Категоризиране на музейния подвижен състав
Инж. Димитър Деянов
Музейният подвижен състав се състои от локомотиви, вагони и други возила, извадени от редовна експлоатация по нашите железници и намерили място в колекцията “Железопътно наследство”, която подлежи на непрекъснато доокомплектоване и попълване, за да се показва възможно най-точно историческото и техническото развитие на железопътния транспорт в България. За разлика от подвижния железопътен състав, използван в редовната експлоатация, където категоризирането му по предназначение и технически възможности се подчинява на една общо взето традиционна схема, музейният подвижен състав (МПС) има съвсем различен статут и категоризирането му трябва да става в съответствие с новото състояние и предназначение, за което е определен и поддържан. Тук се има предвид също, че освен чисто специализираното (ведомственото) значение на музейните експонати, те са вече защитени от Закона за паметниците на културата и музеите (ДВ бр. 29/11 април 1969 г. и редица изменения, последното от които е в ДВ бр. 112/1995 г.).
По-детайлното разпределяне на МПС по състояние се налага от съвременното виждане за ролята на музейните експонати, част от които вече не са само неподвижни предмети, а функциониращи в различна степен возила и това е едно по-съвършено представяне на историята в действие. Категоризирането трябва да има единно означение, достатъчно опростено за лесно разпределяне на МПС в колекцията “Железопътно наследство”. Приема се, че за всички музейни тракционни возила пред номера на категорията ще стои буквата L, а за всички останали, които не са (или не са били) движени от собствена сила, ще стои буквата W.
Категоризиране на музейните парни локомотиви
Железниците по света и у нас започват своето развитие с първите двигателни единици в този вид транспорт - парните локомотиви. Вече повече от 200 години от появата на първия локомотив (Invicta - 1804 г.) парните машини продължават да обслужват редица железопътни линии по света. У нас те са вече минало за редовната експлоатация, имат музейна стойност, но това не означава, че не трябва да ги показваме в епизодични демонстрационни или атракционни пътувания. Става въпрос за тези малко на брой парни локомотиви, които могат да бъдат възстановени и поддържани в работно състояние. Другите ще бъдат подготвени в различна степен и окомплектовани според възможностите си за музейни експонати, показвани на място. Именно тази разлика в състоянията и възможностите за представяне на отделните единици от колекцията “Железопътно наследство” налагат категоризация на МПС, различна от тази, която настоящите музейни машини като тип, предназначение, технически данни и тракционни възможности са имали в редовната експлоатация.
Според състоянието, в което се намират, музейните парни локомотиви се разпределят в шест категории, условно означени, както следва: L 1, L 2, L 3, L 4, L 5, L 6.
Музейният локомотив първа категория (L 1) е окомплектован, действащ със собствена сила парен локомотив, отговарящ на специалните изисквания на “Инструкцията за възстановяване, поддържане и използване на действащите музейни парни локомотиви”. Такъв локомотив, както и неговият парен котел трябва да имат технически паспорт (пожизнена книга) по възприетите в БДЖ образци и е необходимо да бъде допуснат за движение по железопътната мрежа съгласно установения ред. Машината трябва да е старателно боядисана, лакирана, да се почиства редовно и поддържа в образцов естетичен вид. Това е най-високата степен на състояние според изискванията за действащи музейни парни локомотиви.
Музейният локомотив втора категория (L 2) е напълно комплектован парен локомотив с възможност за движение на собствени колела, но без собствена сила. Такава машина може да се тегли от друг локомотив с демонстрационна цел или да участва в състава на атракционен, юбилеен и пр. влак, да се представя при парад на локомотивите, без сам да е под пара и да създава теглителна сила. Затова на такъв музеен локомотив се демонтират буталните дискове на парната машина (буталните стержени остават) и шибърните тела (без тези, които са система Трофимов). Целта е машината да се движи свободно, да пътува без допълнително съпротивление, с монтирани шатуни и ексцентрикови щанги. Поддържат се в пълна изправност: колооси и колоосни букси с тяхното мазане, шатуни, кръстоглави, бутални стержени, сцепно и кулисно движение с тяхното мазане, спирачна система, ресорно и балансерно окачване, теглично-отбивачни уреди и възвръщащи устройства, електрическа инсталация, фенери и плафониери. Парният котел, кноровата помпа, а така също всички останали агрегати, възли, части и системи, които не вземат участие при движението на локомотива в студено състояние, са консервирани и защитени от корозия. Локомотивът трябва да има естетичен външен вид, както този от категорията L 1.
