Аз съм поредният "новак" във форума, който се престрашава да пусне първата си тема. Незнам дали тук е точното място да пиша за това, но то все пак донякъде е свързано с хобито. Пък току виж някой се амбицирал да направи макет "по спомени" на някоя гаричка по линията Червен бряг - Оряхово да речем. Защото след още едно две поколения почти никой няма да си спомня, че тази линия е същесвувала, че по нея са се движили влакове, че са работили стотици хора... И ако няма някое макетче, единственото което ще напомня за нея, ще е това което открива Google (или това, което вече ще е заменило Интернет и търсачките).
Може пък някой от прочетеното в темата да се вдъхнови за макет на индустриален клон към някоя петролна база, военно поделение и т.н. Опитвам се например да си представя как би стоял в хола на някого макет на Варна фериботна, заедно с ферибота "Героите на Одеса", в мащаб HO!
Предварително се извинявам, че нямам снимки, но идеята за тази тема ми хрумна наскоро, а зимата не е най-подходящия сезон за обикаляне насам-натам. Затова нека който има нещо по темата - да го качва. Ще бъда благодарен и на тези, които биха коригирали неточности или допълвали темата с каквото знаят.
За някой от изчезналите ж.п. линии има написано много, а за други почти нищо. Тук ще се опитам да обобщя всичко което знам или съм открил по темата, с по няколко думи.
Ще започна с известната предполагам на всички теснолинейка Кочериново - Рилски манастир, с междурелсие 600 mm. Открита през 1924г. в участъка Кочериново - гара Рила - метох Орлица с дължина около 15 km. През 1942г. се открива и участъка до Рилския манастир с дължина около 22 km. Закрита през 1960г. и демонтирана около 1962г. Казват, че една от причините за закриването й (може би главната причина) е, че тогавашната социалистическа власт по този начин се е опитвала да ограничи броя на хората желаещи да посетят манастира. Верояно и до ден днешен няма човек в България, свързан по някакъв начин с железниците, който да не съжалява за изгубването на тази теснолинейка. И въпреки инициативните комитети и говоренето по темата, аз лично съм песимист, че някога ще я видим възстановена...
Друга изчезнала ж.п. линия е Каспичан - Нови пазар - Ружица - Тодор Икономово (някъде се твърди, че е стигала до съседното село Скала). Също е била с междурелсие 600 mm, а дължината й е била около 56 km. Открита през 1918г. с идеята да продължава до Силистра. През 1935г. се открива клонът Ружица - Каолиново с дължина около 11 km. Линията и клонът са закрити през 1964г. Днес съществува (ако вече не са го демонтирали де) само участъкът до Нови пазар, с нормално междурелсие рабира се.
Теснолинейката Петрич - Златарево (600 mm) е била построена за целите на армията (както и останалите участъци от онова време на територията на днешна югозападна България) през 1917г. Идеята е била да продължава на запад, в територията на днешна Македония, но... само след 3 години участъкът Петрич - Златарево е закрит. Бил е с дължина около 22 km.
През 1921г. е открита теснолинейката (600 mm) Долни Чифлик - Солник (на някои места пише, че е стигала до съседното село Дюлино). Дължината й е била около 18 km и се е използвала за превоз на добития в околността дървен материал. Не ми е известно докога е съществувала, но мисля, че поне до началото на 40-те я е имало.
За тайнствената теснолинейка (отново 600 mm) Ахтопол - Бродилово - Кости се знае много малко. Също използвана за превоз на дървен материал, но с конски впрягове. Демонтирана е през 50-те години.
Линията, която всички все още помним Червен бряг - Бяла слатина - Мизия - Оряхово, е строена на различни етапи в периода от 1917г. до 1930г. За протокола: междурелсие 760 mm, дължина 102 km. Закриха я през 2002г. Миналата пролет пътувах из този край и навсякъде, където видях беше демонтирана. Поне все още си личи откъде е минавала, но и това ще е до време.
В този ред на мисли - теснолинейката Пазарджик - Варвара. Междурелсие 760 mm, дължина 16 km. Открита 1928г., закрита 2002г. По късно демонтирана.
Други отдавна изчезнали и забравени клонове (отново на 600 mm):
Село Раковски (днес съставна част на Димитровград) - мина "Марица". Открита 1918г. Закрита 1938г. Била е дълга около 6,5 km. Ясно е за какво се е използвала.
Гара Плачковци - въглищна мина "Принц Борис" (в тревненския Балкан). Построена през 1917г. Дължина около 5 km.
Костинброд - Пожарево. Построена 1918г. Била е с дължина около 11 km. Не открих за какво са я използвали.
Може би тук е мястото да спомена и линията Бургас - Поморие (около 22 km). Открита през 1925г. с междурелсие 600 mm. По-късно, през 1939г. преустроена с нормално междурелсие. Някъде около 2007 демонтираха тази част от нея, която беше в самия град Поморие. Предполагам, че сега стига до винпрома, защото от пътя се вижда една купчина камъни, с която вероятно свършва коловоза. Част от линията още се използва, но докъде точно стига маневрата, ще кажат съфорумците от Бургас. Предполагам, че до мина "Черно море". Но факт е че под прозорците на манастира "Свети Георги" вече никога няма да мине влак, а сградата на гарата в Поморие вече прилича на нещо като склад (често пътувам до там, следващият път ще я снимам).
Клонът, започващ от гара Александър Димитров (до Радомир) и стигащ до селата Кленовик и Житуша (с дължина около 6 km), също вече е в небитието, последвайки съдбата на рудника който обслужваше - рудник "Иван Русев".
Клонът гара Ботев (между Карлово и Калофер) и тракторния завод в село Ведраре (с дължина около 3,5 km) също вече не съществува. Използван в недалечното минало и за служебни работнически влакове от Карлово до завода, обслужвани от електрически мотриси 32-серия. Стълбовете от контактната мрежа май още са там.
Спомням си, че преди години бях гледал някаква карта на ж.п. мрежата на България, но не си спомям къде. Единствено на тази карта съм виждал нарисуван някакъв малък клон от гара Курило до село Кътина. Днес такава линия няма, но и не намирам никъде нищо написано за нея. Наскоро реших да разгледам района с Google Earth и кто че ли наистина има следи от съществувало някога трасе за линия. Малко след гарата, в посока Мездра, има някакъв надлез, на който ясно си личи, че има място за още един коловоз. По нататък трасето прави ляв завой, почти на 180 градуса, минава през Курило и наистина се насочва към Кътина (по-добре се вижда на по-старите сателитни снимки, на по-новите върху трасето са поникнали къщи). Това което успявам да проследя (или поне така ми се иска) е с дължина около 3,5 km и се размива някъде преди езерата. Моля, ако някой знае нещо за тази линия, да разкаже.
Имаше един клон с дължина около 5,5 km от гара Летница (по линията Левски - Троян) до авиобаза Каменец - за снабдяване на летището. Днес вече го няма нито клона, нито авиобазата. Линията я демонтираха някъде през 90-те, по-късно закриха и летището. Там вече ни локомотив се чува, ни самолет...
По същата линия, Левски - Троян, имаше още един клон започващ от гара Дойренци. След около 4 km на изток линията свършваше до един мост на брега на река Осъм. А след моста е входа на Деветашката пещера - днес популярна туристическа дестинация, но допреди двайсетина години - охраняван военен обект. Беше склад за държавен резерв. Когато военните я освободиха в средата на 90-те влизахме вътре и преброих основите на 13 огромни цистерни за горива. Именно за това се е използвала и ж.п. линията - вагоните са закарвани до моста, откъдето по тръби горивата са прехвърляни до цистерните в пещерата. Впоследствие линията тревяса. Може би последното "пътуване" по нея беше през 1997г., когато там снимаха сцените с вагоните в българския филм "Суламит". По-късно демонтираха линията. След това "предприемчиви хора" нарязаха и откраднаха (!!!) моста пред пещерата (а той си беше масивен железен мост, над 100 m, по който са преминавали камиони). Едва миналата година построиха нов мост при заснемането на сцени от небезизвестната продукция "Непобедимите 2" в Деветашката пещера. А за ж.п. линията напомнят само избуелите храсталаци.
В средата на 80-те с пълна сила се вихреше идеята за строеж на хидро-технически комплекс (ХТК) на река Дунав, в равнината между Никопол и Белене. Щеше да има бараж с шлюзове, а върху стената да има път и ж.п. връзка с Румъния. За целта, На 2-3 km преди гара Белене, насред полето сложиха стрелка и започнаха да прокарват линия през лозята на хората в посока ХТК-то. Някой толкова си беше повярвал, че ей сега ще тръгнат международните влакове, та наравлението към ХТК-то го направиха главно, а това към гара Белене (по което тогава все още пътуваха пътнически и товарни влакове) беше отклонение. Или иначе казано - в разписанието на влаковете между гарите Ореш и Белене на километър еди-койси се появи още едно намаление 40 km/h с причина СОП.... Така и не тръгна никой по тая нова линия, защото работата със строежа на ХТК-то замря. Натикаха там някакви вагони да ръждясват и като дойде демокрацията и започна много да се краде махнаха вагоните, демонтираха линията и остана само насипът и прословутата стрелка, която продължи още няколко години "да спъва" и без това бавните влакчета за гара Белене. Не съм сигурен само дали тази линия въобще успя да достигне до брега на Дунава, където беше площадката отредена за ХТК, защото тогава все още бях дете и не съм ходил чак до там. Разстоянието от стрелката до там е около 8-9 km. Днес отново само храсталците край насипа напомнят за всичко това...
За изчезването на така наречената Софийска околовръснта линия и гара Пионер мисля, че съфорумците от София могат да кажат много повече.
Чух, че е започнало демонтиране и на част от линията Юнак - Старо Оряхово, но не съм сигурен. Вероятно същата съдба очаква и участъците Горна Оряховица - Елена, Хан Крум - Велики Преслав, Ореш - Белене... Дано все пак се окаже, че НЕ съм прав!
За изгубените линии толкова. Следващия път като ми остане време ще напиша за някои по-малко известни, но съществуващи и действащи индустриални клонове (по-скоро клончета).