В пет сутринта е часа на моето първо явяване като стажант огняр. Най-сетне!
Като за най първи ден аз се явих за работа един час по рано от определения час за явяване. 74 1133 е нашия локомотив и аз гледам на него със съвсем други очи,не както досега като локомотивен шлосер.
И тя изглежда в перспективата на моята нова професия съвсем друга за мен. И ето тя е пред мен,със своите изнесени назад цилиндри и със дългите входящи и изходащи тръби на своите парни машини.
Моя майстор вече пристига. Часът е малко преди пет. Под своя работен гащиризон носи той една жилетка,от която се подава верижка на часовник.
За огняра,а в още по голяма степен за стажанта, машиниста е един полубог. Неговите думи са закон и каквото казва той е винаги вярно.
Кабината на Т12 съвсем не неправилно,заради многото месингова арматура и медни тръби е кръстена часовникарска работилница. Около един час по късно това наименование вече не отговаряше съвсем на истината.
С мощни замахвания аз пратих неизброими лопати въглища вместо в пещта по страничните въздушни канали на пещната врата Маркоти.
За сметка на това манометъра на котела изобщо не се съобразяваше с желанията ми и неговата стрелка упорито вървеше наляво вместо надясно.
С пускането на инжекторите горе долу се справих,но по отношение на основното смазване на локомотива се оказа ,че определено много съм се заблуждавал. Изобщо не съм си представял,че Т 12 има толкова много места за смазване,особено такива,които първо с игла трябва да прочистят
Една Т12 ако се чува да дрънчи ,значи нейния машинист не е много кадърен- скоро научих аз.
Машината на празен ход трябва да върви на кадифени лапички,като една котка.
Моята война с манометъра се оказа много досадна. За сметка на това когато майстора хванеше лопатата,налягането толкова бързо се покачваше,че трябваше с инжектора да го "изпомпваме от котела".
Но както почти всеки възел накрая се развързва,така,че и аз малко по малко се научих как да накарам манометера да върви в правилната посока.
74 ката не трябва да се храни на големи порции,а съвсем лекичко да се поръсва. Когато това се прави както трябва, тя се реваншира с необикновена мощност.
След половин година аз чувствах,че перата ми са вече пораснали и нямах повече страх от Т 12
С нея работехме редовно на участъка Велтен-Кремен,от
Кремен към Науен ,а на релсите между Лихтенберг и Вернойхен също си бяхме у дома.
Многократно,когато нямаше на разположение една 64,пътувахме ние и на линията Хайдекраут.
Кабината на серия 64 е по удобна и от прозорците по добре се вижда. На Т 12 човек с ръст над метър и осемдесет вече има проблеми ,обаче съвсем малко по късно,на сутрешните работнически влакове,се научихме да ценим Т12. Пътническите влакове от Либенвалде и Грос Шъонебек в Бисдорф се обединяваха в един влак.
Той вече имаше 40 оси в състава и комбинацията от наклон и остри криви от Шилдов до Бланкенфелде ,особено когато сутрешната роса от полетата се спуснеше върху релсите ,за една 64 се създаваха сериозни проблеми.
Запознатите със ситуацията на шега твърдяха,че в този участък се изразходва повече пясък отколкото въглищал
Нещата сТ12 стояха по коренно различен начин. тя се справяше с товара си,наклона и кривите без пясък и докарваше своите 40 оси в Бланкенфелде точно навреме. При това изразходвайки значително по малко въглища.
С пътнически влак спираме в Клостерфелде. Внезапно идва майстора от моята страна
-Отивай от другата страна!
Не бях сигурен,какво точно съм чул.
-Тръгвай! -заповяда той
-Но аз....
-Без приказки. Тръгвай.
Внезапно моето сърце отива в дъното на панталоните,а ръцете ми почват да треперят.
Отварям регулатора. Остро изфучава парата от въздухосмукателния вентил на изравнителя на налягането,,които аз съм забравил да затворя.
Най накрая локомотива тръгна,но направи това,което Т12 никога не правеше,започна да боксува.
-Според оборотите които направи,ние трябваше вече да сме в Церпеншлойзе,ухили се майстора. но Т12 е добросърдечна ,примири се с моите неопитни ръце и потегли. Буквално ,не аз я карах,а тя мене.
Никога няма да се науча- мина през главата ми.
Свири! -извика майстора.
Отгоре на всичкото и тези неохранявани прелези.
Внезапно пред нас е спирка лотшезее. Тук трябваше да спираме,но.....
Затварям регулатора,давам ръчага напред,отварям изравнителя на налягането,разбира се без да изчакам да няма налягане в шибърните кутии.
Това пред нас е вече перона. Първа степен на задържане,втора и накрая точката на страха-екстреното задържане.
последните два вагона останаха на перона. За щастие няма пътници,които да слизат или да се качват.
Майсторе,аз не исках...
-Няма проблеми. Тръгвай
Отново изравнителя на налягането е забравен. Цялата Т12 се превръща в един облак от пара.
Церпетшлойзе е следващата гара. и колкото тя повече приближава,толкова повече ме изпълва онова чувсво,което наричаме просто страх. Страх от локомотива ,от въздушната спирачка,с която си можел да спреш с точност до метър
Отново една степен на задържане,още една ,трета и ето че стои нашето домакинство по средата на перона.
Три вагона останаха навън,както и фургона. в резултат дежурния ръоводител и началника на влака проявяват истински циркови умения да разтоварят велосипедите и колетите от фургона.
- Желание ли нямаш или учиш някого?-пита дежурния ръководител
Моя майстор изръмжава за някаква възможност от побой.
Вървим по нататък. този път се оправям с изравнителя. на спирка Клансдорф успях да спра ,без да се закотвя за перона, с помощта на пропълзяване и на директната спирачка.
но след това идва Грос Шъонебек,крайната гара,а на края на релсите има отбивачка,която вече не е първа младост.
Хвърлям търсещ помощ поглед на ляво ,но майстора не ми обръща внимание.Ето я първата входна стрелка,перона,първата степен на задържане,втората,третата.
Влака спря точно на края на перона,но пътниците по принуда станаха прави ,за да отдадат чест на майсторството на своя машинист. Това беше в резултат на разхлабването на спирачките ,съвсем малко преди влака да спре.
Това бяха моите първи стъпки между 1435 милиметра.
Старата 1133 Аз така и не разбрах,кога и къде завърши ти твоя живот под оксижена. Една част от пътя ние заедно с теб извървяхме и ти търпеливо издържа моята неопитност. Ти може и да не си искала това,но аз се държах с теб като с една боклукчииска кола и ти нямаш никаква вина за това.
Ако имам щастието отново да застана зад един регулатор,ти си тази за която ще си мисля през цялото време.
Защото приятелите не се забравят никога.
