В петък, 03.07.2015 г. група неориентирани, полуотлюспени и пренебрегнати елементи, любители на едни планински влакове, се събра спонтанно-организирано на трапеза под сянка близо до коловозите на гара Вакарел. Пристигането съответно беше неорганизирано – всеки пристигна когато и както намери за добре, плюс-минус час и половина от първоначално обявения час от около 13,30 ч.. Важното е, че предварително заявилата участие членска маса пристигна все пак. Членки не бяха заявени и осигурени, предвид рядката им способност да развалят кефа от хобито. Присъстващите бяха Евгени, Жоро (eurostar), Мирчо, Живко, Грегъри и моя милост.
Като за начало бяхме посрещнати от едно товарно влакче /не моделче/, което подир малко пое по склона за София.
И накрая гарата остана празна…
Групата наблегна на скара с картофи и салатки под гледката на няколко вагона за цвят на срещата и една картинка от пъзел на култов немски мост. Набързо преборихме оскъдни запаси от кюфтета и кебапчета на заведението, като повечето наблегнаха на унищожаването на бирата / без Жорж, който нападна на ракиения фронт/.
От време на време бяха уважавани и снимани и редките влакове, спиращи на гарата, както и разни служебни влакчета. Времето и сянката спомагаха за доброто настроение.
Една мощна кака раздаде правосъдие и затваря зеещите врати /по традиционен нашенски обичай/.
Зелен сигнал на слънчогледа и безаварийно…
Това бръмчало ме изненада, когато първия път премина през гарата в посока Пловдив,
Ама се върна и… шот, майна!
Тук го ковнах, точно преди да изчезне у шумако по неква незабележима от гарата линия…
Малко гаров рИализъм в мащаб 1:1 /чете се: едно делено на едно/…
След втората бира групата взе решения за учредяване на нов клуб „Трапезен железопътен моделизъм, майна баце” – КТЖМ /МБ/.
Управителните и контролни постове бяха набързо раздадени, но поради липсата на редови състав /”Много вожд, баце, нема индЕанци!!/, учредяването влезе в глухата линия на консумацията. Отделно се установи липса на офис техника, юридическа грамотност, липса на стратегическо проучване около името на клуба. Дядо поп прие да освети клуба, обаче се установи, че си е забравил кръста и другия инвентар, а светата му водица се превърнала… в бира! Тука имаше няква магия, ама карай…
Та нещата загрубяха под формата на бири, смях, веселие и подло несериозно отношение към идеята.
Мда, нисириозници, майна, нищо не стаа от тия пеяници…
Под някое време към групата се присъединиха и Васко с неговия приятел Стефан в N, които отказаха да бъдат членска маса /индианци/ и също безскрупулно се включиха в мезето и бирата, доразваляйки учредителната дисциплина.
Още едно локомотивче от влакче…
Времето отлетя неусетно. Към 18 – 18,30 ч. учредителите започнаха да се разбягват и клубът се разтури поради липса на всякакъв кворум.
Остана успокоението, че на следващата среща в скоро време нещата ще бъдат по-сериозни… Така че се търси членска маса, която да изпълнява парт… опа, клубната права вяра и линия… Трезвеници не се приемат…
Още влакчета от времето на разтуряне на седянката…
Забележка: Който има претенции за рИализъм по отношение на гара, коловозно развитие, сигнализация, релсови вериги и блокировки, състояние на железен път, наклони в градуси и промили /неалкохолни/, разписания на влакове, състав на композициите и прочие да се чувствува фрий да се оплаче на арменския поп. Фотото това запечата…
