основната група от работници са италиански гастарбайтери, привлечени от перспективата за работа на Готтардския проект. Нуждата от работа на тези работници трябва да е била голяма, защото леглата им се давали под наем на час и винаги били заети. Населението от околността също не било очаровано от чужденците.
Работите по тунела отново и отново удряли на камък и то буквално. Скалата била толкова твърда, че машините едва успявали да пробиват дупки. Миньорите постоянно били изложени на големи горещини и запрашаване. Всичко това забавя строителството и изстрелва разходите към небесата. Оказва се че тунелът действително не може да бъде прокаран в заложените срокове и със заложените финансови средства. На хоризонта се очертавало финансово фиаско и безславно анулиране на проекта.
Пневматична бормашина
Условията в тунела ставали все по-тежки за работниците, изложени на жегите и отровните газове от експлозивите. Самият Фавр също е подложен на страданията и в крайна сметка умира със страха, че двете дупки никога няма да се срещнат и превръщайки се в поредната жертва на Готтардския тунел. По официални данни при злoполуки живота си загубват 30 работници. Други 22 са застреляни при стачки от охраната на проекта и загиват от раните си. Но най-голям проблем си остават ужасните хигиенни условия на строителните площадки. Не по-малко от 147 миньори умират от болести, причинени от условията в тунела. Но това са само официалните жертви на тунела. В това число не влизат тези, отнесли смъртоносните си болести вкъщи.
Пневматичен локомотив с резервоар за въздух под налягане, използван при строителните работи на Готтардския тунел
До ден днешен няма тунел в Швейцария, чието строителство е причинило такива човешки загуби. Злите езици дори заявяват, че тунелът е изграден с кръвта на тези жертви. И тези реплики не могат да бъдат подминати, защото 199 жертви, положени на олтара на прогреса са твърде много. Но има и такива работници, които са извършвали не толкова опасна работа. Има и такива, станали част от семейства от кантона Ури. Малко преди смъртта си Фавр бил в северната тръба на строежа, когато чул със собствените си уши тътенът от експлозиите от южната тръба. Това настървило до максимален предел миньорите, които заработили с удвоени сили. Какво ли затишие е настъпило, когато кирката на първия миньор минала през скалата и прорязала въздуха от другата й страна?! Но настъпилите веднага след това ликуващи възгласи без съмнение са били оглушителни. Готтардският проход най-накрая е подчинен!
Завършеният тунел струвал твърде много и строителството му се проточило твърде дълго. В памет на загиналите работници в кантона Тичино е изграден паметник, а Луи Фавр е положен в гроб до него. До ден днешен негова паметна плоча стои в гробището на Гьошенен. Фавр се превръща в герой, макар да не успява да стане свидетел на триумфа си.
Смъртта на Фавр
Готовият проект се състои от една права тръба с дължина близо 15 км, която едва при влизането в Аироло прави лек завой. Още с откриването си тунелът разполага с двоен железен път, а първият влак преминава през него през 1881г. Вторият портал е построен по-късно заедно с гарата в Гьошенен и не е просто обект на криворазбраната суета на строителите.
Тържествено посрещане в Беллиндзона на първия влак, преминал през тунела.
Официално днес дължината на тунела е 15 003 метра. Той не само свързва двата портала, а и между тях има какво да се види. Готтардският тунел си има своите особености. Най-важните са в цетралната му част. След Гьошенен се изкачва малко, след което запова спускането към Аироло. На 1 151 метра надморска височина се намираме на най-високата точка от трасето, както и от цялата железопътна мрежа на Швейцарските федерални железници. Интересно е, че тук е и езиковата граница между немската и итаианската част на Швейцария. В пътничеки влак това причинява неудобството, че следващата спирка не мое да бъде съобщена.
За да приключим с този етап от пътешествието си трябва да преодолеем тунела. Влакът ни напуска района на гара Гьошенен с ляв завой, пресичайки за последен път река Ройс и се устремява в тунела. По правило с влак Интеррегио преминаването през него трае 10 минути. Тъй като наклоните са малки не натоварваме особено локомотивите и спирачките.
Целта ни е гарата в Аироло. Тя се намира на 1 142 метра над морското равнище и е най-високата гара на SBB. Специално за преминаването през тунела се издава допълнителен билет, известен и като тунелна такса. В Аироло отново се отдавамем на почивка. Оттук са възможни разходки из долината Бедретто. Можете и да се качите на автобус на Швейцарските пощи и обратно през прохода да стигнете в Гьошенен. Ако имате късмет по пътя можете да срещнете старата пощенска карета, движеща се оттук като атракцион. Точно тази пощенска карета. С началото на редовната експлоатация на тунела от страна на железниците през 1882г. тази карета е възпята в песен като последната. Днес знаем, че влаковете не са й сложили кръст и пътуването с нея в днешния забързан свят може да бъде описвано само със суперлативи.
Гледката към южния портал на тунела е закрита от шосеен мост.
Гара Аироло от птичи поглед
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/02/LongitudinalProfileGotthardtbahnAndTunnelSwitzerland.jpg/800px-LongitudinalProfileGotthardtbahnAndTunnelSwitzerland.jpg
(Следва третата част от материалите за Готтардската железница. Мисля, че ще направя една по-дълга пауза, преди да се заема с тях. :hi:)
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия