Връщам се към темата за затворената линия към Елена.Това което ме накара да пиша пак за нея е че прекарах новогодишниците празници на Златарица и липсата на локомотивната свирка при положение че има линия е болезнена.Сега в гората намерих и спирката която миналия път несъм видял.БОАЗА-какво име!Спирката е от по модерен вид от към 70те години но е идеално запазена.Явно вътре живеят и хора,има СОТ.До самата спирка има бунгалца за почивка.Мястото е страхотно.

За жалост перона пустее.Няма ги чакащите.

На няколко стотин метра под спирката ханчето Боаза очаква свойте гости.Макар басейна да е замръзнал кумините му пушат и веселбата е голяма.

Замръзналата еленска река под ханчето ,шумуляща лятовска сега се е скрила под дебелия лед и само ни показва колко е суров Балкана.

Пристигайки в Елена се сетих за нашия съфорумец Бояджиев.

Винаги ме е възхищавала възрожденската ни архитектура.
В един от музейте на Елена се натъквам на една снимка която ме прави още по щастлив от колкото съм,а именно таз.

Винаги съм намирал нещо общо между Швейцария и България,а сега и го видях.
Настъпващата вечер само украси китното градче още повече

