Общ форум | Chit-chat > Общи приказки, свързани с хобито | Chit-chat about the hobby
SBB и всички други железници в Швейцария
pavlinbg:
Добре де, изпуснал съм едно "йох" в края за благозвучие. Надявам се, че не е фатално и светът няма да свърши с това... :drinks:
gregary:
Аааа, ама въобще не е фатално - светът гаранция ще продължи. Но, аз наистина те разбрах, че говориш за два гари (веднъж казваш за най-високата гара под едноименния връх - Юнгфрау, а после и в тунел под връх Айгер също имало гара) и затова те цитирах, като ми стана любопитно. :victory: :)
П.П. Това "йох" идея си нямам какво означава, само ми "връзва" езика и въобще не му обръщам внимание...
pavlinbg:
Аз си помислих, че става въпрос за някаква игра на думи... :)
Ако се интересуваш за гарата/спирката под Айгер,
честно да си кажа и аз не можех да си представя за каква гара става въпрос, докато не ми се отркри възможност да покатеря някои от върховете наоколо. За тази гара бях чел преди това в книгата на известния български алпинист Методи Савов "Айгер една мечта".
А сега малко лични впечатления. След гара Клайне Шайдег, която е възлова за влаковете, които идват от двете долини (на Лаутербрунен и Гринденвалд) влакът (теснолинейка със зъбчата предавка) тръгва да се изкачва към връх Айгер и не след дълго навлиза в тунел под върха. Този тунел е дълъг няколко километра и представлява уникално комуникационно съоръжение. Свършва под връх Юнгфрау (гара Юнгфрауйох 3454 м.), която е и крайна гара. Докато е в тунела, влакът спира на гарата/спирката под Айгер, за да могат пътниците да се полюбуват на гледката, която се разкрива от панорамния прозорец към долината. След пристигане на Юнгфрауйох, посредством система от пешеходни тунели се излиза на Алечкия ледник, в най-горната му част. Това е изходната точка за изкачване на върховете Юнгфрау и Мьонх.
Опитах се да кача някоя друга снимка от тези красиви места на сайта snimka.bg, с идеята да ги споделя тук, за да онагледя написаното, но нещо не се получава. Ако успея ще ги споделя.
gregary:
Така съм напълно съгласен и картината се изясни, като те разбрах напъно какво си имал предвид!
Действително, влакът изкачвайки се към подножието на връх Юнгфрау (по точно подножието на върховете Юнгфрау и Мьонх) има междинна спирка в тунела, където през прозорец може да се види панорамата към Алечки ледник. Тази спирка я бях забравил и си помислих, че имаш предвид едва ли не друга ж.п. линия, специално към Айгер, откъдето дейде объркването и любопитството ми.
--- Цитат на: pavlinbg [quote author=pavlinbg link=topic=2767.msg118984#msg118984 date=1591045381 ---Опитах се да кача някоя друга снимка от тези красиви места на сайта snimka.bg, с идеята да ги споделя тук, за да онагледя написаното, но нещо не се получава. Ако успея ще ги споделя.
--- Край на цитат ---
Междудругото, това е добра идея да споделиш впечатления от това невероятно преживяване. :drinks:
И имаше ли главоболие от рязката смяна на височината, въпреки раздаваните шоколадчета в влака? :nyam:
pavlinbg:
С удоволствие ще споделя, само да успея да прехвърля снимките. :) :good:
Ще направя уточнението, че от гарата под Айгер се вижда долината, а не Алечки ледник, който е от другата страна на върха. На практика целият масив под Айгер и Юнгфрау е прокопан...
Влакът беше буквално претъпкан и не раздаваха шоколади (такива раздаваха на връщане). Принципно във вагоните има специални места за алпинисти, тъй като се носят въжета и сечива, които могат да наранят другите пътници, но и това трудно се спазваше. Просто имаше прекалено много пътници, главно китайци, индийци, които се качваха от намиращите се в близост курорти Венген и Гринденвалд. Тук интересното е, че до Венген няма автомобилен път, а само жп линия. На гара Клайне Шайдег (в превод Малкия Вододел :) ) сменихме влака. Към върха тръгнаха два влака, движейки се един след друг на спирачно разстояние (линията е двойна, електрифицирана, с автоблокировка). След пристигане на Юнгфрауйох и слизане от влака, на някои от пътниците започна да им се гади от надморската височина. Ние се предвижихме по ледника до хижата под връх Мьонх (която е на 40-60 мин. от гарата), където нощувахме за аклиматизация. Там имах гадене и виене на свят, които до сутринта отшумяха. На сутринта поехме към върх Мьонх и след няколко часа бяхме на върха. На височина над 4000 м. валя сняг, въпреки че беше началото на месец Август.
П.С. Ако не се лъжа, първата снимка, към която е дал линк gregary (на "прозорец") е правена от хижата под Мьонх.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия