Спас е прав. "Спутник" е название на "услугата", а не на подвижния състав. Ето какво гласи статията от немската уикипедия:
Спутник са наричани простонародно влаковете, движещи се между 1958 и 1991г. по Берлинския външен (железопътен) пръстен и тези, обслужващи Западен Берлин (тоест този, който е част от ФРГ).
История
Основно се разглежда маршрут 120 Werder (Havel) – Potsdam Hbf (днес Potsdam Pirschheide) – Bergholz – Saarmund – Genshagener Heide – Flughafen Schönefeld – Berlin-Karlshorst (– Berlin Ostbahnhof). Честотата на влаковете е един час, като (дублиращите) "работнически" влакове я сгъстяват до 30 минути. Поради политическото значение на маршрута (тоест да се докарат пред "западните" германци) се използва сравнително модерен локомотивен и вагонен подвижен състав. Отчасти далече разположените спрямо респективните населени места гари са обслужвани от трамвайни линии (например до Potsdam Hauptbahnhof) или автобусни линии (като Genshagener Heide von Ludwigsfelde, Teltow und Stahnsdorf). Разположената насред гора Bahnhof Bergholz обслужва пътници, които се прикачат и продължават по посока югоизточен Потсдам или Белцих (Belzig). В допълнение към "Спутниците" на Имперските железници (железниците на ГДР запазват това име Deutsche Reichsbahn) са директните линии с голяма честота на народното предприятие Градски транспорт Бабелсберг (опериращо в Потсдам) от центъра на Потсдам през кварталите Щаансдорф, Телтов и Маалов (Stahnsdorf, Teltow und Mahlow) до гарата на берлинската железница Берлин-Грюнау (Berlin-Grünau), по късно и до S-Bahn гарата на Летище Берлин Шьонефелд. През 1988г. се стига до тежко произшествие с 6 тежко- и 28 леко-ранени, когато един Städteexpress се блъска в Sputnik близо до гарата на детската 500мм железница Berlin-Eichgestell.
С възстановяването на движението на S-Bahn до град Потсдам, а по-късно и до Potsdam Hbf и по-нататъшното разширение на мрежата на Berlin S-Bahn и регионалните влакове услугата "Спутник" губи голяма част от смисъла си. Днес Регионален маршрут 22 (Regionalbahnlinie RB 22) по южния външен железопътен пръстен между Потсдам и Летище Шьонефелд до голяма степен покрива техния маршрут, но без спиране на Bahnhof Potsdam-Pirschheide.
Подвижен състав:
Парни локомотиви Baureihe 62 и 65.10 с две четири-секционни вагонни композиции до началото на 1960те години
Дизелови локомотиви Baureihe V 180 с две четири-секционни вагонни композиции, за кратко и с багажни вагони DDg[e], до средата на 1980те години
като резервни са използвани и парни локомотиви Baureihe 52 и четириосни Rekowagen, а по-късно и вагони на Halberstаdt с врати в средата
Електрически локомотиви Baureihe 242 и осем двуетажни стандартни пътнически вагона стават нормата от средата на 1980те години, като дизеловите Baureihe 132 се използват на неелектрифицираните отсечки. От 1986г. новодоставените електрически локомотиви Baureihe 243 започват да се движат с по осем двуетажни стандартни пътнически вагони в специална ливрея. Цветовата схема е същата като тази, използвана от Berlin S-Bahn и става стандартна и за спутниците.
Електрически локомотиви Baureihe 212.0 започват да се движат от 1991г. по берлинския външен пръстен.
С отварянето на границите между двете Германии пътникопотокът спада драстично, тъй като дирекртните маршрути, като този между Потсдам и Берлин са пуснати отново. Вагоните на влаковете са намалени до най-често само два дву-етажни вагона, а през 1999г. дори се забелязват мотриси Baureihe 628.
