Ревюта и поддръжка на модели | Reviews and maintenance of models > Представете модел | Review a model
S6 KPEV на Fleischmann (4828)
widowmaker:
Локомотивът е производство на Флайшман от 2001г. (4828) и като част от сет (4898).
Малко история:
Пруският S6 е локомотив, конструиран да тегли бързи влакове и е с колоосна формула 2'В h2.
Проектиран е от Роберт Гарбе - Linke-Hofmann-Breslau 1905/1906г. Първите 28 броя са произведени от фирмата Linke-Hofmann (общо 330 бр.).
В последствие се произвежда от Henschel (173 бр.) и Humboldt (81 бр.), т.е. общо 584 бр. в периода 1906-1913г.
Било е планирано диаметърът на двигателлните колела да е 2200мм, в последствие са намалени на 2100мм.
Първоначално будката е била обтекаема - с "V" образна челна стена, но заради отблясъци нощно време в диагонално разположените предни стъкла след 1908/9г. челната стена се прави плоска.
Така също вратата на димната камера е била с конусна форма при първите екземпляри - доколкото имам спомени,
някоя от месинговите фирми (е) произвежда(ла) точно такъв S 6 - с обтекаема будка и конусна врата на димната камера.
След 1912г. S 6 е изместен в състава на бързите влакове от четири цилиндровия S10.
S 6 е можел да тегли (на равно) 13 4-осни D-Zug вагона с постоянна скорост 90 км/ч (500 тона влак).
Локомотивът е окомплектован с тендер pr 2'2' Т21,5 и е с максимална скорост 110 км/ч (максимална мощност от 1160 ps при 100 км/ч).
След Първата световна война 126 локомотива S6 заминават извън Германия като репарационни плащания - 81 за Полша, 42 за Белгия, 2 за Италия и 1 за Литва.
След национализацията става BR 13.10–12. В периода 1926-1931г. в Германия са "пенсионирани" и последните немски локомотиви S6.
Последният белгийски S6 е в експлоатация до 1956г.
Снимка на запазения като музеен експонат полски S6:
Първо общ вид на модела:
В следващото издание снимки отвътре.
CaLLlo:
Еееее, най-после го взе, откога го дебнеш и говориш за него ...Айде честито!
Вече ще спиш по-спокойно! :good:
nilfe:
Донякъде благодарение на мен. Да ти е честит, и да му се радваш. Представянето е много интересно. :good:
widowmaker:
Благодаря за пожеланията.
Сега на дневен ред идва S 10.1.
widowmaker:
Така, да продължим с още малко история.
Машината е двуцилиндрова, работеща с 12 бара прегрята пара.
При конструирането на S6 има не малко трудности за преодоляване.
Главната е да не се надвиши максимално допустимото натоварване от 16 тона на колоос (проектното тегло на локомотива е 60,6т).
Рамата е била с дебелина от само 22мм (по късно увеличена на 25мм).
Прави впечатление, че за разлика от тогавашния, класически дизайн, котелът е изместен напред, за да се разпредели
тежестта му и върху колоосите на предната талига. Това дава специфичният му вид на "локомотив на Гарбе".
Теглото на балансиращите тежести на задвижваните колооси пак заради максималните 16 тона са редуцирани.,
което пък е било повод за неравномерен (на тласъци) ход. Решение е намерено като са куплирали тендера към
локомотива "по-късо" и така са използвали и неговата маса за да постигнат плавни ходови характеристики.
И все пак дизайнът на локомотива е бил успешен - като мощност и ходови характеристики е отстъпвал съвсем малко на доста по-големия,
4 цилиндров S9, който обаче е работил с "мокра" пара и е имал най голямата пещ - пепелник с площ 4 кв. м. (грозна картинка, хер Жорж)
В последствие през 1910г. когато максимално допустимото натоварване на колоос е било увеличени на 17 т,
много от проблемите са били отстранени. Така S6 става най тежкият локомотив на континентална Европа за онова време.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия