Страшно ми е приятно,че предизвиках една интересна дискусия. Сега ще ви кажа моето мнение. Лично на мен много повече ми харесва вида на локомотивите в по късните етапи на тяхната експлоатация. Просто така са ми по родни. Ако разсъждаваме,че локомотивите трябва винаги да се поддържат в оригиналния вид,не би трябвало да се произвеждат и модели,отразяващи по късните епохи. нека да си представим ,че сме любители на железницата,примерно в ГДР. Ако сме на по почтена възраст,може дори да сме виждали любимия ни G 8.1 в редовна експлоатация . Сигурен съм,че за по голямата част от нас именно това ще е G8.1 ,които бихме искали да видим в музея или на атракционно пътуване,защото с него ще са свързани спомените ни.
Може би това е и причината,че по голямата част от германските музейни парни локомотиви имат вида в които са били през 60-те и 70-години на 20 век. Разбира се идеалното решение е ,ако имаме два локомотива и единия го приведем в оригинален вид,а втория във вид в които е бил накрая на експлоатацията си. Защото в противен случай изтриваме следите на продължилата много десетилетия експлоатация.
Колкото за перилата, те са въведени в локомотивите още през средата на 19 век в Русия . Може би по голямата част от любителите на железницата да не ги харесват,но от личен опит знам,че са много удобни и полезни в експлоатацията. От една страна те предпазват от падане,а от друга страна те много помагат за качване и слизане върху котела.