Здравейте! Казвам се Борислав Великов, на 26г. съм и съм търновец. За ж.п. моделизма съм млад и зелен (в смисъл всичко се изчерпва с жив интерес към железниците от около година).
Съвсем резонно възниква въпросът кое ме е насочило към това хоби. Като се замисля досега в живота ми все нещо ме приближава до железниците и дотам спират нещата. Роден съм в Русе и баща ми е работил в Деспред. Спомням си, че вкъщи имаше жепейска униформа, но сме напуснали града заради лошия въздух когато съм бил на 2г. и си спомням единствено фенерчето му, с което много съм си играл по-късно. От тези плоските метални кутии, имаше бяла, червена, жълта и зелена светлина. След това отраснах в Полски Тръмбеш до шестата си година и най-ярките ми спомени са как по цяло лято се шляехме около гарата (по времето когато БДЖ развиваше сериозна дейност). Спомням си как са се разминавали до четири пътнически влака на гарата, как са се разтоварвали цели композиции със въглища, как са се товарили влакове с по двадесетина вагона захарно цвекло, с продукцията на заводите "Марек" (маслен), "Мизия" (консервен), "Първи май" (селскостопански машини). Затова днес като отида на гарата се чувствам все едно отивам да посетя гробище. Донякъде това се посмекчава от вида на сградата, ремонтираха я скоро сега изглежда наистина чудесно, но е почти пуста. Миналото лято обновиха коловозите и се надявам на по-добри години за железницата.
От шест годишна възраст се преместих при семейството си във Велико Търново и като че ли тази близост се загуби, освен по-дългите пътувания до София, Варна и Бургас. Но 2003г. отидох студент в Регенсбург, Германия и отново любимото ми място в града, наред с бреговата алея край Дунав стана гарата. Там за пръв път видях ICE, EuroSprinter, дизелово Desiro на Vogtlandbahn, огромни композиции с BMW, Porsche Boxter и т.н.
От четири години съм дряновски зет, дядото на приятелката ми е работил във вагонния завод, свако й е завършил железничарския техникум в града. Накратко още веднъж - железницата все е някъде близо до мен, без да й обръщам сериозно внимание. Всъщност досега бях по-скоро авиофен.
Забавното и доста парадоксално е, че интересът ми се разпали покрай специалността ми - политология. В общи линии тя се свежда до това да проучвам всички сфери на живота - политика, икономика, култура, образование, благоустройство - да си изяснявам къде са проблемните зони в тях и да предлагам решения. Не че съм се задълбочил в нея, де.
Та така внезапно си дадох сметка, че цялата цивилизация се крепи на железниците. Тя е най-екологичният вид транспорт, всички консуматорски продукти и огромна част от суровините за индустрията в един или друг момент се качват на релсите, урбанизираните райони с добре организирани железници нямат сериозни транспортни проблеми. С други думи противно на глупостите, които ни се втълпяват, че този транспорт е отживелица, че автомобилът трябва да е наш приоритет съм убеден, че железниците са транспортът на бъдещето. А при мен го има и психологическият момент, че локомотивите освен че са черноработници са мощни машини и релсите и контактната мрежа създават усещането за подреденост.
Така че за голямо неудоволствие на приятелката ми все по-често пътувам с влак, а когато е с мен и тя
В общи линии в момента съм едва на етап проучване. Събрал съм около 10000 снимки от нета. Разглеждам вашите макети, попаднах на една умопомрачителна инсталация на всички гари на Щутгарт в мащаб N, която тотално ме вдъхнови:
http://www.freymodell.de/1.html Започнаха да ми правят впечатление неща като това как преди два часа, докато чаках на гарата в Дряново мина "Людмила" 07.001.1 с четири вагона с конвейерни ленти за баластра, вагон-платформа с малък фургон, монтиран по средата и двуосен вагон-фургон на края. В 19:00 пристигна моя влак, който за мое голямо учудване, макар да беше обявен като бърз влак от Радунци до Варна се оказа 32.032.5 (а аз бях останал с впечатлението, че най дългият маршрут на рижските мотриси в България е Г.О. - Червен бряг). Изпълнен съм с въпроси и се надявах да намеря тема във форума за тях, но за съжаление не намерих, а се притеснявам, че въпросите ми биха ви се сторили откровено тъпи, като например какво значи малката цифра на края на номера на локомотива (например 32.032.
5). Дали това е номера на депото, към което е зачислен или колко пъти е минавал КВР.
Както казах все още съм на етап проучване, но се надявам един ден да се похваля със собствен макет в мащаб N. И като казвам собствен съм решил да си купя не готови локомотиви и вагони, а отделни компоненти като талиги, на които да монтирам собствени кошове. Интересите ми по отношение на ж.п. администрации е доста разнороден и до голяма степен екзотичен. Най-общо ме вдъхновява чудото на съвременния транспорт, затова съм се насочил към високоскоростни мотриси, ÖBB Таурус, SNCF Alstom Prima, SBB Re460, TRAXX, основно електрически подвичен състав. Като немски възпитаник естествено приоритет са ми ÖBB, RhB, BLS, SBB и DB в този ред. Но освен това RENFE силно ме интригуват, защото са много модерни; CP, защото намирам Alfa Pendular и CP клас 5600 за особено стилни и красиви (бялата окраска на "близнака" RENFE 252 помоему го прави малко безличен); VR разбира се заради финския вариант на Lok 2000 (Sr2), но и защото от по-старите локомотиви намирам Sr1 за хубавец. Японските и южноафриканските просто защото са екзотични и New Jersey Transit, защото не мога да понасям американските локомотиви, които ми изглеждат като начупени тухли четворки. Затова контрастът с американските варианти на ASEA Rc и Bombardier TRAXX е поразителен, а снимките, които гледах в
http://www.railpictures.net/index.php с ALP-44, ALP-46 и Bombardier/Alstom Acela Express Trainset са като от пощенски картички.
Бях много обстоятелствен и с моя "роман" сигурно съм ви дотегнал. В заключение чакам две неща с нетърпение. Първото е, че тази събота ще пътувам до Пловдив за Биафа по случай 100 години българска военна авиация и ме очаква смяна на четири влака и един автобус само в едната посока. Което за разлика от досадата на другите трима души с които отивам за мен си е чисто приключение. Тръгваме в 00:12 от В. Търново, после на Радунци се прехвърляме на автобус, после от Тулово до Стара Загора с втори влак, там на трети (Варна - Пловдив) и в Пловдив на четвърти до Крумово. Второто е, че очаквам срещата в моя град през октомври.
Благодаря ви, че ме допуснахте до форума! Поздрави! Борислав
