Готтардската железница - част 3
Аироло - Биаска
Напускаме гара Аироло в посока юг. Няй-добрите места са от лявата страна по посоката на движение на влака, макар отначало да не изглежда така. Трябва просто да ми се доверите.
Непосредствено след изхода от гарата започва спускането по южното трасе на Готтардската железница. За разлика от северното трасе обаче гара Аироло не е разположена на склон, а е абсолютно хоризонтална. Влаковете, идващи от юг обикновенно преминават през Аироло транзит. Обикновенно тези влакове са по-леки и рядко имат нужда от помощна тяга.
Пред нас е най-дългата отсечка по линията. Спряхме в Аироло, за да се подготвим за това, което ни очаква - отсечката е изключително натоварваща и е една от най-лошите за техниката в света. Затова тук, както и за северните склонове на Готтардската железница важат специални предписания, които ще разгледаме накратко.
Преди влак да получи разрешение да продължи по южните склонове на тази железница машинистът трябва да се увери, че спирачките работят оптимално. За това в Готтардския тунел задължително се работи с въздушната спирачка и така и се проконтролира работата ѝ. Това донякъде загатва какво следва оттук нататък за подвижния състав, но картината все още е непълна. Локомотивът също трябва да бъде цялостно проверен.
Електрическата спирачка на локомотива също трябва да бъде щателно проверена, както въздушната спирачка на влака. Електрическата трябва да действа оптимално, иначе влакът не се допуска до ужните склонове на Готтард. Такива предписания са редки по целия свят, защото в повечето случаи автоматичната спирачка е достатъчна. Тук на Готтардското трасе, също както и на Льочбергското, електрическата спирачка задължително трябва да функционира.
Нашият влак се устремява към склоновете. Досега под напрежение бяха двигателите, а сега те ще действат като генератори. Повечето локомотиви, рабощети тук действат като малки електроцентрали и захранват с електричество мрежата. Така три спускащи се влака захранват един, изкачващ склона.
Ж.п. линията следва лявата страна на речната долина и влиза в завой. Почти незабележимо преминаваме и през първия тунел от тази страна на планината. Със своите 9 метра той е най-късият дотук, но ще има и по-къси. Само девет метра се минават бързо и ако не внимаваме сметката ни с тунелите може да излезе грешна.
Влакът ни сменя посоката си на движение и след десен завой се прехвърля на дясната страна на долината, минавайки по голям мост над буйните потоци на Тичино. Следва нов тунел.
Пътниците от лявата страна на влака могат на се насладят на прекрасни гледки над долината, останала далече в ниското. Е, добре де, гледката не е чак толкова прекрасна, защото в тясната долина основно място заемат магистралата и двете места за почивка до нея. До следващата гара ж.п.линията и пътят вървят успоредно.
Тъй като тук склоновете се движат в диапазона 26 - 27‰ спирачките влизат в употреба. По такива самата гравитация е достатъчна, за да ускори влака. Ако човек не измисли нещо композицията ще ускорява все повече и нещата бързо ще загрубеят. Първо локомотивите започват да действат с електрическите си спирачки, генерирайки ток. Но поради наложените ограничения това невинаги е достатъчно.
Затова влаковете трябва допълнително да задействат и пневматичните си спирачки и така и самите вагони да поемат част от спирачните усилия. Но тъй като не е възможно спирачките да задействани постоянно, трябва да се избере специален метод на спиране. Само така въобще е възможно склоновете да се преодолеят без произшествия. Все още спирачките ни не са се загряли сериозно и тази отсечка не представлява трудност за нас.
Намираме се в гара Амбри-Пиотта на надморска височина от 989 метра, което значи, че поради високите склонове за изминатите 7 километра сме се снижили с цели 152 метра от най-високата точка на Готтардската железница. Въпросната гара също е равна, а не под наклон. Следващите отсечки са също сравнително равни.
http://smiffypics.zenfolio.com/p564992209/h1914B85F#h1914b85f
Амбри е интересна община, защото въпреки малкото си население и малката си икономика разполага с много успешен хокеен отбор. През зимата винаги общината е покрита с дебели снегове и слънцето рядко пробива през облаците.
(Интересно е, че Амбри и Пиотта са села в община Куинто, чието общо население по официални данни е 1002 души и същевременно непосредствено до гарата има летище с прелюбопитни посетители! GPS: 46.510887,8.689949 - бел. прев.)
Снимка от въжената железница към летището. В дъното се вижда и гарата на SBB.
(Следва)