Музейният локомотив трета категория (L 3) е комплектован в голяма степен парен локомотив, предназначен за стационарно експониране, но с възможност да бъде преместван на собствени колела на къси разстояния (от един коловоз на друг) или до мястото за ремонт и съхраняване. Ако не са му демонтирани буталните дискове и шибърните тела, при всяко придвижване трябва да се свалят шатуните и ексцентриковите щанги. Поддържат се възлите, частите и системите, необходими за придвижването на локомотива в студено състояние. Парният котел, всички останали агрегати, възли и части се консервират и защитават от корозия. Машината трябва да има естетичен вид.
Музейният локомотив четвърта категория (L 4) е недостатъчно комплектован парен локомотив (с много липсващи части като сцепни щанги, шатуни, кулисно движение, питателни уреди, кнорова помпа и пр.), който все пак може да бъде преместван на собствени колела. Доколкото е възможно при него се спазват изискванията като за музейна машина категория L 3. Ако поради уникалността на експоната и липсата на друг екземпляр той трябва да бъде представен пред публика, задължително е да бъде добре почистен и боядисан. В противен случай трябва само да бъде защитен от корозия и да се пази за резервни агрегати и части.
Музейният локомотив пета категория (L 5) е определен за дълговременно стационарно експониране на дадено място, без възможност за лесно преместване (като
паметник). Тук изискванията са за максимална защита от корозия и възможно най-добър външен вид.
На всички локомотиви от категории L 2, L 3, L 4 и L 5 топлоизолацията на парния котел трябва да бъде отстранена, котелът да бъде минизиран и боядисан двукратно, след което да се монтират само обшивките и декоративните месингови пояси.
В последната категория L 6 са всички музейни парни локомотиви, които очакват реставрация и причисляване към музейните експонати от изброените дотук категории. За да се защитят от по-нататъшна корозия, тези машини трябва ежегодно (при нужда и по-често) да се омасляват цялостно с отработено масло както отвън, така и на всички достъпни места вътрешно.
Категоризиране на музейния дизелов и електрически подвижен състав
Аналогично на музейните парни локомотиви дизеловият и електрическият тракционен подвижен състав се разпределя в шест групи със същото означение - от L 1 до L 6.
В категория L 1 са всички музейни дизелови и електрически локомотиви и мотриси, които са напълно окомплектовани и са в състояние за движение със собствена сила. Те трябва да имат необходимите технически паспорти и да са допуснати за движение по железопътната мрежа съгласно установения ред. С тях могат да се извършват демонстрационни, атракционни, юбилейни и др. пътувания с влакове или самостоятелно според техническите им възможности. Общите изисквания за външния вид и чистотата, поддържана постоянно, изложени при парните локомотиви категория L1, важат и тук.
В категория L 2 са тези дизелови и електрически возила, които са напълно окомплектовани, но поради повреда или пределно износване на някои от основните машини, не е възможно да се движат със собствена сила. Те могат да бъдат теглени на общо основание от друг локомотив и включени в състава на атракционните влакове или при организиране на парад на музейния подвижен състав. Всички системи, необходими на такова возило за пътуване без собствена сила, трябва да са в пълна изправност.
В категория L 3 са окомплектованите в голяма степен (липсват само малки възли и агрегати), които не пречат да се добие представа за оборудването на возилото при разглеждане с преминаване през него и при външен оглед. Това са експонати за представяне на място и отворени за външно и вътрешно посещение.
В категория L 4 са возилата с много липси (например без голяма част или без цялото вътрешно оборудване в машинното отделение и в командните кабини). Музейните експонати могат да бъдат разглеждани само отвън.
