Не знам вие как гледате моделите парни локомотиви, но аз отдавна съм се хванал, че една машина я гледам точно както и една непозната жена - отдолу нагоре ... А първите впечатления са много важни и не трябва да има разочарования!
Нямам съвсем ясен спомен за началото на историята с въпросните шайбички, но май и аз имам някакъв пръст в тая работа. Навремето с бай Васил доста сме разсъждавали как да се скрият грозните зеещи оси и месинговите втулки - непременно виждащи се при всички модели ... и доколкото си спомням той накрая измисли тия шайбички. Одобрих на мига, оставаше само проблема с производството им. В началото му дадох селенови изправители, от които големите пачки с диоди вършеха чудесна работа - идеално кръгли и тънки, плюс по-малките по диаметър и малко по-дебели алуминиеви кръгчета вътре. Чудесно, но селенът меко казано се оказа неподходящ материал.
Проблем 1: Диаметърът не ставаше за всички модели.
Проблем 2: Оказа се, че селенът много трудно се пробива.
Проблем 3: Не знам каква точно химическа реакция се случваше между селена, лепилото и боите, но след няколко дни шайбите се отлепваха и просто падаха.
Накрая бай Васил избра някаква прозрачна пластмаса, направи си точна замба, измисли лесен начин да цели центъра на вече отсечените кръгчета и ... започна серийното производство.
Каквото и да си приказваме, с тая малка добавка нещета изглеждат с пъти по-добре! С един първи поглед само човек остава приятно изненадан - с една голяма крачка сме се доближили до реалното.
Защо всички фирми не правят тоя детайл като Роко?
Ами защото е трудно да измислиш технология, която да ти набива оси с челни усилия въху колооста, а точно там да има и филигранни затварящи капачки от двете страни.