Реално долните два "фара" на нашите парни локомотиви, както и на немските, са по-скоро габаритни светлини. Горният фар на немските свети с една-две идеи по-силно - да речем, че осветява максимум на 25-30 метра. Изобщо не се разчита те нещо да осветят! Преди време при едно гости на Ст. Стоичков сред сладките приказки се достигна до същия въпрос от моя страна - защото нашите парни имат прожектори, а немските, френските и др. нямат? Отговорът беше доста необичаен, с комични елементи - типично по нашенски. Прожекторите на нашите локомотиви били поставяни единствено за морално успокоение и създаване на чувство за увереност у машинистите! Много от тях се страхували да карат влака с определената скорост в тъмното, общо взето "на сляпо". Това усещане се засилило особено през 20-те и 30-те години на ХХ век, когато били доставени нови мощни и бързоходни локомотиви и скоростта на влаковете достигнала 80-120 км/ч. Искало им се нещо да им свети по пътя, ей така "ако имало нещо, те да го видят овреме"! Всичко това е съвсем нелепо и смешно, имайки предвид спирачния път на влака, който едно, че е многократно по-голям от този на другите транспортни средства, второ - той и е извън разстоянието, до което свети реално прожекторът. А ако добавим изобилието от изкачвания/наклони и завои, с които са пълни българските ЖП линии, то безсмислието му е пълно. Другото е свързано с народопсихологията на българина - той никога не вярва на другите! /Нар. поговорка: Аз на оная си работя нямам вяра, че на тебе ли?!" Машинистите не са вярвали на стрелочници и диспечери и са искали прожектори, че да видят за проблеми по трасето /евентуално/. Също напълно абсурдно положение - нима може да види неправилно обърната стрелка на 200-300 метра?! И като я види, да не би да успее да спре? Докато немските машинисти гледат графика, знаят къде с колко да се движат, следят единствено сигнализацията - семафори, светофари, сигнали на началник движение/гара - хората имат доверие на колегите си! Всеки си гледа собствената работа и собствените задължения, защото знае, че ако има беля, то отговорността се носи от виновния! Да, и той може да загине, ако влакът се обърне, но ако всеки си върши работата както трябва, рискът от такива бели е минимален...
