Новата 118 на Пико

[TANO]

С известно колебание го купих, защото на тая цена очаквах да дойде някакво опростено подобие на локомотив, което най вероятно ще се наложи да си го удрям в главата. Обаче се оказа много философски локомотив. Още се чудя какъв девиз да му лепна:
“Половин локомотив на половин цена”
“Цял локомотив на половин цена”
“Цял локомотив на нормална цена, а другите локомотиви на е*аси  цената”
Колебая се между второто и третото.
И така ето три картинки за загрявка:



Ето го и модела

Много добре се вижда, че този модел са го докарали на външен вид най-близо до оригинала. Дразни единствено въртящата се престилка, но се оказа, че не се вижда много и бързо се свиква. Ето го и в детайли – буферната греда е доста постна.

[TANO]

Реших да залепя предната престилка за гредата. Акермановите кранове са направени добре, затова ги оставих. Изрязах със секачка само червата, изпилих отдолу, пробих дупки под крановете и си направих цели черва от обикновена жичка с малко шлаух накрая. Това, което забравих да направя на 46-цата - подбуферните ръкохватки. Те са от струна от китара.Куплата и фридмановия ръкав са купешки (от Роко), кабела за отоплението също е от жичка. Долу в дясно е задната буферна греда. Там сложих само главата на фридмановия ръкав, подбуферните ръкохватки и кабела за отопление, който обаче е закачен само за престилката и се върти заедно с нея.

Решетките намацани с тънкописец с туш:


Тук отгоре надолу – боядисани с черно перата на чистачките, направена ръкохватка между предните стъкла на кабината от тънка тел (трябва да е бяла, но я направих сребриста като другите две под прозорците), мацнати с черно тия кръгчета отстрани на фаровете (подозирам, че това са свирките) и боядисани кранове и кабели. Отстрани на прозорците направих и ветрозащитните стъкла.

[TANO]

От толкова снимки на 118 в гуглето тази е единствената която успях да намеря на кабината от вътре. И то с любезното съдействие на Любо. Така и не намерих снимка на задната стена на кабината – ако някой има да праща насам.

[TANO]

Ето ги и двете грешки на модела. Първата е, че тялото на талигите е направено от пластмаса. Т.е. колоосите лагеруват в пластмаса, която рано или късно ще се износи и осите ще хлътнат нагоре в посока към зъбните колела. Това беше проблем и при старата ми 118 (старо производство на Гютцолд). Там проблема беше решен като в изреза на буксата бях залепил тънки ламаринки и с тях машината върви успешно вече над 15 години. Така, че не е голяма трагедия, но все пак тялото трябваше да е метално. Втората грешка е, че предавката е така изпълнена, че машината върви някъде с 500 километра в час на максимална скорост. И това не е кой знае колко страшно – никой не ни кара да въртим регулатора докрай, но е все пак неудобство ако сте свикнали да си карате влаковете на определена позиция.

[TANO]

Ето и малко портретни снимки.

[TANO]

Новото Пико и стария Гютцолд. Тази машина обаче ще бъде пенсионирана с почести. Помня като я купих от Люлин. Случайно открих в кутията касовата бележка – ноември 84 г. Особеното в случая е, че тези 26 години локомотива беше в абсолютно непрекъсната експлоатация и общия му пробег без особено преувеличение сигурно е някъде колкото дължината на Екватора. Е може и повече да е, но с малко.

[TANO]

И още малко картинки за десерт.




В заключение – това си е цял локомотив с някои съвсем дребни забележки ( пластмасовите талиги и ръкохватките отпред на кабината, които са отляти заедно с коша. Спомнете си финните отделни дръжки на 46 серия – определено кефят). Но на тая цена…е повече от добре.

[widowmaker]

Талигите сравнително лесно могат да станат каквито трябва - купува се
меесингова/бронзова тръбичка (примерно от конрад, има понякога подходящ размер и в практикер и бриколаж).
Доколкото си спомням имаше 1,1, 1,6 и 2,1 мм вътрешен диаметър (осите са 2мм, мисля).
Нарязват се на рингчета съобразно дебелината на пластмасата и се разпиляват диаметрално,
така, че да станат половинки черупки. Разширяват се отворите в талигата много внимателно,
така, че черупките да легнат вътре. Залепят се с подходящо лепило.
Другият, по лесен вариант е да се "облече" леглото на оста с 0.5мм месингова ламарина,
но е по трудно леглата да станат полукръгли (все пак може да се ползват 2мм оси като "пуансон", с които да се притисне ламаринката към леглото).
И при двата начина е важно да се уширят по еднакъв начин, за да не "куца" или да не стои водоравно талигата,
но това лесно може да се контролира - пластмасовото легло има удебеление, което може да се ползва като репер
а и хората са измислили и шублери за целта. Дори и да се отиде в "повече" при разпилването, винаги може да
се ползва шаблон за позиционирането на черупките, а излишното като обем да се запълни с подходящ пълнеж.

[Ivo Nedkov]

А как е осветлението на локомотива:
С лампички или LED? Добре ли е направено или не?

[staff123]

Яко суперосване! Изглежда супер.

Подозирам, че от Piko не са си решили проблема с кофти двигателите. Прав ли съм?
 

[TANO]

Към колегата Widowmaker – няма нужда от такива сложни акробатики. Вече писах, че износването се компенсира с най проста ивичка от ламарина от бирена кутия, залепена към горната страна на буксата. Старата ми машина изкара с такива над 15 години и нито веднъж не се отлепиха и не мръднаха за толкова време.
 Двигателя си е добре, но са прекалили с тежестта на маховиците. Машината има толкова голяма инерция при спиране, че при малко по висока скорост ми подминава изолираните участъци пред входните сигнали. Това го преглъщам с малко повече вино с лимонада.
 Колкото до осветлението тука нещата са по засукани. Умишлено го премълчах в темата за 46-цата, пропуснах го и тук, но понеже има питане за фаровете ще напиша няколко думи. Изпълнено е със светодиоди, само, че и на двете машини съм монтирал клемни рейки с мостчета, за да мога да го прекъсвам. Защото изобщо не го харесвам. Не знам каква е тая масова мода на всички фирми да правят и червените светлини. Те се ползват само когато машината се движи изолирана на междугарие. И понеже в 99,99% от времето, когато си играете с един локомотив той е прикачен на влак, а не изолиран, то тогава светенето им е ненужно. Считам, че светенето на червените светлини на машина прикачена на влак е престъпление, което съгласно чл. 123 ал.1 от дисциплинарния моделистки устав трябва да се наказва с 10 удара с камшик на обществено място ( например площада пред Централна гара ), последвано от принудително напиване с комбинация от коняк и бира в р-т Терасата. Колкото до белите светлини, както и светенето на вагоните посред бял ден, за мен е доста неестествено и докато не се узакони като престъпление от горепосочения вид нека се счита като признак за не докрай изживяно детство. Единственото положение, когато светенето на фарове и вагони изглежда добре и на място е този:
http://media.snimka.bg/8000/022255963-big.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/8000/022255967-big.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/8000/022255971-big.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/8000/022255977-big.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/8000/022255980-big.jpg?r=0

Но вие си преценете дали ще седите цяла вечер на тъмно, за да се наслаждавате на движещи се светещи прозорци или ще ги видите за 5 минути, след което ще си запалите лампата в стаята и тогава светенето им става излишно. И заслужава ли си целия труд по осветяването за едни 5 минути. Да ви припомня и един политик от близкото минало, който в изблик на откровение каза по телевизията:
“За Бога, братя! Не си карайте локомотивите със запалени фарове посред бял ден!” Тогава всички му се смяха, но беше прав човека.
P.S. Казаното до тук е лично мнение. Признавам правото на всеки да си играе с неговите играчки както му е кеф. Затова и спор по темата тук може би е излишен

[widowmaker]

Ми то има декодери - цъкаш лампите само когато ти е кеф.
Примерно с F1 или F2 можеш да направиш да се разрешават/забраняват червените,
които иначе да си се командват от бутона за осветление.

[TANO]

Ми то има декодери - цъкаш лампите само когато ти е кеф.
Примерно с F1 или F2 можеш да направиш да се разрешават/забраняват червените,
които иначе да си се командват от бутона за осветление.

Да, така е. Само, че в този случай това ти струва 100 и кусур лева ( цената на декодера ). С клемна рейка излиза 20 стотинки. В друга тема вече писах какво ми е мнението за цифровото управление.

[Adrian]

Хах , бачо Стояне , пичага си ти !  Смееш да говориш неща , които са странни за другите ! Абсолютно си прав обаче ...тия песни за осветлението , за цифровото , за гсм-ският звук , за претрупаните  и ненужно усложнени макети ги пея много отдавана ! Наздраве , да си жив и здрав 

[widowmaker]

Ми то има декодери - цъкаш лампите само когато ти е кеф.
Примерно с F1 или F2 можеш да направиш да се разрешават/забраняват червените,
които иначе да си се командват от бутона за осветление.

Да, така е. Само, че в този случай това ти струва 100 и кусур лева ( цената на декодера ). С клемна рейка излиза 20 стотинки. В друга тема вече писах какво ми е мнението за цифровото управление.

Какъв е тоя декодер за над 100 лв? Има много добри декодери по 25-30 евра.
И колко локомотива с декодер си карал, че имаш негативно мнение?
То има и друго - добре настроен и недобре настроен декодер - единия те зарибява, другия те отказва от цифрата.
Аз си играх 2 дни да настроя гласкастена да тръгва и да спира както на мен ми се иска ( и както мисля, че би трябвало да бъде)
и съм много доволен от реализма, който се получи.
Особено ако пък туриш и звук и синхронизираш скоростта на машината със шума от двигателя (пароизпускането).