Намерих интересна статия за старата гара София и реших до я споделя с вас:
Мястото е електроенен вестник за жп инфраструктура (
http://rail-news.info/index.php):
СТАРАТА ГАРА*
05/08/2011
Снимката е от сайта "Изгубената България" (
http://www.lostbulgaria.com/?p=76)
Любопитен е фактът, че по време на Втората световна война, при жестоките бомбардировки над София, старата гара е оцеляла! Разрушени са цели квартали, хиляди сгради, убити и ранени, прекъснат е релсовият път на околовръстната жп линия, но старата гара е оцеляла.
Помним подвига на защитниците на София - саможертвата на летците от героичните български ескадрили, огненият вал на артилеристите, които запазиха най-красивата и най-голяма железопътна гара на Балканите.
Но не можахме да я запазим от гигантома-нията на някои от "новите "ръководители на държавата, които показаха липса на патриотизъм и историческата памет.
Трябва да съжаляваме, че стара гара София си отиде, без да остави за поколенията своя аромат, неизразима прелест и трогателна простота, които бяха погълнати от водовъртежа на съвремената модерна действителност.
Първата железопътна линия по нашите земи е Русе-Варна. Тя е построена от I английска компания с главни акционери Уилям Гладстон и братята Баркли през 1874 г. -13 години преди освобождението на България от турско робство. Дължината на линията е била 223 км. През 1874 г. английската компания прехвърля експлоатацията на на барон М. Хирш, а през 1888 г. - 10 години след освобождението - тя е откупена от българската държава. През този период барон Хирш построява още няколко жп линии и притежава общо 309 км, които през 1909 г. стават държавна собственост.
Една от главните задачи на Стамболовото правителство тогава е била да построи жп линията Цариброд-София-Вакарел-Белово и България да стане мост между Изтока и Запада.
Докато линията Одрин-Белово е построена през 1873 г. от барон Хирш, то линията Белово-София-Цариброд е изградена от български строители и пусната в експлоатация през 1888 г.
Строежът на старата гара София започва много по-рано - 1882 г., само 4 години след освобождението, и е завършен през 1888 г. Проектанти са били архитектите Антонио Колар, Богдан Прошек и Тодор Маринов, но цялата работа по изпълнението на проекта е била ръководена от българина предприемач Иван Грозев.
Гарата се е намирала на 1 км от Лъвов мост и входната врата на София - бул. "Мария Луиза". Сградата е била едноетажна, в западната част оформена с втори етаж, а в средата с висок свод, събран с часовникова кула. В нея се помещавали всички служебни канцеларии, работилници и командни пунктове. За пътниците е имало три чакални: I класа - с червени, кадифени канапета, II - със зелени, а за трета класа - дървени пейки. Гарата се е осветявала с газови лампи. До главната врата на перона, под часовниковата кула, е имало голяма камбана, а по-късно звънец, с който е обявявал тръгването на влака: първи звънец - започва продажбата на билети, втори - качването на пътниците, и трети - тръгването на влака. Движението се е осигурявало с телеграфни морзови апарати и по-късно е въведена осигурителна инсталация за контролно заключване стрелките на коловозите. Пред гарата е имало красив бронзов фонтан, където файтонджиите са очаквали своите клиенти.
Откриване линията за международни съобщения, както го описва в мемоарите си проф. К. Иречек, и освещаване на централната гара София е станало на 12 август 1888 г. По обяд пристига и първият международен влак Лондон-Париж, който отпътува на другия ден през Пловдив-Одрин за Цариград т.нар. Ориент експрес. Това е била не само най-красивата, но и най-голямата и модерна гара на Балканите.
Първите пътнически парни локомотиви за линията Цариброд-София-Вакарел са били доставени от австрийска локомотивна компания - Виена, и са били номерирани и наречени с имената на реките Искър, Струма, Марица, Янтра, Росица. Първоначално гарата е имала няколко коловоза за пристигащи и заминаващи влакове и няколко маневрени коловоза, локомотивно депо и жп работилница.
За първи началник на софийската гара е бил назначен служителят на Хиршовата железница Йосиф Карапиров. Години по късно той е сменен от Георг Унтенберг, който я управлява цели 11 години.
Какво е било значението на тази гара, се вижда от запазената справка за преброяване населението на столицата: на 1 януари 1881 г. - 7 г. преди построяването на гарата, населението е било 20 200 жители. Пет години след откриването на гарата - то е нараснало на 46 600 жители.
През 1908 г. техническият директор на БДЖ инж Каракашев прави разширение на действащата гара, без да търси нов терен. Построени са нови служебни помещения и жилища за персонала.
На 23.02.1971 г. е направена първата копка за новата гара на София по проект на арх. Милан Добрев и с идеята по външен вид и функционалност тя да прилича на олимпийския стадион в Мюнхен. На 6 септември 1974 г. новата гара е окончателно завършена и пусната в експлоатация.
* Откъс от подготвената за печат трилогия "Джунглата, наречена живот" на МИЛЕН ГЕТОВ