Изложените в категория L 3 и L 4 трябва да са годни за маневриране (движение) на къси разстояния - пренареждане от един коловоз на друг или до пункта за реставрация.
В категория L 5 са возилата, определени за дълговременно стационарно експониране на определено място без възможност за лесно преместване (паметник на жп техниката). Тук изискванията са както за музейните парни локомотиви от същата категория.
В категорията L 6 са всички музейни дизелови и електрически локомотиви и мотриси, намерили място в инвентарните списъци на колекцията “Железопътно наследство”, които очакват реставрация, за да заемат съответното място в изброените дотук музейни групи.
Категоризиране на музейните вагони и на други прикачни возила
В категория W 1 са напълно окомплектованите и възстановени за движение музейни вагони - класови, служебни, товарни и др. Тяхното вътрешно обзавеждане трябва да бъде максимално идентично с това, когато вагоните са използвани в редовна експлоатация или с първоначалното, което са имали като новопостроени. Тези вагони подлежат на всички задължителни ревизии, както редовния подвижен състав от съответни тип. Между тях се подбират и композират съставите на музейните атракционни влакове според изискванията за всеки отделен случай.
В категория W 2 са напълно окомплектованите и възстановени музейни вагони, както при W 1, но с редица ограничения за движението поради: остаряла или слаба конструкция, ниска допустима скорост, неотговаряща на настоящите изисквания спирачка и др. Те подлежат също на съответните задължителни ревизии, но ги включват в атракционни пътувания самостоятелно или с други вагони от категория W 1 при условия, определени за всеки отделен случай.
Категорията W 3 е на вагоните, неотговарящи на изискванията за W 1 и W 2, но достатъчно окомплектовани за експониране на място и могат да бъдат разглеждани отвън и отвътре.
Категорията W 4 няма необходимото вътрешно обзавеждане. Вагоните се експонират само за външно разглеждане.
Категориите W 3 и W 4 трябва да са годни за маневриране (движение) на къси разстояния (макар и при специални условия), за прегариране или до мястото на реставрация.
В категория W 5 са возилата, определени за дълговременно стационарно експониране, а във W 6 са тези, които очакват реставрация.
Единиците на МПС могат да преминават от една категория в друга: при извършени ремонтни или реставрационни работи - нагоре, а при влошаване на състоянието им - надолу. Като правило тези от първа категория, за които са изразходвани значителни средства за възстановяване, трябва да се съхраняват в затворени помещения или в краен случай под навес. Трябва да се вземат всички мерки против появата на корозионни процеси, като возилата се преглеждат периодично и забелязаните корозионни огнища се премахват. При експониране на открито е задължително да се осигури надеждна защита срещу задържането и проникването на вода във вътрешността на МПС.
Примери за категоризирането на возила от категорията “Железопътно наследство” са:
- локомотиви категория L 1 - реставрирани за движение със собствена сила и редовно въведени в експлоатация, са 01.23, 05.01, 15.215, 16.01, 60976. Локомотиви 03.12 и 36.10 са в процес на възстановителен ремонт и съвсем скоро ще бъдат присъединени към същата категория;
- локомотив 26.26 доскоро беше в категория L 1, но поради навършване на 100 годишна възраст на котела му, не е възможно движението му под пара и преминава в категория L 2;
- локомотивите 148, 28.48, 35.02, 35.05, 42.72, 47.05, 61576 и 47960 са в категорията L 5;
- локомотивите 17.01, 18.01, 19.62 и 27.08, доскоро намиращи се в музея на транспорта в Русе, поради пълната липса на грижи за поддържане и опазване, са в извънредно тежко състояние и до възстановяването им преминават от категория L 5 в L 6.
- вагон С460 - № 105 е в категорията W 5 и т.н.
Категоризирането на музейния подвижен състав ще позволи във всеки един момент да се следи за цялостното състояние на запазения в естествена големина МПС и да се планира по-точно по приоритети реставрационната дейност в музейната колекция “Железопътно наследство”.
