Сдобих се с тоя локомотив по доста необичаен начин - не от ибей или от Европа, а го купих от някакъв китаец
от Шанхай, който явно се е напънал да има нещо чуждоземско, което почти веднага е спрял да харесва.
Предвид факта, че китайските съвременни локомотиви много мязат на руски, ясно е защо човекът веднага
е решил да се отърве от пруската машина. В случая аз получавам бонус към машината DCC декодер 4.0 на ESU.
S10.1 е най странно изглеждащият локомотив от фамилията S10 най вече заради изместените назад цилиндри
за високо налягане. Диаметърът на колелата му е същия - 1980мм, но заради ниската пътеходна е с калници.
S10
Първият тип от фамилията (S10) е произведен в периода 1910-1914г. от фирмата Schwartzkopff. Двата
прототипа са означени отначало като S8, но през 1914 се рекласифицират като S10. Общо 202 машини са
произведени, като 135 достигат до национализацията и получават номера 17 001-135.
Машината е 4 цилиндрова, със служебна маса 77.2 t, дължина м/у буферите 20,750 м и мощност от 1155 PS.
Много бързо става ясно, че това е един от най неикономичните локомотиви в Прусия като консумация на
въглища и пара. И 4-те цилиндъра са еднакви - вътрешните работят също с прясна пара, а не с отработената
от външните, т.е. машината е simple expansion а не compound - с цилиндри за високо и ниско налягане.
Това е и причината до 1935г. всички да бъдат извадени от експлоатация.
Модел на локомотива от фирмите Трикс и Мерклин:
S10.1 (1911)
По същото време на фирмата Henschel е дадена поръчка да проектира и произведе подобен локомотив, който да е
по икономичен от S10. Дизайнът не е на базата на S10, фирмата проектира изцяло нов 4 цилиндров локомотив,
който е тип de Glehn, т.е. 4 цилиндрова машина - 2 цилиндъра за високо налягане отвън, изнесени назад и задвижващи
2-та двигателна колоос, а 2-та цилиндъра за ниско налягане са отвътре на рамата и задвижват 1-та двигателна колоос.
Това е дизайнът с ниска площадка и калници, другите модификации нямат такива. Служебната маса е 83.1 t, а дължината
м/у буферите е 20,910 м. мощността е 1,044 kW (1420 PS). Общо 152 машини са произведени - 135 за Прусия и 17 за
Елзас-Лотарингия. Недостатъци като лошия достъп за обслужване на трансмисията на 2-та вътрешни цилиндъра и дългия
път на парата между цилиндрите за високо и ниско налягане водят до проектиране на варианта S10.1 (1914).
S10.1 (1914)
Новият вариант е тип von Borries, т.е. цилиндрите са в една линия, няма го изнасянето назад при тия за високо налягане,
вътрешните за ниско налягане са хоризонтални, а не наклонени като при вариант 1911. Променен е също котелът,
увеличени са пещта и паропрегревателят. Задвижването на 2-те колооси остава (както е при тип de Glehn), площадката
е висока, както е при първия S10 и калниците липсват. Мощността е 1100kW, служебната маса 84,2 t, дължинаta м/у буферите
(с тендер pr. 2'2'T 31,5) e 21110 мм:
Именно този вариант прави феноменалните за онова време 152 км/ч с 3 D-zug вагона през 1914г.
Рекордьорът е произвежданият от Роко S10.1 v.1914 (а не S10.1 v.1911 на Флайшман както пише на сайта им) модел:
Вариантът S10.2 е със същата визия като първата версия (S10), но е с 3 цилиндрова машина.
Бил е по икономичен от S10, но е отстъпвал по този показател на S10.1:
