Решетъчната конструкция е била или италианското на "Сичин", или българската произведена
в Стара Загора по проект на проф. Банко Банков.
Италианската е можела да прехвърля конструкции с дължина до 39 метра и тегло до 60 т.
Българската е можела да прехвърля по-големи - с дължина до 60 метра и тегло до 120 т.
Ние имаме основни заслуги за повечето такива мостове в Ирак (и ж.п.мостови в Сирия),
именно защото сме подобрили въпросната технология. На Витиня при един от завоите има "панорамна"
пешеходна площадка, изградена всъщност от последната стоманобетонна греда излята там на място (като всички преди нея),
оставена като резервна по време на строежа. Всички други стоманобетонни греди изляти там са монтирани по мостовете
на магистралата през Витиня, чрез такава машина. Специалистите я наричат "кран-ферма".
Впрочем имаме и наша си технология - с поетапно избутване на готовата стоманобетонна греда,
напред до монтажа и на отстрещната опора - тогава и кран-фермите, не сме ги ползвали.
Всичко това научих защото ме заинтригува, написаното от OldBoris като коментар на препратката с клипа.
Събрал съм мн.кратка история на строежите на най-големите ни мостове по подбалканското шосе,
прохода Витиня и по магистрала Тракия. За жалост picbg, не работи и не мога да кача 21 снимки
демонстриращи строежите и въпросните "кран-ферми" ползвани от българските строители
преди 30-40 години.Подготвил съм ги за темата "България", ама кога ще стане,не е ясно....
Абсолютно прав си да ругаеш днешните "журналисти", които незнаейки
собствената си история се превъзнасят по "китайската супер машина за строеж на мостове"
която всъщност се явява добре забравено старо.
ПП. Дали случайно няма да се намери някоя друга снимка от онези времена у вас Миро?
Наличните се оказаха или много малко (4 бр) или с лошо качество, сканирани от рекламни
материали за арабските страни през онези години, когато български строители строяха за тях.
