Макетиране и техники на макетирането | All about layouts > Основни похвати в макетирането | Basic steps in creating a layout
ЗА ЛЕПИЛАТА
G_GROZ:
Отдавна имам идея да изложа опита си в лепенето, както и използването на различни лепила за различни материали. Наскоро разразилият се спор между Ники и Дани, ме накара да отворя темата. Задавайте въпроси, мисля, ще съм изчерпателен. Очаквайте да развия подробни теми за най-често използваните материали и начините на слепването им.
topalov:
Добра идея, Гроздан! :hi:
Мисля, че ако имаш време и желания може да нахвърляш по точки видовете лепила за моделизъм и техните предимства и недостатъци и т.н. Примерно по този начин:
1. Цианакрилатно лепило (секундно):
- най-известни или лесно намираши се марки: ....
- състав: ....
- материали, които лепи: ....
- предимства: ....
- недостатъци: ....
- препоръчителни или задължителни неща, които да се вземат под внимание: ....
- ориентировъчна цена и места, откъдето да се закупят: ....
2. Лепило Ц-200:
- и така нататък...
Така оформена темата с допълнения само тук в първи пост, мисля че ще има енциклопедичен характер! Благодаря!
G_GROZ:
Според мен, лепилата трябва да бъдат разделени по физическо и химическо въздействие върху материалите. Разбира се ще бъдат и посочени фирми. Впрочем на нашия пазар, има два гиганта в тази област "HENKEL"-Германия и "BISON"-Холандия. И двата концерна предлагат лепилна химия, продукт на най-високите технологии. Необходими са обаче познания и опит за пълноценна и качествена работа. В същото време е възможна изработката и на собствени лепилни смеси, притежаващи определени качества.
Преди всичко искам да разделя съединяването на материалите на три вида:
1. Лепене - най-честия и популярен начин за съединяване на еднородни или разнородни материали. Между повърхностите се нанася слой лепилна смес, което не е нищо друго освен разтворител с пълнител. Когато разтворителя се изпари, пълнителя изпълнява ролята на свързващо вещество и задържа повърхностите една към друга. Често пъти разтворителя, спомага пълнителя да проникне в структурата на материала. Свойството на лепилото да се задържа върху повърхностите се нарича адхезия. Изпаряването на разтворителя може да е чисто физически, както е при повечето лепила /нитроцеулозни-UHU,Revell Contacta, PIKO, Humbrol и всички които се предлагат за лепене на полистиролни модели/. Такива са и полихлоропреновите лепила, наричани още "Хелметекс". Има лепила при които изпаряването на разтворителя е химическа реакция, след което пълнителя се втвърдява и така задържа двете повърхности една към друга. Типичен представител е С 200. Към лепилата бих присъединил и запълващите смеси на основа епоксидни смоли, течен метал и други. При тях няма пълнител, смолата в течен вариант навлиза в порите на материала и под въздействие на втвърдителя се втвърдява и така осъществява връзка. Реакцията е химическа, което позволява втвърдяване на по големи обеми от лепилото и така то има запълващ ефект. Същото може да се каже и за силиконовите лепила, с тази разлика , че там връзката остава здрава но и еластична. Интерес за моделизма представлява лепенето с топъл силикон. Това са тези пищовчета в безброй разновидности и силиконовите пълнители/пръчки/ към тях.
Независимо от начина на изпаряване на разтворителя, и втвърдяването на лепилото, връзката между слепените повърхности остава чисто физическа.
2. Химическо залепване. Прилага се при пластмаси, които се разтварят и притиснати една към друга, еднородно се свързват, без да има лепилен слой. Връзката се характеризира с изключителна здравина, почти безплатен разтворител и елементарно изпълнение. Необходим е известен опит за чистота на работа. Най-използваното залепване е полистирол с хлороформ или коресилин. За PVC, Simona и други пе-ве цета разтворителя се казва циклохексанон. По същия начин както с полистирола. Чистота на работа, неразбиваема връзка. Разбира се могат да се приготвят почти безплатни лепила с пълнител отпадъци от полистирола в хлороформ, и ПВЦ в циклохексанон. Стават годни след пълнито разтваряне на пластмасите.
Tramway:
Искам да внеса една малка корекция.
