Не знам - може би сравнявам с Боинга на Турските авиолинии, на който въобще не му чух двигателите. Докато австрийският Еърбъс хем подрусваше, хем малко неприятно ми бръмчеше точно до главата..
Сега за самото изложение. Представете си няколко огромни халета с обща площ горе-долу колкото тази на Пловдивския панаир. Бях взел билети предварително по интернет заради малката отстъпка, и след като ги представихме, получихме картончета за минаване през турникетите и баджове.
Първата огромна зала беше посветена изцяло на представянето на различни клубове по ж.п. моделизъм. Имаше австрийски, немски, унгарски, сръбски. Някои от тях бяха с много нисък членски внос. Всички бяха донесли модули, направени по Фремо стандартите, които бяха навързани до огромна дължина, заемайки под формата на лабиринт цялата зала. Имаше възможност също всеки да вземе едно от многото управляващи устройства и да кара влакове, разбира се под наблюдението на клубен организатор. Доста се бяха постарали и клубовете в едрите мащаби - нула и единица.
Та след като се наситихме на клубната зала, преминахме в следващата, също огромна, където бяха представителствата на фирмите-производители. Присъстваха почти всички, като се почне от Пико, Роко, Флайшман, Мерклин, Лилипут, Ленц и т.н., и се стигне до Вайнерт, Лемако, Фулгурекс, Кис, КМ 1 и т.н. Бяха показани и първите нови модели за 2012-та. Даже Фулгурекс бяха турили едно табло с надпис "Thank you for your confidence". Почему, неизвестно.
В интерес на истината, отидох там с доста голяма сума мангизи, но в крайна сметка нищо не си харесах. Общото ми впечатление е, че всички, поголовно, са си малко или много окепазили продукцията. Доста обикалях по щандовете на Флайшман, Роко, Лилипут, Брава, гледах, гледах....просто отстъплението си личи. Жена ми особено и хареса компактното представително макетче на Брава, има и негова снимка, по-късно ще я видите. Но.....харесах си едни четириосни вагони Хехт ли им казват, не знам точно, които Мишо Табаков много отдавна ги представяше и казваше, че просто няма за какво да се хванеш. Да, ама не.....Така нескопосано бяха сглобени, че вътре интериорният блок беше направо преместен толкова осезаемо, че стените между купетата попадаха в средата на прозорците и практически ги "разделяха" на две....Иначе, както вероятно и навсякъде, най-голяма площ заемаше представителството на Мерклин.
Доста се подвоумих и върху една електричка втора епоха на Лилипут, но като знам какви са отзивите тук във форума от тази фирма, се въздържах.
Относно т.нар. месингови фирми, може би ще се обидите, но мисля, че тяхното превъзнасяне е прекалено. Нагледах се на криви дръжки, парапети, пясъчни тръби и т.н. Единствено силно впечатление ми направи една, която досега не я бях и чувал - Ferro Train
www.ferro-train.com. Тя предлага много хубави месингови парни локомотиви и вагони за планински зъбчати железници, релси, а дори и стартови сетове на що-годе сносни цени, ако можем да говорим за такива в това хоби. Между другото тази фирма има и издателство, което е издало книгата на Деянов за локомотивите на БДЖ на немски още през 1990-та...Все още не е изчерпана...
При едрите мащаби обърнах специално внимание на Кис и КМ 1, чиито щандове бяха един до друг. Но колекционерите с лупи ще бъдат разочаровани - при тези модели детайлите просто не изпъкват така, както при по-дребните мащаби. Няма разни "мечти" като кошчета за боклук, дръжки, надписи в салона и т.н. Поговорихме си с представителя на КМ-1, който обясни нещо, което отдавна си го знаем - че тези модели не са за витрината, а за каране и то по възможност на много голяма площ, като това може да става и на открито. Затова и на оформлението на интериора не се обръща прекалено голямо внимание. Както се изрази човекът, наличието на прекалено голям брой отделно монтирани външни и вътрешни детайли би довело до много бързо "раздрънкване", в следствие на вибрациите от движението. Това не е модел на камион или автобус, който да ти седи на витрината и да го съзерцаваш. Лично се убедих в теглото на един парен локомотив, който има късмета да дерайлира. Което не беше нещо неочаквано, понеже поради липса на място бяха наслагали мерклински стрелки с трамвайджийски радиуси. Та същият господин помоли мен и още един човек да му помогнем при повдигането на машината и повторното и наместване върху релсите. За сам човек е трудно - локомотивът, заедно с тендера, тежеше поне 15 кила....
Третата зала беше тази на търговците. Наред с новите модели, масово се предлагаха и такива, които отдавна са спрени от производство и някои колеги тук се избиват да ги търсят по и-бей и къде ли не още. В което има резон, понеже се оказва, че са по-читави от най-новата продукция. Имаше например огромни количества от Blauer Blitz на Пико, ама май австрийските моделисти много-много не го харесват. Като цяло правеше впечатление, че много се гледа, но малко се купува, явно хората подбират...Имаше и огромен щанд с американски и канадски модели, в това число и в едър мащаб, по нищо не отстъпващи на европейските по детайлност, само че доста по-евтини - поне на половина на немските и австрийските. Ама и аз не харесвам американски сандъци...
Имаше и много книги - на щанда на Айзенбан Кюриер дълго гледах коментираната тук книга за МБВ-тата на ГДР, но в крайна сметка не си я взех. Не ми хареса с тия черно-бели снимки и кошмарен дизайн, както всичко на това издателство. Между другото Феро Трейн имат една книжка относно австрийските пътнически вагони за периода 1832-1982, но да ги питаш и тях защо всичко вътре е черно-бяло, има само една цветна снимка на корицата...
