Изключително удоволствие за мен е, да приветствам г-н Петко Иванов
Ицо писа вчера, че имам много специално отношение към него и към брат му. А бих добавил и към баща им, макар, че съм го виждал само веднъж. Специалното ми отношение се дължи на факта, че и тримата обичат железниците много искрено и много истински, като добавим и широките познания за локомотивите, разговорът с тези хора е винаги много приятен и полезен!
По повод представянето на Петко ще разкажа един случай, който дълго няма да забравя. Действието се развива през пролетта на 1993 година, когато в магазина на Джони на ул,Позитано, Стефан Стоичков ни запозна. С Петко договорихме една размяна, от която той получи три оберлихта на Шихт. Видимо доволен от новата придобивка, Петко ми сподели, че няма локомотив за тях. Аз веднага възкликнах, как, нямаш ли 01.5? Той е идеален за тези вагони? А Петко много търпеливо ми обясни, че 01.5 се появява на бял свят чак през 1962-63 година, когато тези вагони вече излизат от експлоатация, и че вагоните са пруски и за тях е най-добре да ги тегли пруски локомотив. Но единствения локомотив от пруски произход, който тогава предлагаше Пико беше 55-цата- подходяща за леки товарни влакове, но не и за бърз влак....
Този разговор се запечата толкова силно в паметта ми, че оттогава и до ден днешен съобразявам композирането на влаковете точно с онези думи на Петко!
Или казано с други думи, това е един от хората, които навремето ми дадоха познания, отвориха ми очите за да мога да виждам моделите като познавач, за което ще бъда винаги много признателен!
Добре дошъл, приятелю!