По т.2 - тоз вид на залепване е чисто физически процес. Описаните лепила представляват ненаситен разтвор на дадено вещество в съответен разтворител. При нанасяне на лепилото върху детайли от СЪЩОТО вещество, повърхностите частично са разтварят и при притискане образуват помежду си и заедно с разтвореното в лепилото вещество еднородна маса. След изпаряване на разтворителя таз маса получава нормалната за материала твърдост и здравина. Процесът е физически защото не настъпва изменение в химическия състав. Такива са и всички готови лепила за полиметилметакрилат (плексиглас), полистирол, акрилбутадиенстирол (ABS) и поливинилхлорид (PVC). Всички тез лепила са приложими само за лепене на материали с еднакъв химически състав. Ако при домашно приготвяне на лепило наситите разтвора, повърхностите няма да са разтворят, лепилото няма да проникне в тях и слепването ще е или много слабо, или изобщо няма да са получи и само ще оцапате детайлите.
Някои материали могат да са слепват и без добавяне на свързващо вещество, само чрез повърхностното им разтваряне с разтворител, но якостта не е голяма.
При химическото залепване процесът на втвърдяване е свързан с протичане на химическа реакция между две или повече вещества, в резултат на което настъпва промяна в химическия състав на основното вещество на лепилото, водеща до промяна и на физическите му свойства. Такива лепила са:
- Полихлоропреновите (Хелметекс), съдържат невулканизирани каучукови смоли. При тях процесът е физико-химически. След изпаряването на разредителя, служещ да направи лепилото по-лесно за нанасяне и да забави химическия процес, започва именно той - окисление (вулканизация) под действието на активатори, съдържащи се в лепилото. След като и той завърши връзката достига максималната си якост.
- Поливинилацетатните (всички лепила от серията „С” – 200, 300 и т.н.). Те са водоразтворими. Като са изпари водата, под действието на кислорода от атмосферата започва полимеризация на свързващото вещество – поливинилацетат.
- Цианоакрилатните (секундните лепила Каноконлит, Супер бонд и др.). Те работят на принципа на засилване чрез лепилната субстанция на молекулярните и атомните сили на привличане на някои вещества. За за активатор служи също атмосферния кислород. Лепят перфектно човешка кожа. За разлепване са използва предимно скалпел!!!
- Епоксидните и полиестерните двукомпонентни лепила. При тях т.нар. втвърдител представлява мощен окислител и при смесването му започва бурна реакция на окисление на смолата, при която са отделя значителна топлина. Ето защо при тях времето за работа след смесването е кратко – между 3 и 30 минути.
- Течните силикони – те съдържат активатор в себе си (обикновено оцетна киселина) и полимеризират вземайки кислород от въздуха.
Друг вид химически лепила са фото и термополимерните. Те представляват смоли в начален стадий на полимеризация. Под действието на висока температура (напр. горещия силикон), видима или ултравиолетова светлина (напр. зъбни пломби) полимеризацията са довежда докрай.
Химическите лепила поради способността на повечето от тях да проникват в кристалната или молекулярната структура на веществата са подходящи за лепене на разнородни материали и на такива, които не се разтварят с нищо.
Има и много други видове лепила, но тез са най основните.
Лепилата са делят и по други показатели – запълваемост, еластичност, гъвкавост и т.н. Тез, които нямат никаква способност да запълват хлабини между детайлите и слепват чрез силно притискане са контактни – напр. полихлоропреновите, цианоакрилатните, поливинилацетатните. Запълващите са епоксидните, полиестерните, силиконовите и др. Те запълват празнини, като след завършване на процеса масата им може да стане твърда, мека, еластична и т.н.
Има обаче материали, които не се лепят с никакви лепила. Туй са полиетилен (РЕ), полипропилен (РР), политетрафлуоретилен (PTFE - тефлон), полиетилентерефталат (РЕТ) и мн. др. Те са лепят чрез заваряне (частично разтапяне със или без добавяне на същия материал. Тефлонът всъщност и тъй не се лепи, тъй като издържа до 500°С, след което са разгражда.
G_GROZ:
И твоето обяснение е вярно. От гледна точка на науката си прав. Аз така го обяснявам за да е по-лесно. Повечето хора не си представят полимеризация, изпаряване, адхезия, дори втвърдяване на епоксидна смола. Те търсят най-здравото и сигурно лепило, заблуждавани и от рекламни изречения за универсалност и сила. Трябва и ОПИТ! Това се опитвам да помогна.
Емо, кой е разтворителя на ABS материала?
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия