Много се колебах дали да пиша в тая тема, ама все пак да оак*м и аз. За мен модел в частния случай на моделизма (щото модели са и едни каки дето се разхождат полуголи) е всяко нещо, което под една или друга форма пресъздава действителността. Оттам нататък вече можем да си говорим за това какво е добър и лош модел. Тук пък за всеки е индивидуално на какво ще отдаде приоритет. За някои ще е важна близостта до прототипа и детайлността, за друг ходовите качества, за трети цената или пък нещо друго и така до безкрайност всевъзможни комбинации. Лично за мен добрия модел е налице, когато имаме баланс между тези три основни параметъра.
Например бях много впечатлен от подробностите и детайлите на едни триосни месингови вагончета в HO, притежание на един местен хобист, обаче цената им хич не ми отърва, а и не се вписват в малки криви, защото ходовата част е изработена максимално близко до действителността. Т.е. не бих могъл да ги търкалям на макет направен на ограниченото пространство, с което разполагам. Това не ми пречи да се радвам искрено на възможността да видя на живо и такъв модел, без завист и излишна злоба. Всеки му според възможностите в крайна сметка. Поради същата причина не мога да гледам с пренебрежение и на хората радващи се, каращи и събиращи стари недотам изпипани модели.
В тази връзка ми се иска да споделя моето виждане за детайлността в HO и по-малките мащаби, най-вече при парните машини и вагоните от по-ранните епохи. Желанието за повече детайли и склонността на производителите да го удовлетворят, доведе до наистина подробни модели, на ръба на технологичните възможностти. За съжаление те са такива, че немалка част от тези детайли не могат да бъдат произведени в правилен мащаб. Съответно по моделите има един куп, кранчета, тръбички, фенери и т.н., които са мащабно несъразмерни. Модела наистина изглежда като ювелирен и ценен предмет, но за мен силуета му е някак прекомерен и натруфен, загубил е цялостното излъчване за сила и мощ, което има действителната машина. Отделно че това вдига и цените и ги доближава, до цените в по-едрите мащаби, където този недостатък е избегнат. Дотолкова сме свикнали с този "ефект", че при първа среща на живо с модел в 0 или 1 ни се струва груб и постен независимо колко е подробен, а в действителност прототипа има точно такова "излъчване".
И последно за моделите и играчките. За мен всеки модел е играчка, защото всяко хоби удовлетворява нуждата на човек от игра. Но тъй като вече сме "порастнали", някак не си предствяме просто да седнем с кофа и лопатка в пясъчника и си измисляме по-сложни хобита. Имайки предвид, че една от основните функции на играта всъщност е обучение, то човек който нищо не научава от хобито си, всъщност не си играе достатъчно. Прилича на тъпо дете (да има такива за съжаление), което иска да играе с останалите (на "не се сърди човече" например), но дотолкова не желае и е неспособно да разбере и усвои правилата на играта, че единственото му удовлетворение е в разбутването по дъската на пионките на останалите.
