Мисля,че ще ви бъде интересно да прочетете няколко откъса за работата на германския машинист Йохен Кречман за работата си като огняр на един от любимите ми парни локомотиви ,пруския G8.
Грозното патенце
Пруските локомотиви са всичките грозни"- заяви веднъж пред мен един познат журналист и даде за пример сравнението между баварската S3/6 и пруската S10. Дори в литературата се срещат изрази,като дебелашко пруско и недодялано.
Когато за пръв път пред една пруска G8 застанах,направо се ужасих. Направо ми се видя като образец за грозота,един P6 с четири свързани колооси и без предна талига. Комина бе прекалено тесен и изнесен напред,парния дом и пясъчния бункер изглежда си бяха разменили местата,плоския покрив с вентилационна надсройка едва стигаше до мостчето между локомотива и тендера,а пък разположението на главния въздушен резервоар определено беше плод на неуспешна рационализация на местно ниво.
Тендера беше много подобен на този на P8,но без надстройка .
55 1632 се казваше тази "железница " и явно от съображения за икономии при нея беше спестена и водоподгревателната инсталация.
Локомотивната кабина беше малка и тясна. Мястото за двете въртящи се столчета беше достатъчно,обаче двата плъзгащи се прозореца с дървени рамки бяха пригодени за човек с ръст най много до метър и седемдесет и пет.
С това чудо трябваше аз по старата Източна железница до Китц на Одер да се промъкна. Тази работа няма да стане-помислих си аз,в Щтраусберг,най много зад Реефелде,на нагорнището към Гарцау ще трябва ди ни измъкват с помощна машина в безпомощно състояние.
Моят майстор,по прякор Матросения Франц ме успокои и каза,че по рано през суровите зимни месеци с този локомотив понякога е карал дори бързи влакове.
Отново същото. Защо старите господа преди все бързи влакове са карали,защо не товарни ли пътнически влакове.
Обаче това не е нещо ,което може да каже гласно един стажант за машинист пред своя майстор.
Вече е почти тъмно,когато ние във Вулхайде се закачихме на локалния влак 8083 към Китц.
Двамата ангермюндци с тяхната 42 ,чакащи на съседния коловоз изобщо не си спестиха шегите по наш адрес.
Нима на вашата машина вече и е разрешено да пуши- попита огняря. Пък ние се питахме дали вече може да пие вода или още може да пие само мляко.
800 тона е тежък нашия влак.Пред нас е дългото нагорнище от Грабеншпрунг до Каулсдорф,при това е напълно възможно входния семафор да е затворен .
Изходния семафор е вече отворен.
Аз правя моя огън. След дванадесетата лопата моя майстор се обърна към мен. Стига малкия,тя повече не може да преглътне.
Парната свирка не свири ,ами изквичава като някакво животинче,което са настъпили по опашката.
Кухо прозвъчават първите отсечки на отработилата пара в комина.Два,три пъти се опита нашата G 8 да пробуксува,обаче се справи и тръгна уверено и то без подаване на пясък. Пещната врата завибрира в ритъма на отработилата пара.
Аз хвърлям един недоверчив поглед към манометъра за налягането в котела.
Налягането не е мръднало по надолу от единадесет и половина атмосфери.
Когато майстора след малко затвори регулатора на съединителната крива към Източната линия,предпазителните вентили избиха. Е,това е нищо,помислих си аз. Всяка"Железница" прави пара при затворен регулатор.
Изходния семафор е отворен за излизане от отклонение. Аз качвам вода в котела с инжектора.
Веднага след Грабеншпрунг моя майстор демонстрира своята пълна програма.
Нашата 1632 побягна точно като едно ловджийско куче,надушило плячката си. С малката си твърда база ние усещаме всеки релсов настав по линията. Вече целия влак легна в нагорнището на куката на нашата G8.
Mодхвърлям въглища,затварям пещната врата и качвам вода в котела. Hо какво почва да се случва?
Предпазителните вентили започнаха да изпускат и избиха в най трудния участък. Наистина не съм можел да си представя какво може да ни покаже тази малка котка.
От дясната страна Матросения Франц се ухили.
-Е видя ли? А тя има още много какво да ни покаже.
В Фредерсдорф оставяме 6 вагона и вземаме допълнителни 16. Нашия влак стана вече 1000 тона.
Един поглед към тендера ,че количеството въглища,които сме изгорили изобщо не е голямо.
Времето се влошава. Това не оказва никакво влияние върху g8 и в нагорнището към Херензее тя се държи като едно подивяло пони.
Пред нас сега стой нагорнището след Мюнхенберг. Ако имаме транзитно преминаване през гарата,в голяма степен ще го преодолеем с инерцията на влака. Но тази мечта не се сбъдва. Входния семафор ни показва ,че влизаме в отклонение със спиране в гарата. Матросения Франц пи показва какво означава виртуоцна работа с кран-машиниста. Само с едно задържане,без нито веднъж да разхлаби локомотива или тендера,той влезе през стрелките с 40 км за час и спря точно на два метра пред изходния семафор.
Малката двустъпална въздушна помпаа заработи изапочна да допълва влака с въздух.
След среща с пътническия влак за Щтраусберг продължаваме нататък.
И този път нашата G8 не ни разочарова. Пет-шест лопати и стрелката на манометъра се закова пред червения белег за максимално налягане.
