Бих искал да кажа ,някой неща,които може би ще са интересни на всички. Например стария водоподгревател Кнор,с които толкова сме свикнали на огромна част от немските машини,не е много ефективен.
в него се намират голям брои месингови тръби. През тях преминава питателната вода,а от външната им страна е част от отработилата пара от шибърната кутия. Месинговите тръби са свързани в отделни секции,последователно през които преминава водата и така тя се подгрява до около 95 градуса. Проблема е,че в тръбичките много бързо се образува котлен камък и водоподгревателя практически спира да работи.
Той започва да подгрява водата само до около 40 градуса и икономията от гориво става минимална.
За сметка на това трябва да се поддържа много капризна водна помпа,която има практически същата консртукция като кноровата въздушна помпа.
Съвсем по друг начин стоят нещата при смесителните водоподгреватели. там питателната вода се впръсква в смесителна камера,където директно се смесва и подгрява от отработилата пара
Там работата на водоподгревателя не може да се вложи от котлен камък и ефективноста му се запазва постоянна през цялото време.водата пак се загрява до 95 градуса,което дава около 10 процента икономия на гориво.
Поради това демонтирането на водоподгревателите Кнор в БДЖ не трябва да се отчита като грешка,но е голяма грешка,че не са въведени масово смесителни водоподгреватели или инжектори с отработила пара,каквито има само на модерните ни парни локомотиви.
